Замислен като печеливш пиар ход преди изборите, референдумът за АЕЦ "Белене" е на път да спъне БСП тъкмо преди вота. Когато бившият президент Георги Първанов подкачаше премиера Бойко Борисов на тази тема, а левият кандидат за държавен глава Ивайло Калфин я включи в предизборната си платформа, те едва ли са предполагали, че залагат вълчи капан на столетницата. Освен ако не ги заподозрем в коварен умисъл. Къде на шега, къде наистина референдумът придоби плътност с времето и към днешна дата има 500 000 валидни подписа под искането, които го правят задължителен. Оставям настрана споровете около формулировката на въпроса, чийто отговор ще даде народът. Ако бъде отрязана частта за "Белене", това ще е някакъв друг референдум, а не първоначално замисленият. Може би онзи, който изпълва с вълшебно щастие сърцето на президента.
Изглежда, темата обаче започва
все повече да плаши противниците на ядрената централа,
в т.ч. и управляващите, които промениха на няколко пъти стратегията си, за да гарантират провала на плебисцита. Първо, премиерът пледира разпалено референдумът да се проведе заедно с парламентарните избори догодина, напук на законовите срокове. Даже изтъкна като аргумент, че така щели да се спестят едни 30-40 милиона лева. Нещо повече - Борисов предложи на соцлидера Сергей Станишев ГЕРБ да му "подари" няколкостотин хиляди гласа, ако не му достигат за подписката. Но това беше в началото на отпускарския сезон, когато трикольорни лентички пълнеха джобовете на министър-председателя и животът изглеждаше по-лек. С напредването на процедурата по допитването обаче нещо се преобърна в премиерското сърце и той взе да бърза с датата за провеждането му. Внезапно стана крайно законосъобразен. Защо ли?
Ами защото инстинктът за власт му подсказа, че по-ранен референдум по-малко ще навреди на изборите, които са му най-важни с оглед заявката за втори мандат, разбиването на БСП и ПЕС, взети заедно, и пр.
Плебисцит през януари го обрича на неуспех
В най-лютата зима едва ли ще са много хората, които ще се преместят до урните заради "Белене", ако наистина не вярват наивно, че централата ще започне да ги захранва с евтин ток още на другата сутрин. Ниската активност прави невалиден резултата от допитването независимо какъв е той и тогава парламентът не е длъжен да се съобрази с волята на народа. Нещо подобно се случи в Румъния преди месеци, когато хората поискаха отстраняването на президента Бъсеску на референдум, но поради ниската активност гласът им не беше зачетен.
Като противник на "Белене" Борисов правилно изчисли, че януари е по-добре от юли. Офанзивата му обаче не спря дотук. В парламента бяха създадени две различни анкетни комисии с една цел - да се атакува "Белене", а покрай проекта и предишното управление. С един куршум - два заека. Хем се води пропаганда анти-Белене, хем властта си заработва червени точки за парламентарните избори. Едната комисия, която разследва историята около строежа на централата, ще разсекретява скандални разговори на предишните управляващи. Точно същото възнамерява да прави и Яне Янев, който оглави втората комисия - за корупцията по високите етажи на властта. А още не са пуснати по телевизиите и "независимите" експерти по атомна енергетика, които да поуплашат хората с десетките милиарди, които централата ще глътне от джоба им.
И ако отбранителната стратегия на управляващите е в ход, то какво прави инициаторът на референдума БСП? Защо й трябваше така настървено да протестира срещу съвместяването му с изборите?
Парадоксално, но вот "2 в 1" щеше да е в нейна полза
За депутатските избори хората обикновено се активизират, а високото участие щеше да налее вода и в "гьола" на "Белене". Вярно, смесването на двете теми - за атомна централа и за нов парламент - щеше да доведе до пълен хаос в предизборната кампания, но нали е важен резултатът. Ако бяха по-далновидни, социалистите дори трябваше да забавят подписката за "Белене" така, че да съвпадне с парламентарния вот. Сега БСП рискува да загуби една решаваща битка точно пет месеца преди изборите, а това хич не е добра стартова позиция за взимане на властта. В политиката често един провал води след себе си втори. И тъй жадуваният от соцпартията референдум може да се обърне като бумеранг срещу авторите си.
Днес, 5 октомври 2012 година, можем да си зададем и по- глобални въпроси.
Каква трябва да бъде опозицията например? Защо у нас под "опозиция" се разбира единствено "опонент"? В родината на съвременната демокрация, опозицията е "на Нейно Величество". "На" в смисъл на принадлежност, а не кому опонира. Както има правителство на НВ, така има и опозиция на НВ. А в България? Кога опозицията ще излезе от порочния кръг на партизанското противоборство и ще стане опозиция на НВ българския народ?
Другият въпрос, макар и на пръв поглед не по темата, е във връзка със 100- годишнината от Балканската война. Преди малко чух по талавизията патоса на една лелка : военните действия започват по цялото протежение на границата с Османската империя. Дали ако тогавашна България е имала опозиция в европейски смисъл, е щяла да предприеме тоталната атака на всички фронтове и да предопредели националните ни катастрофи от миналия век?