Визитка:

Доц. Георги Костов е роден на 11 април 1959 г. в София. От 9 години ръководи катедра "Лесовъдство" в Лесотехническия университет. Специализирал е в Австрия, Швеция, Швейцария и Холандия. Той е бивш зам.-министър на земеделието в кабинета на Борисов. Наскоро бе отстранен като шеф на Селскостопанската академия.



- Доц. Костов, наскоро собственикът на лифтовете на Витоша обясни, че ски пистите ще останат затворени и тази зима, защото по документи не са писти, а ливади, и не могат да се категоризират? Така ли е?

- От "Витоша ски" се държат като малки деца, на които не са им купили близалка. Няма нормативни пречки наличните ливади - горски територии, които се ползват за ски писти, да се наемат и обработват. И нека престанем да обвиняваме Закона за горите за изисквания по други закони - например, защо в закона, който разписва категоризацията на ски пистите, няма и дума какво се прави със заварените стари писти? Или редно ли е чрез Закона за горите да променяме правила, които произтичат от Закона за защитените територии (ЗЗТ)? Да се преразгледа ЗЗТ и ако има консенсус, нека се променят правилата за строителство в природните паркове. Но това изисква време и много политическа воля. Накратко - мисля, че позицията на Столичната община спрямо "Витоша ски" следва да продължи да се втърдява, дори това да означава преразглеждане на договорите. Сигурен съм, че ски сезон на Витоша тази година ще има.

- Много спорове предизвика чл. 54, свързан с предназначението на горите?

- В закона, одобрен от МС през 2011 г., също беше записано, че за всички линейни съоръжения в гората - електропроводи, водопроводи, лифтове, ски писти - няма да се сменя предназначението, теренът остава горска територия. Това означава, че когато просеката или лифтът си изпълни икономическото значение - може да е след 50 или след 150 години, там ще бъде гора. Ако се промени предназначението, тази територия става урбанизирана и когато икономическото значение бъде изчерпано, няма вече да бъде гора и на нея ще може да се строи всичко - пречиствателна станция, хотел или друго. И тогава идва следващият логичен въпрос: ако не сменяме предназначението на горски територии, ползвани за просеки за електропроводи, защо да го сменяме, ако е за просеки за лифтове. Смятам това за подходящо решение.

- Вие бяхте ръководител на екипа, който разработи приетия през март 2011 г. Закон за горите? Как ще коментирате новите редакции и спорове по закона?

- Когато започвахме работата по закона, ние ползвахме анализите и препоръките от докладите на Световната банка и на Европейската банка за възстановяване и развитие. Тези доклади бяха направени заради голямото значение на българските гори за Европа, заради натрупаното обществено напрежение - най-вече около скандалните заменки, и отразяваха очевидната необходимост от реформа на горския сектор. Страната ни е важна не толкова с местоположението си, колкото с уникалната екологична стойност на горите и природата, която, слава богу, все още имаме. С новия закон искахме да съчетаем най-добрите чужди практики с българския опит.

За подготовка на най-важната наредба - за дърводобива и другите дейности в горите, също привлякохме експерти от ЕС и САЩ. Всички заинтересовани страни казаха "да" на проекта, който разпореждаше абсолютно прозрачни процедури. Но после не видя бял свят. Проектът бе спрян от министъра на земеделието с мотива, че директорите на държавните горски предприятия трябва да си кажат мнението. А директорите са назначени да изпълняват държавната политика, не да я формират. През ноември излезе модифициран вариант, който бе приет, без да е преминал обсъждане от заинтересованите страни.

- Приет бе вариант, който се харесва на директорите на държавните горски предприятия, така ли?

- В общи линии, да. Така се стигна до протестите на горските предприемачи. Това доведе до срещи и обещания от страна на министъра на земеделието за промени в наредбата. Само че калпавата наредба си действа, промените ги няма, а бизнесът в горите се съсредоточи в ръцете на няколко играчи, които не са част от т.нар. горско-производствена верига, а са по-скоро посредници. Останалите играчи на пазара на дървесина обаче страдат. Това са стотици дребни и средни предприятия с малки обороти, които добиват или купуват дървесина, създават конкуренция и дават на практика най-добрата цена. Те извършват това в българските гори, които са 80% държавна собственост. Но сега са принудени да стават подизпълнители на "големите" и печалбите им клонят към нула. Държавата е виновна за това.

- Как получават предимство големите играчи?

- Просто законът не гарантира публичност на процедурите, дава прекалено много власт на министъра и на директорите на държавните предприятия. Има няколко едри потребители на дървесина, които са "добрите герои". Това са големите заводи за целулоза и дървесни плоскости. Те са български производители, работят с българска суровина, осигуряват работни места. Законът за горите им разрешава да сключват дългосрочни договори с държавните предприятия за доставка на специфична дървесна суровина, която си осигуряват през горските предприятия от много на брой малки частни доставчици - тези които поддържат икономиката в планинските райони.

Проблемът е с други едри играчи - онези, които се сдобиват с политически чадър. Те правят нарушения, горските издават актове, в съда актовете падат. Звучи познато, нали? Не виня тези, които се стремят да получат преференции и политически чадър. Държавата е тази, която трябва да контролира и защитава своята собственост. С наредбата ние искахме точно това - трайно да защитим обществения интерес в сектора. Вместо това се изля кофа помия върху целия бранш.

- Какви са големите правомощия на директорите на горските предприятия сега?

- С условията на конкурсите за дървесина те могат да предопределят кой ще спечели. Например, ако се пусне пакет от 200 хил. куб. м, и приемем, че 1 куб. м е средно 70-80 лв., става дума за около 1.5 млн. лева. В условията на конкурса се записва предплащане 75-80%. Кой може да извади цял милион за предплащане? Само някой много голям. Той взима дървесината и я препродава на "малките". Ако я е взел за 80 лв., продава я с 10-15 лв. на кубик отгоре. При обем от 200 хил. кубика се получават лесни два милиона. А "малките" работят почти на нула, само и само да не затворят.

Това обаче означава убиване на конкуренцията, олигопол, власт на неколцина играчи. Затова в първоначалния вариант бяхме разписали, че браншовите организации два пъти в годината ще се договарят с министъра на земеделието какви количества дървесина, в какви пакети ще се пускат в държавните горски предприятия, така че да има хляб за всички. Финансовият поток, който се засяга с тази наредба, е над 350 млн. лв. годишно. Повече от ясно е, че такъв ресурс трябва да се управлява прозрачно.

А когато има възможност за еднолични решения, става лошо. И бъдете сигурни, че при всяко правителство тези много богати държавни предприятия ще бъдат предмет на политически заигравки. Директорите ще бъдат притискани или ще им бъде подсказвано да вземат едни или други решения в полза на едни или други фирми, които стоят по-близко до "силните на деня" лица. Смачкването на конкуренцията формира монопол от олигархичен тип. Ресурсите се закрепостяват и в даден район зависят изключително от един човек.

Днес в България почти всяко селище, всяка област си има по един-двама "феодали". Някои обещават да опазват гората и да инвестират вместо държавата (защото е бедна), взимат горски площи на концесия за ловностопанска дейност или за цялостно стопанисване, а после неусетно обсебват цялата дейност. Поддръжката на ловното стопанство е скъпа, но носи други екстри. Много е престижно да поканят политическия елит, бизнес елита. Под въздействието на ловните емоции и красивата природа се постигат изгодни сделки. Нека се прави с лова политика и дипломация, но когато става дума за гората - в нея има място за всякакви дейности, но тя е обществен ресурс и трябва да има обществен контрол.

- След последните изменения в закона горските държавни предприятия разполагат с 25% от цялата сеч? Защото те щели да извършват така необходимата санитарна сеч, която другите не предпочитат.

- При развит частен сектор в горите изведнъж в лицето на държавата се налага силен конкурент, който може да използва 1/4 от суровината. Да, 25-те процента може да означават и повече санитарна сеч. Но за предприятието като цяло - например за югозападното, което се простира от гръцката граница до Рибарица - няма изискване тези 25% от цялото ползване да са разпределени равномерно. Може всичките 25% да ги дадат за Етрополе, това ще означава стопроцентова сеч за Етрополе.