Укриването на доходи в особено големи размери от физическите лица е доста масово явление въпреки опасността от търсене на наказателна отговорност. От 1058 проверени от НАП от началото на годината лица при 900 са открити драстични разминавания между официални доходи и притежавано имущество. Разликите възлизат на 450 млн. лв., ако до края на годината ревизиите текат със сходен резултат, може да се очаква укритите от физически лица доходи да стигнат 700 млн. лв.

Това се разбра от обявена от НАП статистика за извършените от януари до август ревизии на физически лица. НАП проверява нищожна част от данъкоплатците на база анализ на риска, а размерът на укритите доходи в последните няколко години нараства плавно въпреки завишаването на наказанията за извършване на данъчни престъпления.

Проверката на отделни физически лица е рутинна практика на НАП от 2007 г. насам. В последните две-три години тя успява да ревизира между 2000 и 4000 граждани годишно. Ревизиите стъпват на сравнение на декларираните доходи с наличната информация за извършени сделки - закупуване на имоти и автомобили, лизингови договори и ипотечни кредити, отделни покупки на луксозни стоки като скъпи бижута, часовници, техника. Те са лесно проследими при регистрираните по ДДС фирми, които подават месечна информация в НАП, включително за имената и ЕГН-тата на клиентите си.

Проверката при тези 900 души е извършена на база придобита собственост и сключвани сделки за последните 5 години, уточниха от НАП. Установената разлика между деклариран доход и налично имущество възлиза на 450 млн. лв. Дължимият данък за тях е над 45 млн. лв., като върху тях ще бъдат начислени и съответните лихви.

От НАП вчера не предоставиха детайлна информация за резултатите от ревизиите по отделните териториални данъчни дирекции, но някои от тях обявиха паралелно резултати. НАП-Бургас е установило 20 млн. лв. укрити доходи от 120 ревизирани физически лица, 47 млн. лв. са недекларираните доходи, разкрити в данъчната дирекция във Велико Търново. От НАП-София още през април обявиха 160 млн. лв. укрити доходи от физически лица.

Данни за 2011 г. официално не бяха предоставени, но от НАП твърдят, че картината е сходна. За 2010 г. укритите данъци, открити при ревизии на 1900 физически лица, възлизаха на 60 млн. лв., или 600 млн. лв. недеклариран общ доход. Равносметката за трите години сочи, че шепа българи са укрили доходи за над 1.5 млрд. лв. Ревизионните актове обаче подлежат на обжалване, а наказателно преследване за извършено данъчно престъпление може да стартира едва след окончателното им влизане в сила. Делата по подобни данъчни престъпления, извършвани от фирми, обикновено приключват с условни присъди и глоби.



ПРОТАКАНЕ

Обжалването на самия акт обикновено отнема до 2 години, обясниха от приходната агенция. По данни на НАП 92% от ревизионните актове издържат в съда и държавата успява да си прибере укритите данъци с лихвите. След влизането в сила на актовете списъкът с укрилите данъци в големи и особено големи размери - съответно над 3000 и над 12 000 лв., се предава и на прокуратурата.

Почти всички от изловените 900 нови длъжници попадат в тази група и следва да носят наказателна отговорност при потвърждаването на ревизионните актове в съда. Наказанието при укрити данъци в големи и особено големи размери е затвор - съответно от 1 до 6 и от 3 до 8 години, и глоби. Ако задължението бъде внесено в рамките на следствието, наказанията се смекчават - на затвор до 2 и до 3 години. В част от тези случаи обаче се стига и до условни присъди. Ако в хода на следствието се установят данни за придобиване на съответните доходи от престъпна дейност, производство може да започне и комисията за конфискация на престъпно имущество. Няма обобщени данни в каква част от случаите по предадените от НАП физически лица се е стигнало до присъди.