Изселнически организации на български граждани, живеещи в Турция, организират подписка, с която се иска създаването на турско радио и телевизия в България. Това каза пред "Сега" Сезгин Мюмюн, шеф на федерация "Справедливост - България". Федерацията е партньор на изселническите организации, с които наскоро подписа споразумения за съвместни действия. Очаква се подписката да стартира в края на септември. Тя ще се събира най-вече в смесените региони у нас.

Искането за създаване на радио на турски език вече е подадено до Съвета за електронни медии. "Препратили сме искането до комисията за регулиране на съобщенията", обясни пред "Сега" шефът на СЕМ Георги Лозанов. Той каза още, че по закон КРС трябва да се произнесе дали има свободна честота. Ако има такава, ще се обяви конкурс, на който комисия, съставена от представители на СЕМ и КРС, ще вземе решение кой печели честотата. В конкурса могат да участват всички, които представят своя концепция за новото радио. Шефът на КРС Веселин Божков не бе открит за коментар, но според Лозанов честота в ефира се получава много трудно.

В подписката, организирана от изселниците, има и други искания. Едно от тях е премахване от архивите на българските имена, насилствено дадени на мюсюлманите по време на възродителния процес. Друго искане е изучаването на турски език в българските училища да стане задължително за децата, за които този език е майчин. В момента турски може да се изучава само като свободноизбираем предмет. "Ако държавата не предприеме мерки, ще пратим подписката до Европейската комисия и всички европейски институции, които имат отношение по темата с правата на малцинствата", закани се Мюмюн.

Изселниците не се отказват и от искането да бъдат обезщетени от държавата за възродителния процес. На първо време настояват да се плати само на семействата, чиито близки са загинали по време на процеса. Искането се прави в съответствие с приетата от парламента на 11 януари 2012 г. декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани. В нея се казва, че прогонването на над 360 000 български граждани от турски произход през 1989 г. е етническо прочистване. Декларацията беше подкрепена от всички партии, освен от "Атака" и БСП. По време на дебатите лидерът на "Атака" Волен Сидеров заяви, че документът лепва на България петното за провеждан геноцид, а според Янаки Стоилов (БСП) текстът носи допълнителни негативи за страната.



ПРОЦЕС

Срокът за разследване по делото за възродителния процес бе удължен с три месеца по настояване на изселническите организации в Турция. В началото на август, когато законовият срок изтече, те изпратиха писмо до главния прокурор Борис Велчев и до военната прокуратура, в което настояваха разследването да бъде възстановено. Разследването на престъпленията по време на възродителния процес започна още през 1990 г. Малко след това военната прокуратура повдигна обвинения срещу видни ръководители отпреди 1989 г. за проповядване и подбуждане на расова и верска вражда. Досега делото е спирано и възобновявано повече от 10 пъти.