Референдумът за АЕЦ "Белене" със сигурност ще остане в българската история като първия, свикан по инициатива на гражданите, а не предизвикан от една или друга институция. Подобни инициативи станаха възможни благодарение на новия Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Той бе приет в края на мандата на тройната коалиция. Най-голямото нововъведение в него е, че даде право на гражданите да инициират сами национални допитвания. В закона бе записано, че парламентът е длъжен да приеме решение за свикването им, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 500 000 български граждани с избирателни права. Именно благодарение на този текст сега референдум за АЕЦ "Белене" трябва да има задължително.

В последните седмици дебатът за това



доколко той е допустим



е доста разгорещен. В закона са посочени няколко въпроса, по които не може да се свиква национално допитване. На първо място това са въпроси от компетентността на Велико народно събрание. Според чл. 158 от конституцията ВНС приема нова конституция, решава въпроси за изменение на територията на България, за промени във формата на държавното устройство и на държавното управление. На ВНС са поверени и някои специфични промени в основния закон. На референдум не могат да се подлагат и някои въпроси от компетентността на обикновено Народно събрание - насрочване на избори за президент, избор на премиер, промени в правителството, избор на шеф на БНБ, обявяване на война и сключване на мир или на извънредно положение, изслушване и приемане на годишните доклади на съдебната власт и други органи. Чрез референдум не могат да се решават и въпроси за избор на Сметна палата и омбудсман, както и да се стартира процедура по импийчмънт на президента. Плебисцит не може да се прави и за избора на членовете на Висшия съдебен съвет и инспектората към него, както и за избора на Конституционен съд. Допитване до народа е забранено и за размера на данъците, таксите и трудовите и осигурителните плащания и вноски, по въпроси на държавния бюджет и за вътрешната организация и дейност на НС. Не могат да се подлагат на референдум в тяхната цялост кодекси и закони, които уреждат изцяло материята в дадена област. Референдум по въпроси, уредени в сключени международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация.

В закона за референдумите няма уседналост. В допитването могат да участват всички граждани с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на страната към деня на насрочването му. Финансовите средства за произвеждането му се осигуряват от държавния бюджет.

Според закона организацията на референдума е поверена на ЦИК и РИК, които отговарят за изборите на Народно събрание. Допитването се прави по актуализирани списъци за изборите за депутати. Законът дава възможност да се гласува по един или по няколко въпроса. Нищо чудно депутатите да прибягнат до тази възможност в допитването за АЕЦ "Белене". Управляващите вече изказаха мнение, че темата за развитието на ядрената енергетика не трябва задължително да се обвързва със строителството на централата и формулираха свой въпрос.

Постоянните комисии обсъждат предложението за референдум не по-късно от един месец от разпределянето му, а водещата комисия представя проект за решение на НС.



Парламентът може да редактира,



без да променя смисъла на съдържащия се в предложението въпрос или въпроси. Народното събрание приема решение по предложението за референдум на едно гласуване в срок до три месеца от внасянето на предложението. Президентът насрочва датата на допитването в срок от един месец от обнародването на решението. Тази дата не може да е по-рано от два и по-късно от три месеца от датата на обнародване на решението и задължително е в почивен ден. По отношение на референдума за АЕЦ "Белене" това означава, че той трябва да се проведе най-късно до края на март 2013 г.

Организационно-техническата подготовка на референдума се осъществява от МС. Правителството трябва да организира издаването на информационен лист, който съдържа формулировката на въпроса, кратка информация за мотивите на референдума и за времето, мястото и реда за произвеждането му. За провеждане на информационно-разяснителна кампания се прилага Изборният кодекс, като се гарантират еднакви възможности за представяне на различните становища по предмета на референдума. Всеки гражданин има право да получи информация за различните позиции по въпроса или въпросите. Общините предоставят безвъзмездно на инициативния комитет и на застъпници на алтернативната позиция подходящи помещения за провеждане на обсъждания и други прояви. Кампанията започва 30 дни преди датата на произвеждане на референдума и приключва 24 часа преди него.

Бюлетините ще са бели. Всяка от тях трябва да съдържа въпроса или въпросите, на които гласоподавателите трябва да отговорят. Срещу тях ще има две хоризонтално поставени оградени полета с надписи "да" и "не" в тях. Думите "да" и "не" се изписват с еднакъв едър шрифт. В случаите, в които референдумът се произвежда с повече от един въпрос, те се отделят един от друг с празен ред и плътна черна хоризонтална линия. Всеки гласоподавател гласува, като поставя в плик бюлетината, на която е зачертан избраният от него отговор, излиза от кабината и го пуска в избирателната урна. В случаите, в които референдумът се произвежда с повече от един въпрос, гласоподавателят не е длъжен да отговори на всички въпроси. Бюлетината е недействителна, ако е намерена в урната без плик, не е по образец, зачертана е изцяло, не е зачертан отговор или са зачертани и двата отговора на един въпрос. Зацапвания, механични и други повреди не правят бюлетината недействителна, ако може да се установи по недвусмислен начин волята на гласоподавателя. ЦИК обявява резултатите от гласуването в срок до три дни след приключването му.

Предложението, предмет на рефендума, е прието, ако в гласуването са се включили не по-малко от участвалите в последните парламентарни избори и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели. Заради този текст неучастието в референдуми



не може да се приема като "ходене за гъби"



в изборния ден. То също е позиция, която влияе върху крайните резултати, Ако предложението не е прието, национален референдум по същия въпрос може да бъде иницииран най-рано след 2 години. Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението се внася и се разглежда от парламента.

Решението, прието с национален референдум, не подлежи на последващо одобрение от НС. Ако в срок до три месеца след обявяване на резултата от допитването парламентът не приведе свой акт в съответствие с изразената от гласоподавателите воля, този акт не се прилага в частта, която противоречи на решението на референдума. Споровете за конституционност на решението за произвеждане на национален референдум се решават от Конституционния съд до определяне на датата за неговото произвеждане. Споровете за законосъобразността на резултатите от национален референдум се решават от Върховния административен съд.

България определено няма традиции в провеждането на референдуми. В новия закон вече се очертаха доста празноти, които са обект на спекулации от политиците. Със сигурност референдумът за АЕЦ "Белене" ще даде началото на натрупването на практически опит, който е твърде важен за всяка обществена инициатива.