Прокуратурата е разследвала в последните две години и половина над 1000 бизнесмени, които не са обявили в едномесечен срок в съда, че са неплатежоспособни, показва справка, изготвена за "Сега". Наказателният кодекс предвижда лишаване от свобода до 3 години или глоба до 5000 лв. за управител на търговско дружество или кооперация, ако в рамките на 30 дни от спиране на плащанията не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност.

През 2010 г. досъдебните производства са били 419, но до съда са стигнали само 236 срещу 245 лица. От тях осъдени и санкционирани са 203-ма, с влязла в сила присъда са 153-ма души. Оправданите са 23-ма. През 2011 г. разследвани са били 404, а внесените в съда обвинения - 210 срещу 222-ма души. Осъдени и санкционирани са 165 търговци, 111 са с влязла в сила присъда, а 20 са оправдани. За първото тримесечие на 2012 г. производствата са 212, в съда са вкарани 97 срещу 101 лица. Присъди има срещу 94-ма, с потвърдени присъди са 65, а 13 са оправдани. Прокуратурата обаче не даде данни колко от тях са се отървали само с глоба и колко са влезли в затвора.

Със затвор до 3 години може да се наказва и управител на търговско дружество, който след обявяване на процедура умишлено укрие или преправи документи, вземе нови кредити, противозаконно удовлетвори само един или няколко кредитори или ги обезпечи във вреда на останалите кредитори и т.н. Когато вредите са в особено големи размери, затворът е от 3 до 5 години. По такива казуси обаче прокуратурата почти не е работила. През 2010 г. няма нито едно такова досъдебно производство, през 2011 г. е едно, а през 2012 г. - две, но до съд не е стигнало нито едно.

Проблемите с фалитите със задна дата, които водят до големи щети за кредитори и клиенти, например за хора, купили жилища, отново излязоха на дневен ред покрай внесените в парламента промени в Търговския закон от депутата от ГЕРБ Емил Радев и негови колеги. С тях те въвеждат максимални срокове за обявяване на сделки за нищожни със задна дата, като те ще са между 6 месеца и 3 години назад от подаването на молбата за несъстоятелност.

ПРОБЛЕМИ

В момента Търговският закон позволява да се обявяват за нищожни някои видове сделки, сключени в периода между подаването на молбата за започване на процедура по несъстоятелност в съда и обявената от него дата, след която търговецът не е могъл да плаща. Това означава, че ако молбата е от 2012 г., но съдът определи, че неплатежоспособността е още от 2002 г., сделките в рамките на тези 10 години могат да се обявяват за нищожни и не може да се претендира за дълг по тях. Така се оказват необезпечени и кредити на банките, които имат учреден залог или ипотека. Според депутата от ГЕРБ Емил Радев, за да компенсират загубите си, те увеличават лихвите по другите заеми.