----

Анастас Константинов е сред най-самобитните съвременни български художници. Роден е през 1956 г. в гр. Пещера. През 1976 г. завършва художествена гимназия в гр. Казанлък, а през 1982 г. живопис във Великотърновския университет "Св.Св. Кирил и Методий". Има около 70 самостоятелни изложби в страната и по света, като негови творби са притежание на много галерии и колекционери в Германия, САЩ, Холандия, Швейцария, Гърция, Франция, Турция, ОАЕ, Япония, Русия и др. Наскоро се върна от Питсбърг в САЩ, където новите му картини предизвикаха сериозен интерес.

------

- Защо Пенсилвания? Какво направихте там?

- Тримесечното ми пребиваване в Питсбърг - Пенсилвания, е свързано с Anastas U.S. Project, който е дългосрочен, за пет години. Негов създател и ръководител e г-н Чели, а консултант на проекта е г-н Монти Кривела. Към проекта са включени и много други хора, които работят в екип за успеха на този проект. Целта му е да представи моето творчество на североамериканския пазар.

- Тоест целта е да се предизвика интерес към вашите неща ли?

- Преди да стартира цялата тази организация г-н Чели се допита до артексперти, които са дали висока оценка на моята живопис и са предвидили, че при добра мениджърска дейност това изкуство може да попадне в 5-те % най-добро в Съединените щати.

- Значи целенасочен пиар. Дано се получи.

- Вижте, това не е точно пиар. Американският проект не е само пиар. Този процес включва редица дейности. Срещи с галеристи, артдилъри, критици, самостоятелни изложби, участия в световни артпанаири и др. През тези три месеца създадох няколко мащабни платна, а така също картини със среден и малък формат и направих изложба. Изложбата предизвика сериозен интерес сред американските ценители. За щастие в Америка има структуриран пазар на изкуството. Видях как хората прегръщаха мои картини и ги целуват като икони.

- Славите се с високите цени, които поставяте на картините си. Прочухте се с това, че оценихте една своя картина на 100 000 евро по време на изложба в България. Мисля, че съвременен художник у нас не е искал толкова за свое платно. Това стратегия ли е, или случайност?

- Нищо случайно няма. Тази цена, за която ме питате, е нормална за високо ниво изкуство. Цените не ги поставям аз. След маркетинговото проучване на североамериканския пазар цените ги поставиха моите артмениджъри. А големите по размер платна могат да надхвърлят и европейските представи за цени.

- Казахте тогава, че се грижите и за отношение към художниците, искате те да имат повече самочувствие. Като цяло българските художници единни ли са в отстояване на гилдийните си интереси, или не?

- Не са, разбира се. Още 1986 г., когато ми затвориха концептуалната изложба "Двери на светлината" (която може би се явява първата инсталация в България), видях колегите ми от Дружеството на пловдивските художници как единодушно гласуваха за моето изключване от СБХ, подмазвайки се на властта. Надявах се поне един да ме подкрепи. Не, и в момента българските художници не са единни в отстояване на своите интереси.

- Бяхме преди две години в галерията ви в Пловдив. Тя е доста изискано и подредено място. Довършихте ли вече всичко, което проектирахте там?

- Почти приключи тази 20-годишна епопея. Отворихме новата зала, където са експонирани картини с размери над 5 метра.

- Видях, че самият вие работите усилено физически, при това много, по превръщането на това място в уникална експозиционна площ...

- Е, нищо не става лесно на този свят. За труда, който се вложи за строежа на сградите, може да се напише роман.

- Сега е криза, целият свят е в криза. Издателите например се оплакват, че който има пари, не купува книги, а който купува, няма пари. Това важи ли при изобразителното изкуство за ситуацията у нас?

- Донякъде да, но не изцяло. Освен в Европа и Съединените щати аз имам колекционери и в България, които вече не са малко на брой. Мисля, че има книги, които трябва да се препрочитат по няколко пъти, но има книги, които и не трябва да се четат. С картините вероятно е същото.

- Тоест не може да се абсолютизира за гилдиите, а е като в Библията: "Много звани, малко призвани" - така ли?

- Горе-долу така.

- То тогава и въпросът за единството на гилдията става излишен. Изглежда невъзможно май.

- Творчеството все пак е индивидуално дело. Не е колективно. Така че сам си отговорихте.

- А трябва ли държавата да подпомага изкуството?

- Директно не. Обаче държавата може да направи един закон, чрез който, освобождавайки фирмите от данъчните им задължения по отношение данък печалба, да се отделя процент за спонсориране и инвестиране на изкуство във всичките му форми. Всички модерни държави имат такива закони.

- Че нали имаме закон за меценатството?

- И видяхме всички, че нашият закон за меценатството не заработи. Това е показателно за неговата неефективност.

- Но от културното министерство долитат непрекъснато вести за разни активности в сферата на изобразителното изкуство. Ето, г-н Вежди Рашидов стартира проекта "Нов Лувър". Какво смятате за него, какви картини трябва да има вътре?

- Аз мисля, че музей се прави, когато има какво да се покаже в него.

- Че в този няма ли да има?

- В Библията, която цитирахте, пише още, че "новото вино се налива в нови мехове". Т.е., ако в този музей ще гледаме същите художници, които гледаме във всички български галерии и музеи, тогава този музей е безсмислен. Например в България няма нито една творба на Кристо, Франческо Клементе, Базелиц, Франк Стела, Джаксън Полък, Хуан Миро, Ди Кунинг, Нагучи...И много други имена, които приживе са влезли в световната история на изкуството. При всички случаи България няма основание да се гордее само със сградата на музея.

- Доста скептично звучи. Дано поне привлече публика. Всъщност изглежда хората не влизат особено в галериите. Защо е така?

- Не е точно така. Хората посещават масово музеите и галериите, когато наистина има нещо интересно. Например изложбата на Дега, която беше показана в няколко града на страната ни. При всяко положение вина има и образователната ни система, не подклажда интересите, не ги провокира.

- А на какво се дължи вашата слава на продаващ, реализиран творец? Имате ли си номер, с който "подлъгвате" колекционера?

- В Изкуството няма номера. Ако не ти харесва картините, няма сила, която да накара колекционера да купи.

- Правите впечатление на амбициозен мъж. Докъде всъщност се простират амбициите ви?

- Като помисля, те са свързани със свободата най-вече. Не амбиция, но мечта ми е да имам свободата и спокойствието да работя. Нищо повече. И повече хора да могат да видят какво се е получило.

- А имате ли рецепта как трябва да се държи художникът, за да провокира и да му се обръща внимание? Да е саможив ли, ексцентричен ли? Или ловък в контактите с властта?

- По принцип творците са ярки индивидуалности. Всеки е различен и не прилича на другия.

- Характерът каква роля играе?

- Характерът е важен. Освен това и шанс трябва, и воля, и позиция. Конформизмът не е добър съветник за твореца.

- Е, вие не изглеждате конформист...

- Какво ли не съм чувал за себе си. Мои турски колеги ме нарекоха "карашък чишит". Което е забавно и донякъде отговаря на моя характер. А в Америка ме наричат Bulgarian Rainbow.