|
| *** |
Шофьорът обаче подхвана разговор:
- Как сте, как сте, добре ли, зле ли?
Стори ми се познат глас, погледнах водача. Лично министър-председателят караше таксито! Ощипах се, разтърках очи - няма грешка, на шофьорското място седеше лично той.
Погледнах навън - нашата кола беше обградена от тежък полицейски ескорт.
- Господи! - рекох. - Какво съм направил! Спрял съм като такси колата на премиера! Изгорях!
Премиерът се разтресе от смях:
- Няма страшно! Това е такси, даже съм включил таксиметъра. Реших да сляза сред народа ми, да покарам малко, да поговоря и да видя как живее материалът. Докладваха ми, че хората са спрели да четат вестниците ми, изключват телевизора, като се явя на екрана. Това не бива да се допуска!
- Няма такова нещо - рекох, - народът си ви обича вас. Защо наоколо има толкова много полицейски коли?
- Охраната - рече премиерът, - за секунда не ме оставят. Аз съм национална ценност. Сигурен ли си, че народът ме обича и иска?
- Сигурен съм - рекох, - че ви обича и ви иска, къде ще ходи! А пред нас има ли пилотираща кола?
- Разбира се, разчистват пътя. Аз винаги съм си говорил с народа, никога не съм прекъсвал връзката. Аз обичам народа и знам, че ме е избрал, за да го направя щастлив!
- Народът си е много добре - рекох, - бръмчи по магазини и пазари, влачи минерална вода от разни извори, а вечер сяда пред телевизора. Наистина ли отиваме у нас?
- Моловете пълни ли са? - запита премиерът. - Пълни са!
- Магазините за 1 лев са по-пълни. Сигурен ли сте, че отиваме у нас, ако трябва да повторя адреса?
- Адреса ти много добре го знаем! - ядоса се премиерът. - И второ, отиваме там, където аз кажа! Кажи - благодарен ли е народът?
- А бе няма много пари, здравето му е разклатено и чат-пат дъската му прихлопва, ама иначе все е доволен.
- Аз знам какво прави в свободното си време народът - рече премиерът, - ама искам и от тебе да го чуя! Казвай.
- Пие и гледа телевизия!
- А иначе, когато работи, как е, говори ли за нас?
- Народът, г-н премиер - рекох, - отдавна говори само за вас, щото народът ви е видял да говорите по телевизора, той говори за вас, вие говорите за него и така безкрай, омагьосана е тази работа! Иначе народът отдавна не ходи на работа, няма такава. Искам да сляза!
- Ей това исках да чуя - рече доволно той и пак натисна газта. - Че народът е много благодарен, че говори за нас и ни обича! Ей това ми стига! Друго не ща да чуя!
- Слизам - рекох, - може ли да спрете? Какво ви дължа?
- Знаех си, че народът ни иска, че ни е избрал да го водим напред! Народът вече не може без нас!
- Слизам!
Таксито заби спирачки.
- Тпрр - изпръхтя шофьорът, - нищо не дължите, всичко се поема от фиска! Адио.
Пред таксито ме чакаха журналисти с микрофони, камери и фотоапарати.
- Казвайте! - бутаха се те. - Гот ли е премиерът да ви вози? Как беше?
Поех дъх и отговорих честно:
- Не знам! Никога не съм искал такъв шофьор. Исках да си почина в таксито, но през цялото време той не спря да бръщолеви, караше с превишена скорост, а накрая отказа да спре и ме свали далеч от дома ми. Сега трябва да се връщам обратно. Кажете вие това нормално ли е?
- Оставете го тоя! - чу се глас. - Премиерът ще ходи на пазара тайно да продава зеленчуци! Давайте натаам!
И всички се сурнаха към пазарите.
Плюх си на обувките и тръгнах обратно към дома, където нямах дори телевизор вече.