"Как да се напиваме, без да се излагаме", учи ни в щедри откъм обем и съдържание материали "Труд" - общо четири страници по темата. Обаче още първото правило е крайно нелогично: "1. Никога сам". Откъде накъде? Помислете - сам човек пред кого може да се изложи? В тази изложба той сам на себе си е автор и експонат, и критик. Сам се излага, сам се оценява и сам си ляга да спи - което също е своеобразна застраховка от излагация. Прекратих по-нататъшното четене на този материал.

"Труд" разправя и как сме се изложили пред гнилата родина на мрачния принц Хамлет: "Датчани: В София има неандерталци". Това заради някакви фенски драми покрай футбола. "Датски пресаташе ни топи за расизъм", пише и "24 часа", а "Монитор" с почти същото заглавие уточнява и адресата, пред който сме изложени в такава некрасива светлина: "Дания ни топи на ФИФА за расизъм".

В "24 часа" с горест разбираме, че излагацията пред чужденците се практикува от векове по нашите земи. В статия със заглавие "Магическата сила на накитите" авторка преразказва впечатленията на Уилям Хънтър, англичанин, дошъл да види как я караме с нашите отомански гости по време на известното присъствие. "Никога глупостта на суетата не се е натрапвала по-убедително на съзнанието ми", пише албионецът, когато вижда, че "бедни моми и боси деца" ходят накичени със злато и сребро като цигани.

"24 часа" е неизменно полезен и за читателите, които не искат фешън конфузии. "Принцеска рокля - що е то?", пита вестникът, за да отговори: "Дамите със синя кръв обличат стилни тоалети без излишна пищност".

В "Монитор" пък научихме, че по случай Деня на толерантността измиват позора от фасадите на столичния сграден фонд: "25 младежи от различни етноси триха от стените в столицата свастики и знаци на ненавист".

Само Един никога няма да ни изложи. "Комерсант" цитира "Преса": "Борисов хвърли ръкавица на Путин".