Не мога да се начудя на тази наша българска почва! На пръв поглед почва като почва, обаче всичко, дето го посадиш в нея, изниква не такова, каквото е по другите народи.

Например демокрацията! Какво по-хубаво? Народовластие, свободни избори, телевизионни диспути, партийни програми, знамена и речи... Едните пеят "Последен валс", другите "Моя страна, моя България", третите нищо не пеят, но обещават за 800 дни да направят живота ти неузнаваем, четвъртите пък от сутрин до вечер опъват магистрали и се кълнат като как, избереш ли ги, ще се получи такова чудо, че до всяка точка в България ще можеш да пристигаш със 140 километра в час и щом пристигнеш, веднага влизаш в готова спортна зала и започваш да оттренирваш волейболни забивки или да се кефиш на Лейди Гага... Това обещават, а какво излиза? Излиза, че просто става дума за тарикати, които за един-два мандата по парламенти и министерства пред очите ти стават милионери и тръгват да купуват къщи по Малдивите...

Или пазарната икономика?

Викаш си: "Най-после и у нас ще се развихри истинска конкуренция, от която да спечели и работливият и честен предприемач, дето има идеи и знае как, и обикновеният човек, дето ще купува това, дето той ще изнесе на пазара!" Ще си ги имаме и ние нашите български господин Сименс, господин Ситроен, господин Форд... Ще бъдат те приказно богати, но и ние няма да падаме по-долу - средна класа ще сме, дето цамбурка в басейна пред виличката си и изобщо не й пука - ни от болести, щото Здравната каса всичко плаща, ни от обирджии и улични бандити, щото полицията и съдът отдавна са ги вкарали там, където им е мястото... Нищо такова! Нашите господин Форд и господин Сименс са или неграмотните дебеловрати изроди Цеко Говедото и Мито Рапона, или синовете на другаря Попдудов от Окръжния на Партията, или някой герой от тихия фронт, самият капитан от службите Иван Иванов... Яхват те джипове като камиони, тургат по една силиконова кючекчийка до себе си, дигат си по няколко двореца и у нас, и по света, опъват голф-игрища, а разните там вестници и телевизии започват да ни информират какви часовници носят на ръцете си, какви диаманти са овесили жените им на ушите си и колко милиони са платили на Хулио Иглесиас, та да долети той в специален самолет откъм Испания, за да пее на сватбата на сина им... А ние, "средната класа", бачкаме за по триста лева месечно, ако имаме щастието да си намерим работа, псуваме сметките за парното и мрем на по шейсет години, защото нямаме пари да си платим нужното лечение...

Или свободата на словото?!

Какво по-велико от това? Да можеш да изречеш и напишеш всичко, което мислиш и за управниците си, и за времето си, и за живота си! А какво изникна на наша почва? Цъфна и върза навред по родната българска почва единствено правото да измисляш сензации, да лъжеш и да ровиш по гащите на хората само и само да си продадеш вестничето, та да си вдигнеш телевизионния рейтинг и да награбиш колкото се може повече реклами за пърхот и тоалетна хартия...

А фейлетонът?

Боже, какво нещо е фейлетонът по другите народи! Прочетете само един текст на Уди Алън или на Пиер Данинос! И смешно, и умно, и сатирично! А тука какво? Тука някакво банално, скучно изреждане на неща, дето всеки ги знае и ги псува от сутрин до вечер. И никакво откривателство, никакъв по-особен поглед!

Не, не - особено нещо е тази наша българска почва! Нищо на нея не изниква такова, каквото изниква по останалия свят.