Катя Зографова е родена в Панагюрище. Завършва българска филология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Работила е в системите на образованието и на книгоиздаването. През 1989 г. започва музейната си кариера в Националния литературен музей, където оглавява отдел "Събирателска, научноизследователска и експозиционна дейност". През 2002-ра е назначена за главен уредник на къща музей "Никола Вапцаров" в София, а от 2010 г. е директор на Националния литературен музей (НЛМ).



- Г-жо Зографова, какво е състоянието на литературните музеи в системата на НЛМ? Решиха ли се въпросите със собствеността и стопанисването на музея на Яворов, на Смирненски?

-	О, музеят на Вапцаров, който само преди две години изглеждаше като "музей на ужасите", получи субсидия за генерален ремонт и днес е представително литературно средище...

- Честно казано, когато за първи път видях влагата, стичаща се по стените там, реших, че става дума за скъпоструваща туристическа атракция...
- Все се надявах, като уредник тогава, някой да си го помисли... Но не. Дъждовете, легените, в които капеше водата, мухълът, ронещата се мазилка - не зная дали Вапцаров е живял с тях, ама ние живеехме. Що се отнася до "Яворов", там нещата са сложни, защото говорим за държавен музей в 100% частна собственост... След няколко препродажби в момента го владее една от масонските ложи, тази воглаве с г-н Володя Лозанов. Имахме проникване в музея, охранителните системи се задействаха, идва полиция, но въпреки настояванията ни да вземат мерки, братята от Великата ложа така и не сложиха поне една метална врата, за да респектираме клошарите, които са най-честите нарушители... Писах докладни до министър Рашидов и в момента се очаква комисия да провери състоянието на музея. Инак всеки божи ден в сакралния музей на Яворов идват посетители. Той всъщност никога не е бил затворен, макар зимно време да е невъзможен за обитаване и уредникът Иво Милтенов да стои в обновения "Вапцаров", откъдето идва "на повикване" за броени минути. В "Яворов" идват млади хора, най-често влюбени двойки, които обожават това място, то е като трагичен храм на любовта за тях. Съвсем наскоро го посети и внучката на Лора, водеше детето си по време на лятната ваканция.
- А "Смирненски" как е, и там имаше проблеми с поддръжката.
- По казуса на музей "Христо Смирненски" също има раздвиждане. Факт е, че той, колкото и странно да звучи, въпреки тежкото си състояние не пострада от последното земетресение, дори прословутият му, разцепен на две комин, който фоторепортерите толкова обичат да снимат... Столичната община се ангажира да помогне. Дано. Защото този музей е като болен от Жълтата гостенка на своя патрон и се нуждае от спешно "лечение".
- Главно ремонтно-строителни ли са най-актуалните ви главоболия?
- Да, но нашата функция е съвсем друга. Ние работим най-вече с текстове. Ето, наскоро в НЛМ направихме идентификация на част от изумителните библиотека и архив на монсеньор Георги Елдъров... Вярвам, поне най-представителните заглавия от българската библиотека на цариградските Робърт колидж (мъжкия) и Константинопол колидж (девическия), ще бъдат откупени от държавата, ще станат наше национално богатство.
- През последното десетилетие ни напуснаха емблематични автори като Христо Фотев, Ивайло Петров, Николай Хайтов, Константин Павлов, Андрей Германов, Иван Динков... Каква е съдбата на архивите им?
- Те са собственост на наследниците им и те решават как да постъпят с тях. Досега при нас постъпиха само архивите на Анна Каменова, Тодор Влайков, Емануил Попдимитров, Христо Радевски, красиви вещи и снимки на Елисавета Багряна и Дора Габе, книги с автографи от библиотеката на актрисата Ирина Тасева, рисунки на Александър Добринов, акад. Румен Скорчев, проф. Иван Димов. Наследниците, разбира се, не могат сами да се справят с обработката, реставрацията, съхраняването, пък и с тълкуването на архивите. Но... са в правото си да се разпореждат с наследените ръкописи. В последните години има печална практика вдовици на големи писатели да издават непубликуваните дневници на съпрузите си, които понякога представят обичани автори в отблъскваща светлина... Докато съвестният литературен историк преценява кое от архивното наследство е твърде лично и може да бъде ползвано само от специалистите и кое - за широката публика, която поглъща жълтини, макар да отравя душата си с тях... Понеже времената са трудни, наследниците все по-често предпочитат да продават литературните си реликви, а ние от години приемаме единствено дарения... Когато мисля за виртуозите на българската словесност, отишли си в последните години от света, бих добавила името на брилянтния лирик Павел Матев.
- Имате ли неговия архив?
- С дъщеря му Уляна Матева преговаряме да дари архива му в НЛМ. Вярвам, ще се сработим, както по време на документалния филм "Тя мина. Мина", посветен на великата любов на Яворов и неговата малка муза... В този филм на сценаристката Румяна Лечева Уляна е режисьорката, аз съм разказвачката заедно с Тодор Иванов и Михаил Неделчев. Преди дни се върнахме от Бретан, където филмът участва във фестивала на писателите франкофони по покана на организатора му, проф. Оливие Базан.
- Харесаха ли французите тази наша драматична история?
- Трогна ги дълбоко. Проф. Базан едва можа, задушен от сълзи, да произнесе няколко възторжени думи за филма... Дни наред нямах мира от колеги, които ме разпитваха за Яворов. След като им разказах трагичното продължение, свързано с другата романтична жена в живота на поета, приключило със самоубийство, те спонтанно възкликваха: "Трябва да направите втори филм - "Лора"! И наистина, с Уляна Матева вече мислим за това, дори намерихме заглавието: "Душата ми е стон"... Догодина се навършват 100 години от смъртта на Лора и това е още един мотив за филмовия ни екип.
- То май историята на нашата литература изобилства от романтични сюжети...

-

Преживяването този юли роди няколко идеи. Преди 20 години правих изложба по случай 100-годишнината на Багряна. Още тогава открих и включих в експозицията това митично любовно пътуване (през 1925 г.) на поетесата и проф. Боян Пенев до Бретан, до Пулдю, където тази година за първи път стъпихме българи литератори и филмови дейци. Домакините ни бяха въвлечени от нас в сюжета на новата велика любовна история след тази за Мина и Яворов... При това пряко свързана с Бретан. Догодина по случай 120-годишния юбилей на Багряна искам да разкажа нейната любовно-поетическа бретаниада по два начина - в книга, която ще се казва "Багряна и Бретан", и в документална изложба, която вече си представям на кея на Етел. И двете двуезични, разбира се. Убедена съм, че ще затрогнат публиката, защото бретанската история на поетесата и професора е страстна, романтична, поетически продуктивна, неподвластна на времето дори след смъртта на Боян Пенев две години по-късно... В НЛМ се пази безценна непубликувана сказка на Вечната и Святата за Бретан, както и кореспонденцията й с проф. Роже Бернар, големия българист, който половин век по-късно й праща картички от типа на "Буря в Бретан", както и страховито красиви баладични песни на пиратите от бреговете на Атлантика, където витаят духовете на келтите и древните морски легенди... Кирил Кадийски вече превежда наличните текстове.