Петър Диков е роден в София през 1953 г. Завършил е Висшия институт за строителство и архитектура. Работил е в Националния център по териториално и селищно устройство. От 2006 г. е главен архитект на София.
-------------
- Г-н Диков, в новото данъчно зониране се предлага границите на зоните да съвпадат с определените в Закона за устройството и застрояването на София. По-справедливо ли е това, отколкото данъчните зони са съвпадат с тези за строителните разрешения?
- Бях учуден, когато станаха скандалите преди две години, защото тогава нямаше графично изобразяване на зоните и така хората в едни и същи зони плащаха по-високи и много по-ниски данъци и това беше несправедливо. Сега вече нещата са абсолютно ясни. Всеки може да погледне в коя зона се намира. А за определяне на цената би следвало двете неща да са взаимнозависими - и данъчната оценка, и зонирането. В Германия например правят зонирането по регистрирани реално извършени сделки. Всяка сделка до 24 ч. след като се направи, се регистрира в общината - място, обект, цена. По тях лесно може да се прецени зонирането по реалните пазарни цени.
- София има ли намерение да се поучи от подобна практика?
- Ние сме далеч от това, защото често лъжем държавата за реалната цена на сделката. Ако едно нещо струва 1000 единици, се декларира за 200, за да може другите да не се облагат с данъци. Тази схема е изгодна за много хора. Законите ни са добри, но никой не ги спазва. Според мен за цялата тази ситуация всички сме еднакво виновни - както общината и държавата, така и гражданите, които минават през вратички. Все пак постепенно вървим към прозрачност на сделките, а реалното данъчно зониране е свързано именно с това.
- В края на миналата година обявихте, че 2012 г. ще е годината на публично-частното партньорство. Ще се реализира ли поне един от проектите, за които говорихте тогава - завод за трамваи, за мотриси, велосипеди под наем, големи паркове и т.н.?
- До края на тази година няма как да се случи. Когато изнесох презентацията, Законът за публично-частното партньорство предстоеше да се приеме. Той обаче се прие едва преди месец с отлагане за влизането му в сила от началото на 2013 г. Така че всички проекти, за които говорих, се подготвят за тогава, като част от тях започваме да правим с пари от фонда JESSICA. Това е един нов механизъм. При него парите се дават под формата на кредит, а не грант, както в повечето случаи. Той ще бъде много по-ефективен. Фактът, че трябва да връщаш парите, те дисциплинира. Има и по-голям риск, но той също дисциплинира. Фондът има много плюсове - лихвата е наполовина от действащата лихва, парите се връщат между 10-20 години и по него не е нужно това обезпечение, което се прави при чисто банков кредит.
- За какви проекти ще кандидатствате пред фонда?
- Подобряване на градската среда и социално предназначени проекти. Например реконструкцията на Женския пазар. Работим по него и много сме напреднали. Вече подготвяме документацията, за да кандидатстваме по фонда. Така че ситуацията там ще се промени коренно до средата на следващата година.
- Докъде стигна премахването на незаконните сергии от Женския пазар?
- Премахнахме ги - ако последните два-три месеца някой е минавал оттам, го е видял. Сега започваме да премахваме незаконните навеси и обекти към частните магазини, които се криеха под сергиите. Ще ги премахваме по схема на незаконно строителство. Тук говорим за цялостна реконструкция. Обновяването на средата на Женския пазар ще бъде видимо до средата на другата година.
- Една от идеите за привличане на чужди инвеститори беше да се премести Националният стадион. Докъде стигна реализацията й?
- Интересът е от няколко посоки, но все още сме в процедура на осигуряване на терен. Все по-ясно се очертава мястото да бъде на военния терен на 4-ти километър, до бъдещия технологичен парк. Там определено има интерес от няколко инвеститора.
- Кога може да стане това?
- Когато държавата осигури терена. Ние правим градоустройствената процедура. Не мога да определя срок, защото не зависи от мен.
- След като стана ясно, че повечето незаконни гаражни клетки са вече регистрирани от собствениците им, какво следва?
- Започваме да ги премахваме. Проблемът е с парите, защото това е скъпа операция. Една бетонова клетка, преди да се премахне, трябва да се премести. Трябват разходи за транспорт, след това в определен срок трябва да се смели. Сега общината е предприела ход да накара хората, които са ги ползвали години наред, да си платят за премахването.
- Как точно общината ще си събере парите?
- Трудно е, защото има чисто юридически проблеми. Някои от тях не са общинска собственост и се получават жалби. Но първия прецедент го имаме - в "Младост" 3, където бяха премахнати 37 клетки и сега ще се прави паркинг. Работим основно с три района - "Надежда", "Младост", "Люлин".
- Какви други проекти може да се реализират на мястото на гаражните клетки?
- Под клетките обикновено са паркинги, върху които някои по-пъргави граждани са сложили клетки и са заели местата за другите. Имаше известни уклони на някои кметове да ги узаконим, но аз не съм съгласен, защото, ако го направим, отново ще кажем, че който не спазва закона, печели. Интересното е, че повечето от тези, които са частна собственост, вече са вдигнати, защото се оказва, че частните се грижат за собствеността си повече, отколко общината.
- Докъде стигна изготвянето на устройствените схеми за парковете?
- Схемите са готови. Остана единствено тази за Борисовата градина, паркът вече е прехвърлен на общината. Сега започваме да работим схемата, която ще намали наличните преместваеми обекти, които съществуват незаконно.
- На какво основание сегашните наематели с изтекли договори продължават да стопанисват местата, за които още няма обявени конкурси?
- След като няма схеми, договорите се анексират, докато не бъде изготвена схема.
- През 2008 г. коментирахте, че "в София има повече реклама, отколкото град". Още ли сте на това мнение?
- От 2008 г. не са се променили нещата. Борбата ни е като на юнака с триглавата ламя. Оказва се, че нямаме ясен механизъм за справяне с тези, които нарушават закона. Хората са измислили механизъм преди десетки години. Преди 80 г. при тогавашния кмет Владимир Вазов таксите от рекламата и тези за кучета са се събирали от някой предприемач. Хората едно време са решили, че е по-добре да се избере фирма, която да събира пари, без значение как ще ги набавя, ако не ги е събрала, но да внася част от тях в общината. В момента имаме една администрация, която не е никак малка, а в същото време работи неефективно. И хаосът с рекламата е пример за това.
- Ще има ли европейско финансиране за нов облик на центъра на София?
- Имах среща с колегите, които работят интегрирания план за градско възстановяване и развитие, и със сигурност центърът ще бъде едната зона за въздействие. Той ще се финансира с европейски пари. Вече готвим проекти за цялостна реконструкция - осветление, настилки, паркиране, реклами, тротоари.
- Стигнахте ли до консенсусно решение с жителите на "Люлин", които не одобряваха вашите устройствени планове? Хората не искат подземни паркинги, искат паркове и градини.
- Аз мисля, че това, което се направи като последен вариант, е разумно. Решихме да не се строи там, където има други възможности - за озеленяване например. В същото време се съобразихме и с правата на собствениците, които искат да строят. Много частни имоти се предвидиха за озеленяване, но подкрепихме тези, които не пречат на гражданите. Конкретно в "Люлин" озеленяването взима превес. Това е територията на София с най-големи възможности за озеленяване. Друг е въпросът, че ние, като сме ги заложили, трябва да отделим пари за отчуждаване и после да ги озеленим.
- В момента се изготвят типовите проекти за санирането. Бихте ли издали малко повече подробности за тях?
- Сключихме договор за изготвяне на архитектурните договори за всички панелни сгради в София, които трябва да ни бъдат предадени на 3 август. Това е за програмния период 2014 - 2020 г., в който сме заложили да се санират панелните жилища, които в столицата са 204 хил. В тях живеят половината хора в София. Задължени сме да да предприемем всичко възможно да се санират в този период. Под саниране разбирам да се модернизира сградата с елинсталация, устойчива, с нови асансьори, ремонт на покривите, фотоволтаични вентилации. Типови проекти ще има и за панелни общежития. Архитектурните проекти на всички такива сгради ще ги има в цифров вид в интернет.
Диков, санирай завода за боклук.
Тоя е един от рядко наглите управленци на столицата. Участва заедно с Бойчето в подправянето на подписите МУ.