Близо 30 000 са участниците в Горянското движение от 50-те години на миналия век - един от най-ярките примери за съпротивата срещу комунизма в Източна Европа. Този факт от новата българска история обаче и досега е слабо известен. А дори и професионалните историци не знаят за стачката на пловдивските тютюноработници от май 1953 година, която започва само месец преди в Източен Берлин да се вдигне първото въоръжено антикомунистическо въстание в Източна Европа. За тези и още много други неизвестни истини от периода между 1944 и 1989 г. разказва организираната с германска подкрепа изложба в Държавния архив в София.

Присъстващите при откриването представители на германски културни, научни и политически институции не скриха разочарованието си от бавния и колеблив процес на разкриване на престъпленията на комунистическия режим в България. Това обстоятелство е сред причините да се потърсят средства от германските данъкоплатци, за да бъде събрана първата документална изложба за потулваните истини за методите и същността на българския комунистически режим. "Подкрепихме начинанието, защото германците също искат да узнаят тези факти", казва д-р Ана Камински от Федералната фондация за осмисляне на комунистическото минало в Германия.

Скорошно изследване на историци от Американския университет в Благоевград разкрива, че едва 3 процента от българите смятат, че престъпленията на комунизма са нещо, което трябва да остане в националната памет. Проучването стига и до драстични пропадания в тази памет. Така например за повечето от запитаните най-светлата фигура в българската история остава Левски. Но пък за мнозинството българомохамедани национален герой номер едно е...Тодор Живков! На хората в Западните Родопи години наред им е "разяснявано", че именно вдъхновителят на позорния Възродителен процес през 80-те години на миналия век ги е "спасил" от същия Възродителен процес през 70-те години...

Информационната завеса върху истината за престъпленията на комунистическия режим продължава да деформира националната историография, единодушни са преподавателите от Американския и Нов български университет. Особено неприятно е, че българите и особено по-младите почти не се интересуват от бездните в националната история. Медиите пък предпочитат да ги заливат с "чествания" и с хигиенизирани със сапуна на носталгията пикантерии от иначе не особено чистоплътните житиета и битиета на правешките царе, принцеси и велможи.

"Това, което шокира изследователите на престъпленията на комунистическата диктатура в България, е нейната свирепост. Убийствата и масовите репресии в страната започват дори преди официалното възцаряване на комунистическата партия и продължават буквално до последния ден на абсолютната й власт. Смайващо е, че и сега много от тези престъпления не са наказани", казва германският журналист Улрих Шахт.

"Като всички страни, преживели комунистическа диктатура, и България трябва да намери по-категорични отговори на предизвикателствата, свързани с отварянето на досиетата и с необходимостта от лустрация", препоръчва Ана Камински. Тя обяснява, че в Германия всеки случай на обявен за агент на ЩАЗИ чиновник се разглежда индивидуално, а отстраняването е неизбежно, ако разкрити доносници на ЩАЗИ са заели междувременно високи постове в държавната администрация.

"Заедно със забраната за заемане на публични длъжности от агенти на ЩАЗИ започнахме широки документални проучвания и критични обществени дискусии за методите и мрежите на зловещата комунистическа "полиция на мисълта", разказва д-р Камински, посочвайки паралелно, че на стотиците хиляди преследвани и репресирани от ЩАЗИ се пада същият брой извършители, на които е трябвало да се потърси отговорност. Което за съжаление не е осъществено в задоволителна степен. Увеличението на давностните срокове за извършените от комунистическия режим престъпления е факт само в Чехия.

"Интересен феномен, който се наблюдава и в България, е, че след огласяването на част от досиетата на ДС общественото мнение и медиите съсредоточават вниманието си преди всичко към обявените за агенти и доносници публични личности и почти напълно забравят за кукловодите на комунистическата диктатура, издавали заповедите за извършването на престъпленията и репресиите", обобщава Ана Камински от Федералната фондация за осмисляне на комунистическото минало в Германия.