Венци Мицов е роден 1971 г. в Кюстендил. Завършва Музикалното училище, следва в Консерваторията и Югозападния университет. Един от създателите на група "Хиподил". Музикант, телевизионен сценарист, колумнист в различни издания, баща на 10-годишен син, кандидат за вицепрезидент в предишните избори. Преди дни със Светльо Витков станаха учредители на партия "Глас народен".





- Как изобщо ви поблазни идеята за политическа кариера? Кефиш ли се да те наричат "вицепрезиденте"?

- Ел вицепрезиденте, ако трябва да сме точни. Ей сега даже ми махаха едни хора от една кола... Любо Дилов има един хубав лаф, който е много характерен за обстановката у нас - "Ако ти не се занимаваш с политика, в един момент политиката започва да се занимава с теб." Явно при нас така се получи.

- С какво все пак основно се занимаваш в момента - музика, концерти, журналистическо писане, телевизия, политика?

- Повече от 3 години не се занимавам активно с рокендрол. Нещата се развиха интересно - след като създадохме "Светльо & The Legends" и издадохме един албум, аз спрях да се занимавам с тоя проект. След което пък със Светльо Витков станахме двойка и се явихме на президентските избори - т.е. нашата дружба продължи по друг начин извън сцената. Все пак, музиката остава основното, което ме храни - извън червените куфарчета... Хе-хе. Музикант къща храни, но не я храни добре и все по-зле я храни всъщност.

- Ти беше сред първите хора, които реагираха, когато Мишо Шамара беше привикан за разпит за песента си "Бяло, зелено, червено". Парчето всъщност не е ново, ти беше писал по темата още през м. май, когато за пръв път са го викали за разпит във Варна...

- Аз съм суперчувствителен на тема цензура. Едно, защото съм бил част от "Хиподил" - вероятно единствената група, която е съдена за "разпространение на порнография". Тогава Светльо и Лъчо ги викаха в Национална следствена служба. Разпитвали са ги следователи, които са умирали от срам. Прекратиха делото поради липса на доказателства. Това се случва 1998 г., при супердемократичното правителство на Иван Костов.

В изкуството, когато казваш "стол", то обикновено не е стол, а е нещо друго. Затова и е смешно да се подхожда по този цензорски начин. Представи си какво би се случило с Буковски, ако беше българин и живееше по наше време - не искам в никакъв случай да оприличавам парчето на Мишо Шамара с Буковски, но само помисли - ами какво би станало с Аполинер, ако беше написал "11 000 камшика" в днешно време? Ами Бокачо, Джефри Чосър, Рабле? Всичките отиват на съд. Не дай си Боже да бяха написали вътре, че правителството не ги кефи... Това е акция на хора, които се чудят как да си оправдаят парите, които получават. Работата на прокуратурата не е да цензурира рап парчета, а да лови братя Галеви. Искам дебело да подчертая, че не съм фен на рап музиката, но за мен това е просто скандално. Казусът изобщо не е музикален, ние вече трябва да мислим какво пишем и в текстовете си. Тези хора в прокуратурата, ако обичат, да си налягат парцалите и да си вършат работата!

- Да направим и паралела с вашето минало. "Надървени въглища", 1997 г., албумът е спрян от Министерството на културата и е образувано досъдебно производство.

- Казусът тръгва от един чиновник на име Лозев. По онова време, когато се издаваше касета, нямаше нужда от разрешение, но когато издаваш диск, трябваше да имаш печат от Министерството на културата. И този Лозев преценява, че нашият диск е скандален, трябва да бъде забранен и освен да бъде забранен, трябва да се сезира прокуратурата за разпространение на порнографски текстове. Тогава хората казваха - "те не ви извадиха очи, а ви изписаха вежди, защото ви направиха жестока реклама". От една страна, да, касетката се купуваше много. Обаче от друга - участие на живо ние не видяхме една година. От страх хората не ни канеха.

Абе, общо взето, всички правителства оттогава се доказаха като хора, които идват и забраняват някакви неща. Хора, обременени със стари идеологеми. Идват и правят едно и също. И както виждаме от случая с Шамара, това не се е променило и до ден-днешен. Но как можеш да контролираш кой какво пее? Можеш да контролираш Веско Маринов.

- Като каза Веско Маринов, нямаш ли чувството, че сме в машина на времето? Виж есенния афиш на НДК - Маргарита Хранова, Нели Рангелова, по телевизията върви "Всяка неделя"...

- Има нещо такова. Миналата седмица гледам програмата на една телевизия - излъчва "Доктор Куин Лечителката". После - "Всяка неделя". По другия канал - "Бразди", "Синьо лято". И си викам, божеее, дали на тате му излезе ладата, минаха ли 10 години, или можем да вземем "Москвич" на шестата... Къде, в коя година сме и какво става? В пиано баровете, където свиря, хората искат да слушат хепи-соцпесни. И ще ти кажа защо е така. Наскоро свирихме в Търговище. Близо до болницата им има магазин "Тодор Живков" - "при нас ще намерите най-евтините продукти", ала-бала... Хората, след 25 години лашкане, ги докараха дотам, че да не могат да си представят нищо по-добро от оня малоумен социализъм отпреди 10 ноември. Двайсет и нещо години се борим да достигнем нивото на малоумния социализъм! Толкова месии се появиха да ни оправят и хората още не могат да си стъпят на краката. Имам една теория за оправянето - така и така правите секс с нас, поне ни питайте дали сме съгласни?

- Много хора се изненадаха от реакцията на Светльо Витков по случая "Пуси райът" (той осъди протестния "молебен" на рускините).

- Мен пък ме изненада истерията, която се изсипа по негов адрес. Сравниха го с Румен Петков! Вярно е, бяхме на различни позиции по този казус и дори се опитваха да ни скарат за това, но не се получи. Обаче, първо, Светльо, за разлика от мен е доста по-религиозен. Ние нашия пънк все пак не сме го пели в църква. Второ, той е прав в едно - "Пуси райът" музика не правят. Аз по принцип съм "за" провокацията. Тези девойки обаче имат едни други провокации в биографиите си, които дори и на мен ми идват в повече. Освен това много бързо се превърнаха в търговска марка... Това, което искам да кажа, всъщност е, че няма нищо лошо двама приятели да са на различно мнение по един проблем.

- Каза, че сте се отказали от рокендрола на пълен работен ден. Мислиш ли, че мина времето за пънк?

- Не сме се отказали - ето Светльо има ново парче, само аз се отказах от концертния рокендрол. Усещам, че искам да прекарвам повече време вкъщи, със семейството, със сина си. Другите обикновено сцената ги зарежда, но аз съм студиен плъх. Лятото пуснах едно авторско парче - проекта SGAN. Седях си болен вкъщи, гледах стрийма на Асен Генов от протестите на Орлов мост и в един момент то излезе като крясък. Затова и е толкова искрено. Междувременно обаче правя и други неща - сега ще те изненадам: написах песен за Лили Иванова, която тя ще изпълни на концерта си в зала "Армеец". Лили е творец, който обича да експериментира - тя правеше песни на Кембъла, например. Докато другите музиканти у нас обичат да натвърдват, "аз съм арендби изпълнител", аз съм еди-какъв си изпълнител... И да си мерят посещенията в YouTube. Понеже у нас пазар няма, няма и да има, затова се хвалим, че "Дим да ме няма" - която между другото е едно хубаво парче - била гледана от 2.5 млн. тийнейджъри в тубата. Единственият истински начин да се премери дали някой наш певец е успял, е да пробие в чужбина. Но и това няма да се случи. И знаеш ли защо? Защото нашите изпълнители всичките са големи творци и публиката не ги интересува. А попмузиката е поп-улярна музика, тя не е за 28 богоизбрани.

- Всъщност доста наши музиканти успешно работят за чужбина, но някак или този факт не е водещ в биографиите им, или те самите не са твърде популярни у нас.

- Ами и аз съм работил над музиката за филм, номиниран за "Еми". Казва се Gospel of Judas, филм на "Нешънъл джиографик". Но няма да ни видиш имената в надписите, защото с колегата сме продали всичките си авторски права. Щото сме бедни източноевропейци. Взели сме едни нелоши за нас пари, с които сме изкарали едно охолно лято на морето и сме си купили нещо за вкъщи - примерно нова масичка или на сина плейстейшън. Правят се такива неща много в България. С парите, с които тук можеш да наемеш симфоничен оркестър, да прекараш 20 чудесни дни и да си запишеш музиката на спокойствие, в Америка не можеш да направиш и компютърна стимулация.