На 17 юни 2001 г. НДСВ спечели гласовете на 1.9 млн. българи, още 200 000 гласуваха за т.нар. царски ментета. Месец по-късно бе съставено оглавеното от Симеон Сакскобургготски правителство. Нямаше 10-годишен юбилеен празник миналата година, няма и сега. Ако четем блога на бившия монарх и премиер, ще разберем, че в "Царска Бистрица" този юни се е състояло кратко тържество - по случай 5-годишнината от приемането на България в ЕС. "Бивши министри и заместник-министри" се събрали в "задушевна атмосфера", разказали спомени от времето на общата им работа. Дали там е присъствал и един бивш главен секретар?

Участието на Симеон Сакскобургготски в българската политика предизвиква разнопосочни оценки, но едно не може да му се отрече - притежава нюх на кого да заложи в перспектива.



Пуска в авангарда пешки,



които се превръщат в царе. Днешният премиер Бойко Борисов бе открит, лансиран и насърчаван във властта от Сакскобургготски. Меглена Кунева, която ще е незаобиколим фактор в политиката следващите години, стана депутат и главен преговарящ с ЕС с неговата благословия. Той им даде всичко, те му дължат всичко.

Борисов олицетворяваше "обществената алтернатива" след края на двумандатното управление на НДСВ. Сега Кунева влиза в същия образ. В този смисъл Сакскобургготски е алтернатива. Едновременно и статукво.

Това е част от изкуството в политиката. То може да е полезно за обществото, може да не е, но със сигурност е печелившо за човека, който инвестира в бъдещи управленци. В този смисъл царят се оказа много по-далновиден от предшествениците си. От Костов - със сигурност, от Виденов - още повече, от Станишев. От президентите единствено Георги Първанов може да се похвали с по-продължителен кадрови нюх. Но Симеон се оказа инвеститор с по-дългосрочни вложения.

Досега Бойко Борисов не се е показал като визионер, а край него няма фигури, които да загатват политическо бъдеще. Но той умее да се учи.



Царят даде прекрасен урок



на всички политици след падането на тройната коалиция - отдръпна се от НДСВ и активната политика, благородно даде "път на младите", без ни най-малко да пострадат интересите му. Те не пострадаха, защото той предварително бе капарирал спокойствие, инвестирайки в перспективни ученици.

Върховният касационен съд (ВКС) отхвърли претенциите на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок за двореца "Кричим". Дянков ще го прави музей, към обществото летят сигнали, че държавата си връща спорните царски имоти. Но това съвсем не е така. Решението за "Кричим" дава повод на ГЕРБ да напише закон за царската реституция, чрез който въпросът с имотите да бъде окончателно решен - те стават държавни и общински, след което бившият монарх доказва собственост и ги връща (на базата на закон, както стана с хиляди българи). Или не, ако не успее да ги докаже. Но ГЕРБ отказа да прави закона, въпреки че



напоително го обещаваше през 2009 г.



Отказът подозрително съвпада с решението на ВКС. Отделно от това царската фамилия обжалва в Страсбург мораториум върху имотите, наложен през 2009 г. Шансът да спечели делото е голям, мораториумът бе приет до влизането на закона, който ГЕРБ вече не смята да прави. България е заплашена от глоби, които ще компенсират загубите от ветото върху експлоатацията. Вярва ли все още някой, че Бойко Борисов не работи в полза на Симеон Сакскобургготски?

Мораториумът бе атакуван от бившия омбудсман Гиньо Ганев. Той бе в топли отношения с царя, а наследникът му Константин Пенчев е от банката кадри на НДСВ - още една успешна кадрова находка.

А сега да поразсъждаваме за обществената полезност от тъй прекрасното царско управление на човешките ресурси. Днес четем ужасни неща за Борисов в грамите на "Уикилийкс". Никой не тръгва да търси отговорност от Симеон, но трябва - точно



той сложи този човек за главен секретар на МВР



За ползата и вредите от Кунева е рано да се каже. Но не се съмнявайте, тя е присъствала на "задушевната сбирка" миналия месец в "Царска Бистрица".

Така един бивш премиер остава задълго в българската политика. Това е Симеон Сакскобургготски, пожелан целокупно през 2001 г. Но в българската политика остава и един натрапен гост. Това пак е Симеон Сакскобургготски, гост е династичната фамилия. Монархията след Освобождението е наложена по волята на Великите сили. Обратно - заветите на Левски са за чиста и свята република. Една млада и неопитна държава кани първо Александър Батенберг, а после и Фердинанд за царе. България вика тези чужди на българския народ хора не защото ги иска, а защото е било нужно за съществуването на държавата. Тази монархия е плод на принудата, тя продължава малко повече от половин век. Когато Симеон Сакскобургготски претендира за историчност, забравя, че половин век е нищо.