Аграрният министър Мирослав Найденов намери нов начин да даде пазарно предимство на производителите на хранителни стоки по измислените от ведомството му стандарти с промени в наредбата за храненето в детските заведения и училищата. Тя вече ще важи и за организираните мероприятия за деца. Наредбата, с която се задължават малчуганите в детските заведения, училищата и социалните домове да се хранят само с продукти по стандарт, бе написана набързо през лятото на м.г. и обнародвана след началото на учебната година, но влезе в сила веднага. Това принуди фирмите, зареждащи ученически столове и детски градини, да работят на загуба, тъй като са правили изчисления за офертите си при едни цени, а се наложи да купуват продукти много по-скъпо. Измененията, с които се разширява действието на наредбата, вече са обнародвани в "Държавен вестник".

Използването на скъпите храни по стандарт неминуемо ще увеличи цените на лагерите и зелените училища, тъй като ще оскъпи един храноден, прогнозира Свидна Динева, зам.-шеф на Асоциацията за детски и младежки туризъм. Според нея родителите няма да спрат децата си от лагери, тъй като ще им е по-трудно да осигурят по-скъпата семейна почивка, но домакинските бюджети ще бъдат допълнително ударени. "Вероятно и хотелите няма да се откажат да приемат лагерници, тъй като клиентите им намаляват и те предлагат услуги дори под себестойността им. Но така затъването само продължава. Това е поредната законодателна промяна, която не е обсъдена с работодателите в бранша", призна тя.

Според председателя на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите в България Благой Рагин промяната не е лоша, щом е в полза на децата и се очаква да съживи вътрешното производство. Той обаче смята, че държавата трябва да подпомогне по някакъв начин бранша. "Например с по-ниско ДДС за храната, която се дава на деца. Да се изчисли колко е доплащането и това да бъде за сметка на държавата", коментира Рагин.

С наредбата на земеделското министерство още през м.г. производителите на продукти по стандарт получиха пазарно предимство пред колегите си, които не работят по тях, но също изпълняват законови изисквания за качество на храните. Намирането на гарантиран пазар се оказа единственият начин да оцелеят стандартите, след като интересът към стоките по тях стремително спадна след първоначалния наплив и когато стана ясно, че България няма подходящи лаборатории за контрол. При месата например спадът бе с около 90% по данни на месопреработвателите. В момента стандарти има за месните продукти "Стара планина", за хляба "България", за млечните продукти по БДС и за лютеницата. Производителите обаче не са много - 72-ма на хляб, 4-ма на лютеница, 21 на млечни продукти, 95 на меса.

--------БЕЗ ЕФЕКТ

Мирослав Найденов аргументира изискването децата да се хранят с продукти по стандарт с мотива, че трябва да консумират здравословни храни и родителите трябва да плащат за това. На практика обаче оскъпяването на ученическото хранене доведе единствено до допълнително натоварване на бюджетите на семействата с деца, заради което те по-трудно успяват да осигурят качествен живот на малчуганите си. За да се покрие ръстът на издръжката заради наредбата на агроведомството и излязлата почти по същото време нова наредба на здравното министерство за храненето на децата до 7 г., от общините поискаха 22 млн. лв. допълнително. Но не ги получиха и започна вдигане на таксите в градините. Много училища пък останаха без работещи столове и на децата им се налага да се хранят със сандвичи и банички.