Тези дни ме стресира твърде сериозно откритието, че без изобщо да съм предполагал, в действителност притежавам пророческата дарба на баба Ванга, тьотка Джуна и куцото Айше от Факултето, взети заедно.

Преди 15 години, във вестник "Сега" от ноември 1997 г., съм публикувал гениалния пасквил "Неутронният капацитет на данъчната система", където съм предрекъл планетарната поява и космическото развихряне на фискалния фатмак г-н Симеон Дянков. Или ако не на г-н Симеон Дянков в конкретна частност, то на симеондянковщината като цяло. Или и двете.

По принцип държавата неуморно се тепа с гражданското общество, чието историческо предназначение е да овладее част от позициите и функциите й. Респективно една от аргументираните още тогава тези, формулирана чрез затихващо-функционалната (изразяваща съответния природен закон) аксиома на Василев гласи: Последната задача на отмиращата държава е да организира отмирането на прилежащото й народонаселение.

В усилията си да отмре гадните граждани държавата разполага с най-мощното и ефективно оръжие за масово унищожение - данъчната система. В своя автентичен вид, усъвършенстван и излъскан през вековете на масова употреба, данъчната система би трябвало да притежава оперативно-стратегическите характеристики на неутронна бомба - имуществото остава непокътнато, човешките отпадъци са се изпарили екологично.

За съжаление, гражданското общество, дори когато не е възникнало, отказва да гушне букета напълно евтанастично. Затова съм писал:

"Което автоматично ни прехвърля на родна почва. От пръв поглед е видно, че и отечествената данъчна система не фела. Вярно, населението намалява, но темповете на протоплазмено разчистване са незадоволителни. Затова се налага родните законодатели да се обърнат с лице (поне тези, които са генетично снабдени с такъв анатомичен уред) към Четиринадесетата експоненциално-данъчна аксиома на Василев, формулираща важна обективна тенденция: Размерът на данъците, налагани върху определени приходи, винаги се стреми да надхвърли размера на самите приходи.

Оттук следват необходимите конкретни мерки. Спомням си как още по тоталитарно време някои антимарксисти разшифроваха условното заглавие на по-неизвестния том IV на "Капиталът" ("Теория на принадената стойност") като "Теория на окрадената стойност". Този деструктивен спомен ми вдъхва конструктивни идеи.

Безспорно е, че освен Данък добавена стойност трябва да се въведе Данък отбавена стойност (а защо не и Данък забавена стойност?). Щом като има Данък печалба, не може да няма Данък загуба (така постъпленията в хазната няма да зависят от капризите на индивида, който днес е на кяр, утре е на зян, вдругиден кой знай к`во ще му скимне!).

Наличието на Данък общ доход предполага наличието на Данък особен доход, Данък единичен доход, Данък конкретен доход, Данък специален доход (плюс данъците върху евентуалните осъществени или неосъществени разходи по съответните графи). За Данък нереализирана консумация вече писах. Данък наследство да се закове на 132 процента (без стотинките). Необходимо е да се въведат: Данък платени данъци, Данък неплатени данъци, Данък облигации, Данък акцизи, Данък лотарийни билети, Данък лихви върху неплатени данъци, Данък лихви върху неудържани лихви, Данък лихви върху удържани лихви, Данък благоустрояване на финансовия министър, Данък въздух и вода за всяко живо същество...

И така нататък. До окончателното развъртане на всички прогресивни колелета на всичките истории. До пълния триумф на етатизма над гражданизма."

Ми това е. Все едно в ония години съм надникнал в бъдещето.

Не, не ми се вярва. Най-вероятно съм жертва на интелектуална кражба.

Дянков, спри да плагиатстваш! Поне ме цитирай! Не ти ща хонорар!