:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,518,240
Активни 93
Страници 1,756
За един ден 1,302,066

Биг Брадър в Политбюро

Повечето неща от архива отдавна са известни. Какво тогава го прави така интересен?
Ясен Бориславов
Масовият интерес, предизвикан от дигитализирания архив на Политбюро, изглежда напълно разбираем. Повече от месец вече сайтът с протоколи и решения от периода 1944-1989 г. се радва на всекидневни многохилядни посещения, поради което в отделни часове, особено в събота и неделя, става трудно достъпен. Първите медийни реакции съвсем очаквано бяха свързани с надзъртане в пикантно-битовите детайли - как е живял високият етаж на властта, коли, резиденции, чаршафи, колко е получавал Тодор Живков и т.н. Естествено, това е по-маловажният пласт от информацията, затворена в папките на архива. Има по-значими и по-интересни неща, но те като че ли не са така зрелищни. Освен това не са и съвсем неизвестни. За историците архивът е достъпен от началото на 90-те.

Изглежда, много хора днес търсят в документите някаква съкровена истина за своя живот, нещо много важно, но внезапно забравено, което трябва да си спомнят, за да ги измъкне от някаква социална амнезия. Усилието малко напомня за поведението на пациентите в лудницата, където попада счетоводителят Берлага от "Златният телец". Там той забелязва, че лудите почти не разговарят помежду си. "Те мислят през цялото време. Те имат много мисли, трябва нещо да си спомнят, да си спомнят най-важното, от какво зависи щастието... да се разбере най-после какво се е случило, защо всичко е станало лошо, когато по-рано всичко е било хубаво." Ритуалите на това закъсняло усилие днес се изпълняват пред клавиатурата.





Какво казват тези документи 30, 40 или 50 години след събитията, за които се отнасят?





Най-важна, а сигурно и най-любопитна за читателите, е възможността да се надникне в "кутията на властта", да се видят от първа ръка нейните чаркове и как точно работи. Вижда се манталитетът на тогавашния партиен и държавен елит, неговият морален, емоционален и образователен статус. Гледката, общо взето, не респектира. От различни преписки стават ясни някои известни и по-рано неща. Например това, че на дипломатически длъжности регламентирано са назначавани служители на ДС. Или фактът, че властта се е занимавала с разработване на контрабандни канали за оръжие и други забранени стоки. Личи близостта на режима с масови убийци като Менгисту Хайле Мариам, както и взаимността с разни леви терористични фракции, за които са изпращани оръжейни и други доставки. От документите излизат разкази за шпионски афери (някои напълно измислени), диверсии по границите, малки и по-големи международни и домашни скандали, както и строителни злополучия като падането на новостроящ се мост при Лакатник или срутването на покрива в прокатния цех на ДМЗ "Ленин", за които после дълго е умувано дали са станали поради вражеска диверсия или поради мърлящина.



Съвършено ясно е, че не е имало независима съдебна власт



(Което, в скоби ще припомним, е било регламентирано и в чл. 1 от Конституцията.) В много от решенията се казва, че "Политбюро смята за целесъобразно" определено дело да се преразгледа и/или да се реши по определен начин. Например в решение 150 от 1954 г. "Политбюро смята за целесъобразно да се даде съгласие за преразглеждане на делото срещу д-р Г., осъден на смърт през 1953 г. за шпионаж в полза на Югославия". От преписката се разбира, че присъдата е издадена на базата на самопризнания, получени чрез инквизиране на подсъдимия. Подразбира се също, че инквизициите са били обичайна практика до средата на 50-те.

Не е имало и независими медии, както добре личи от много решения, в които изрично е посочено как точно трябва да се отрази във вестниците едно или друго събитие.

В архивите се виждат сложните и на моменти твърде динамични отношения между партийното ръководство и структурите на МВР и ДС. Впечатляващи са също мащабите на доносничеството. То е основен стълб, на който се крепи властта.

Става ясно, че най-важните политически и стопански решения често са идвали готови от Москва. Това добре се разбира покрай едно писмо на Никита Хрушчов от ноември 1955 г. до ЦК на БКП "за подема в селското стопанство и развитието на отделните отрасли на промишлеността". Съветският съюз предлага да подпомага българското земеделие с техника под формата на кредит, срещу който очаква да получава храни и земеделска продукция. Препоръчва се също България да построи заводи за велосипеди, мотоциклети, часовници, както и за сглобаване на автомобили "с части, произведени в други страни с народна демокрация". Писмото предизвиква сериозно организационно оживление в Политбюро и ЦК на БКП. Направените от съветския ръководител "предложения", естествено, са възприети като неотложни задачи и са разпределени за изпълнение между отделни отговорни фактори у нас. Това явно е модел, по който са се случвали много неща.



В много от документите личи един ясно изразен религиозен профил на властта



Тя прилича на някаква религиозна секта, която живее в параноично раздвоение между възторга и страха. Възторг от победата на социализма, успехите на трудещите се, подкрепата на братския Съветски съюз и КПСС, настъплението на световната революция и т.н. По-интересен обаче е страхът - страх от някакво абстрактно зло, нещо като триглавата ламя от приказките, която никой не е виждал, но всички знаят, че живее в езеро или пещера някъде край селото и всяка година изяжда най-личните моми и момци. Сред партийната върхушка това абстрактно зло се нарича "политическа грешка". Политическата грешка не е престъпление, а нещо по-страшно, тя е грях, който в по-тежкия случай може да окачи някого на бесилото като Трайчо Костов, а в по-лекия може да низвергне грешника завинаги или временно от редовете на праведните. Който се интересува от технологията на партийните жертвоприношения, може да я открие в архивите на Политбюро. Прави впечатление, че те са доста лаконични относно свалянето на Вълко Червенков. С протокол 57 от 6 април 1956 г. Политбюро решава да предложи на пленум на ЦК той да бъде освободен, а с решение от 5 юни е постановено преустройване на музеите в духа на решенията на XX конгрес на КПСС, като "се отстрани влиянието на култа към личността".

Сред партийното и непартийното простолюдие чувството на страх е поддържано чрез образа на врага (вътрешен и външен), както и чрез образа на войната. През 50-те и 60-те години сянката на войната присъства постоянно в обществения живот. Тя изглежда парадигмално неизбежна почти като Апокалипсиса в Новия завет. Непрестанно се строят скривалища, бомбоубежища и други военни съоръжения, а цивилното население се обучава как да посрещне ядрения взрив.

Религиозният профил на властта прави логичен и образа на покаялия се грешник, който също наднича от архивите. В протокол от 6 април 1955 Политбюро "не възразява" проф. Димитър Димитров да участва в конференция на съветски археолози в Москва. От приложеното досие става ясно, че професорът в началото на научната си кариера е бил в професионална близост с Богдан Филов и е писал статии в прогермански дух, но по-късно си е променил възгледите, а през 1950 г. си е направил сериозна публична самокритика и сега партията му прощава и не само го е оставила жив, но го пуска да замине на конференция.

През лятото на 1955 г. Политбюро решава да се подобрят отношенията с Югославия. По този повод е утвърден списък на произведенията с антититовско съдържание, които "органите на Министерството на културата следва незабавно да изземат от продажба". Освен това е решено "съчиненията на партийни другари, които подлежат на преиздаване, да се прочистят от подобни текстове". Явно става дума за частична промяна в официалния катехизис, предизвикана от събития по оста Москва-Белград. Любопитно е, че в заглавията на пространния списък от антититовска книжнина освен очаквани изрази като "титофашистка Югославия", "титофашизъм" ,"англо-американски империализъм" и пр. има и невинно звучащи титули като "Граничари (естраден сборник)", "Едноактни комедии и сценки", "Естраден антититовски сборник" , "Хумор на народните демокрации", "Сборник за художествена самодейност". Сигурно е интересно да се изследва как идеологическата догма е превръщана в народно творчество.

Интересно е също да се види



технологията за ухажване и дисциплиниране на интелигенцията



През септември 1955 г. Съюзът на писателите предлага да се даде орден "9 септември I степен" на проф. Георги Цанев по случай 60-годишнината му. В Политбюро възразяват, защото това е орден, който се дава за особени заслуги към въпросната дата. При Цанев те не са били безспорни. В приложената кадрова справка освен приносите му в левия печат преди 9 септември 1944 г. е посочено и тъмно петно - сътрудничество в сп. "Златорог". Затова му дават орден "Народна република България II степен". От преписката става ясно, че първа степен от същия орден вече са получили Крум Кюлявков, Николай Лилиев, Людмил Стоянов, а втора степен има Елисавета Багряна. Никола Фурнаджиев е получил през 1953 г. "9 септември I степен", а на Ангел Каралийчев през 1952-ра е даден "Червено знаме на труда". Всекиму според заслугите.

През 1960 г., следвайки съветския опит, Политбюро решава да се създадат т.нар. "другарски съдилища". Любопитно е, че тези комично изглеждащи днес обиталища на юридическата самодейност са били подведомствени на Министерството на правосъдието, Главна прокуратура, Върховния съд, ЦС на профсъюзите и НС на ОФ. Със същото решение "във връзка с по-нататъшното разширяване на социалистическата демокрация" са създадени и "въоръжени отряди на трудещите се за опазване на обществения ред", като са разпуснати съществуващите дотогава Въоръжени работнически отряди и групи (ВРОГ). Днес бихме определили тези институции като особена форма на държавно-обществена олигофрения.

Голяма част от архива показва как Политбюро се е занимавало и със съвсем маловажни за екзекутивна държавна власт теми. Документите от този тип като правило започват с формулата "Политбюро не възразява"... да се назначи някой зам.-директор на предприятие или да се уволни друг, да се назначи ректор на университет или някой майор в политотдела на Строителни войски, да се изпрати някой за втори или трети секретар в посолство, да се покани профсъюзен деятел от братска държава на гости у нас или някой комсомолски деятел да замине на младежка среща в чужбина. Това се нарича съгласуване. В едно от тези решения, например, се казва, че Политбюро "не възразява студенти от Сирия да посетят България на връщане от Унгария". Има и много други любопитни в своята нелепост решения. В една секретна преписка от началото на 50-те



трескаво се издирват някакви изчезнали неясно как лимонадени шишета



от партийна резиденция.

Прави впечатление също, че през целия период непрекъснато се правят някакви реформи. Политбюро непрестанно "утвърждава решение за по-нататъшното подобряване дейността на..."

От архива изскачат интересни и позабравени думи и изрази.



Например думата "недоносителство"



Това е тежко престъпление. Означава да знаеш нещо уличаващо някого и да не съобщиш за това. Хубава дума е "добромания". Някакъв командир на гранична застава е критикуван за "добромания". Отнасял се е човешки с подчинените си. Интересен израз е "затворено писмо". Това е писмо до всички партийни организации, изготвено в ЦК на БКП. В него обикновено се обяснява заради какви допуснати грешки Еди-кой си е изваден от състава на ЦК. "Изваден от състава" също е характерна формулировка, както и глаголът "изготвям". Е, не са стилистично издържани като любимия на някои депутати от ГЕРБ глагол "входирам", но са вършили работа.

Времето има чудната способност да променя фокуса на значимостта. Смятани за съдбовно важни някога неща, след време изглеждат глупави или смешни. Сещам се в тази връзка за една случка от моята гимназия. Имаше кампания за събиране на дрехи за гладуващите деца в Етиопия или Ангола, вече не помня точно коя африканска страна. Не помня и защо точно дрехи, а не салам или консерви. Но помня, че тогава покрай ризите и пуловерите някой беше донесъл и три мъжки вратовръзки. Част от управленските решения на Политбюро днес приличат на онези мъжки вратовръзки, които трябва да са украсили подутите от глад коремчета на три африкански деца.

Архивът показва картината на развитието във всички обществени сфери - партийно строителство, икономика и финанси, социална дейност, международни отношения, образование, военно дело, вътрешна сигурност, медии, пропаганда и агитация, култура, художествена самодейност, спорт, туризъм и т.н. Много от документите дават отговори на щекотливи въпроси или поставят нови въпроси, чиито отговори са скрити в други архиви или пък са необратимо разтворени във времето. Той не сглобява целия пъзел на историята, но прави картината по-жива.



Държавата е управлявана, както се управлява корпорация,



а Политбюро е нещо като борд на директорите. Дори нещо повече - колективен Биг брадър, който вижда и знае всичко. Общ преглед на документите създава усещане, че през десетилетията на социализма страната се е развивала от догматичен и непросветен абсолютизъм към по-малко догматичен и малко по-просветен абсолютизъм. Промените са ставали с предпазливи стъпки чрез вътрешно договаряне в самата партия.

Архивът не дава категорични отговори на въпроси относно генеалогията и механиката на т.нар. демократичен преход, но отделни документи помагат за известно подсещане. Отговорите на тези въпроси са скрити в други архиви и сигурно ще бъдат отворени, когато са без особено значение.

Едва ли някой очаква от публикуваните документи на Политбюро да излязат зашеметяващи разкрития, които да преобърнат представите за затворения в папките исторически период. Каква тогава е причината за бурния обществен интерес, при това, убеден съм, точно сред хора, които са преживели и помнят събитията, които архивът пази? Изглежда, част от магията е в смяната на ролите. 45 години Политбюро е било в позицията на Биг Брадър, а сега ролите са разменени. Днес животът на старите партийни велможи предизвиква почти същия интерес като менталния статус на Черната Златка. Изглежда, и двете версии на групово воайорство имат сходна социална симптоматика - търсене на някакви объркани или изгубени баланси на човешкото достойнство.

Снимка: lostbulgaria.com
Милиционер държи дете пред Партийния дом, София, 60-те години на ХХ век, пропагандна фотография
Снимка: lostbulgaria.com
5 ноември 1963 г. - Тодор Живков открива първите мощности в новопостроения металургичен комбинат Кремиковци - денят е обявен за официален празник на металурга.
106
10822
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
106
 Видими 
19 Октомври 2012 19:43
Ясен Бориславов,
Хубава статия!
19 Октомври 2012 20:29
И аз се поразходих тук-таме из архивите. Впечатление ми направи заплатата на Тато през 80-та година 2500лв.
Не че, е много но тоя селски тарикат лъжеше като правешки циганин до последно че нямал пари и не бил взел нищо за "труда си".
7-8000 лева тогава беше двустаен апартамент в панелките по окръжните градове за което пролетарията беше готов да мине и през трупове да си осигури ключа му и обикновено се сдобиваше след десетки години чакане.
Попаднах и на молба от някво пенсионирано ДС ченге да го въстановяли на работа, за да си "увеличал пенсията" (без майтап точно така си беше писал в молбата човека) и те го правят шеф на някво аналитично звено. В тоя случай прозираше котерийната борба за вкарване на свой човек на ключово място в службите.
И най-изнанедващо, поне за мен, една доклана на Людмила Живкова и Петър Младенов за положението в Югославия д препоръки какво трябва да бъде политиката на Блъгария по югюславските въпроси, от която става ясно защо е била ликвидирана Людмила. Прокраването на идеи, намеци за някакво сбилажаване с Югославия изказано публично пред свидетели дори от най-обикновени хора им гарантираше най-малкото изселване на семействата им в затънтени краища на страната, ако не и дълги години затвор по онова време.
Архивите тепърва има да се четат и анализират и надеждата е, че вся пак ще дойде времето когато ще се намерят професионални историци, вместо сегашните имитатори, спосибни да затворят тази глава от българската история.
19 Октомври 2012 20:42
Само да се допълня от снощи. Българите се доверяват на "живите" архиви от време оно. Кой какво видял, преживял и запомнил. Та затуй и днес беше този цирк в Университета. И всичко това поради свободният и либерален дух на Алма Матер. Другаде нямаше как да се случи. Инак архивните документи и фактите малко хора ги интересува. История и политика са се превърнали във футболен мач. Вечно дерби. Между "сини" и "червени". Та затуй, още дълго ще си патиме. Гръмогласните партийци винаги ще имат преимущество.
19 Октомври 2012 20:59
Aвтора

Де ги тука митевци и вся остальная носталгици?
Отварянето на тези архиви е най-полезно за тях - един шанс да прозрят за каква лицемерна кауза се хвърлят пред амбразурата, колчем някой намекне до къде ни докара любимият им социализъм
19 Октомври 2012 21:04
Авторът,
19 Октомври 2012 22:35
На фтората слика доле у лево са на нашио Шейлок баба му и дедо му...
19 Октомври 2012 22:38
Ами разните Маринковци тук не твърдят ли точно това - че държавата трябва да се управлява като корпорация?!
19 Октомври 2012 23:34
Добра тема е извадил Ясен Бориславов, но много тенденциозно и манипулативно поднесени фактите.
Ясен Бориславов, би ли опитал същите неща , които е написал за преди 1989г. , да го преразгледа как еволюираха/регресираха след 1989г.?
Къде беше България тогава и къде е сега? Как живееха българите тогава, бяха ли по-здрави, по-щастливи, по-добре нахранени стоплени, образовани, безгрижни?
Понееже някои колеги форумци, като им се говори така започват да си мислят, че е комунист щото не им изнася истината. Бих искал да им кажа/ напомня следното. Използвайте здравия си разум и не се подавайте на демагогии!
Моето лично мнение за преди и след 1989г е следното. Да, преди 1989г. България беше тоталитарна държава. Да, в България имаше несменяма номенклатура, изгубила чувство за мярка и изгубила връзка с народа, но какво смени след 1989г? С какво го заменихме? По-добро?
Преди 1989г. България беше добре развита с всичките необходими институции, стопанство, ядрена енергетика, индустрия, научен и кадрови потенциал.
След 1989г. всичко се рушеше и България може и да не съществува до 10г., масова разруха, беднотия и демографска криза.
19 Октомври 2012 23:42
В подкрепа на по горния ми пост искам да обърна внимание на форума на следния цитат:
"Става ясно, че най-важните политически и стопански решения често са идвали готови от Москва. Това добре се разбира покрай едно писмо на Никита Хрушчов от ноември 1955 г. до ЦК на БКП "за подема в селското стопанство и развитието на отделните отрасли на промишлеността". Съветският съюз предлага да подпомага българското земеделие с техника под формата на кредит, срещу който очаква да получава храни и земеделска продукция. Препоръчва се също България да построи заводи за велосипеди, мотоциклети, часовници, както и за сглобаване на автомобили "с части, произведени в други страни с народна демокрация". Писмото предизвиква сериозно организационно оживление в Политбюро и ЦК на БКП. Направените от съветския ръководител "предложения", естествено, са възприети като неотложни задачи и са разпределени за изпълнение между отделни отговорни фактори у нас. Това явно е модел, по който са се случвали много неща. "
""
Е, сега как е?
На някой да не му е ясно, че " политическите и стопански решения идват от САЩ и ЕС?
Което липсва в тези съвети и решения е , че НЯМА подпомагане на българското земеделие, няма продукция, няма заводи за велосипеди, мотоциклети, часовници, както и за сглобаване на автомобили !
Народа няма работа и препитание и масово имигрира да търси такова по 4 точки на планетата.
20 Октомври 2012 00:01
И това тука:
"През 50-те и 60-те години сянката на войната присъства постоянно в обществения живот. Тя изглежда парадигмално неизбежна почти като Апокалипсиса в Новия завет. Непрестанно се строят скривалища, бомбоубежища и други военни съоръжения, а цивилното население се обучава как да посрещне ядрения взрив. "

Ясене Бориславов , тя и сега "сянката на войната присъства постоянно в обществения живот" , телевизия не гледаш ли?
Пусни, който искаш канал, на която искаш телевизия, все това дават и криминална хроника!
А защо сега в България няма армия, военни съоръжения, скривалища, бомбоубежища за цивилното население?
Защо според вас е лошо цивилното населението да не се обучава как да посреща ядрения взрив?
Държа да припомня, че населението не се обучаваше само, какво да прави при ядрен взрив, а и как да дава първа медицинска помощ, борави с оръжие, къде и как да потърси помощ, медикаменти, убежище и т.н.
Същите полезни неща бяха приложими и в случай на природни катаклизми. На помощ на населението имаше т.н. Гражданска Защита , като и БНАрмия.
Какво има сега и с какво бяха заменени тези структури?
Подготвено ли е сега населението и знае ли какво да прави в случай на конфликт или катаклизъм?
Искам да обърна внимание на автора и форума на една статия преди по малко от седмица за това как се подготвя населението на Швейцария по горния въпрос. Новината беше отразена и в-к Сега.
20 Октомври 2012 00:03
С извинение, да не ставам досаден. Ама малко ни е къса националната памет. Ние българите сме изначало безпартийни. Имали сме две естествени партии, възникнали по време на борбите за Църковната(да се разбира националната) независимост. Наричали са се "млади" и "стари". И са имали една и съща цел, като спора е бил за методите на осъщесвяването й. Оттам нататък всякави разделения на: консерватори- либерали, фили-фоби, леви-десни, сини-червени и т.н., са превнесени отвън. Основно от Русия за съжаление. Та това разиденение е ясно, че до никъде няма да ни докара. Колкото и да я дърпаме чергата насам-натам.
20 Октомври 2012 00:12
щурчо
20 Октомври 2012 00:03
С извинение, да не ставам досаден. Ама малко ни е къса националната памет. Ние българите сме изначало безпартийни. Имали сме две естествени партии, възникнали по време на борбите за Църковната(да се разбира националната) независимост. Наричали са се "млади" и "стари". И са имали една и съща цел, като спора е бил за методите на осъщесвяването й. Оттам нататък всякави разделения на: консерватори- либерали, фили-фоби, леви-десни, сини-червени и т.н., са превнесени отвън. Основно от Русия за съжаление.


Колега, имате интернет, образовайте се моля!
Кога и как са възникнали партиите, политиката и т.н. и не се излагайте.
20 Октомври 2012 01:17
Държавата е управлявана, както се управлява корпорация, а Политбюро е нещо като борд на директорите
А сега к'во е по-различното!? Уф, забравих - има и надзорен съвет, място за останалите "политбюра" (опозиционни партии), отстъпили за момент местата в борда. Дали в архивите не е отбелязано Политбюро да е ходело на заседание по "червени прашки", "сини" обуща от крокодилска кожа?
Изглежда, много хора днес търсят в документите някаква съкровена истина за своя живот, нещо много важно, но внезапно забравено
Ще търсят, щото лъжците и измамниците сега станаха хем повече и по-прости, хем нахални до наглост. Бръмчат "калинки" отвсякъде и обясняват как "данък-лихви", "плосък данък" и платена диплома (частно образование) са върха на цивилизацията; други, взели са се за интелигентни, настойчиво внушават как нямало нужда човек да се рови из архивите щото те били прости и глупави. Прости, прости, ама сегашните деятели са по-прости от простите архиви. Човек да се чуди какво искат да му кажат сега политици, журналисти, интелектуалци, непрочели вагон архиви, но брощолевят по-глупаво от преди.
20 Октомври 2012 03:10
Тъпото в тия дни е, че главните решения в политическия и икономическия живот не застрашават водещата роля на БСП и Руското посолство. Независимо, че сме в НАТО и ЕС, Москва пак се меси чрез петата колона в Българи БСП, ГЕРБ, АТАКА, ДПС и ченгетата на ДС по офиси , партии, редакции, общини и т.н.
20 Октомври 2012 03:20
Браво на автора за добрата статия.Тука един е спал на течение.Народа в момента не бил обучаван как да деиства при атомна война както преди.Абе пич ти имаш ли си напрестава какво е атомна война и за колко дена може да останеш жив?Какво обучение ще ти помогне?Това,че имаше такива служби на засужили другари по гражданска защита беше да се гарантират техните заплати а не,че им е домилел живота за робите.
20 Октомври 2012 03:44
Сифилаки, надай се да немаш тре/И/пераки.

For The Earth tremors beneath our feet.
20 Октомври 2012 04:08
Намекваш за математическата формула за окръжноста 3пий по Р?
20 Октомври 2012 04:16
В края на крайщата управлението на една държава се оценява по обективни показатели, надлежно подредени в статистическите справочници по години.
--------------------

България губи поне по 500 лекари годишно
Целият кръвен център в Стара Загора подаде оставки заради ниски заплати
(От стр.1 на днешния вестник)
20 Октомври 2012 04:36
Авторът не познава други общества и му се губят "структурните" прилики с тях. Независимо от политическия си режим обществата от една епоха показват някои несъмнени сходства.
20 Октомври 2012 04:52
Като си говорим за 50-те години, имам молба безпристрастният автор наред с пикантерията да покаже и решенията на Политбюро, на основата на които се е развивала икономиката на НРБ през този период, за да го сравним по-честно с днешното управление. За да улесня автора му предоставям без коментар телеграфна справка за периода 1944-1959 г. (при условие, че разрушенията от войната само в София се изчисляват на 13.3 милиарда лева, а наложените ни репарации - на 70 милиона долара).
*
До края на 1955 г. влизат в експлоатация: Силнотоквия и Слаботоковия заводи, Металургичният комбинат в Перник, Химическите комбинати в Димитровград и Девня, Завод 6-ти септември, Завода за антибиотици в Разград, Корабостроителният комбинат Г.Димитров, Оловно-цинковият завод в Кърджали, Фабрика Ернс Телман, Текстилният комбинат Асен Халачев в Плевен, Памуко-предачната фабрика Балкан в Габрово, Текстилните комбинати в Плевен и Ст. Загора, Обувният завод Петър Ченгелов в Пловдив и др. Започва строителството на Хладилния завод Антон Иванов и Енергийния комплекс Марица-изток, Завода за товарни автомобили Мадара в Шумен.
*
Влизат в експлоатация Свищовско-Беленската напоителна система, Бръшлянската напоителна система, язовирите Васил Коларов, Студена, Студен кладенец. хидровъзлите Александър Стамболийски, Георги Димитров и Искър, Шабленската и Балчишката напоителни системи. Поливните площи в България нарастват от 357 000 дка през 1939 г. на 2 700 000 дка през 1955г.
*
Влизат в експлоатация ВЕЦ Видима, ВЕЦ Петрохан, ВЕЦ Росица 1, ВЕЦ Република, ВЕЦ Батак.
*
На 29 декември 1950 г. е създаден Институтът за бърза медицинска помощ Пирогов и Научноизследователският онкологичен институт в София. На 25 март 1951 г. е обявена всенародна безплатна медиценска помощ.
*
На 20 юни 1954 г. влиза в експлоатация мостът на река Дунав.
*
В София е открит Националния стадион Васил Левски, Народната библиотека Кирил и Методи, Дом-паметник Александър Стамболийски, сградите на Партийния дом, Министерския и държавен съвет, хотел Балкан, Централния универсален магазин и Полиграфическия комбинат Димитър Благоев.
И още и още.......
ТОВА Е ЗА ПЪРВИТЕ 10-15 ГОДИНИ СЛЕД 9-и СЕПТЕМВРИ. ОСТАВЯМ НА ДЕМОКРАТИТЕ ДА НАПИШАТ СВОИТЕ СПИСЪЦИ ЗА СВОИТЕ 23 ГОДИНИ.
20 Октомври 2012 06:38
Милиционер държи дете пред Партийния дом, София, 60-те години на ХХ век

Не е 60-те, а втората половина на 70-те. Униформата на милиционера е от типа въведен в средата на 70-те и задържал се до 1992 г.. Видът на момиченцето е типичен за втората половина на 70-те.
20 Октомври 2012 06:53
Хубава статия, където дължината увлича, защото е изпълнена с информация, а не досажда .
-
Единствено коментара в този пасаж
.... т.нар. "другарски съдилища". .... и "въоръжени отряди на трудещите се за опазване на обществения ред"... .
Днес бихме определили тези институции като особена форма на държавно-обществена олигофрения.

е цапнат без замисляне, защото като почнем от системата на съдебното жури в САЩ, минем през "Националната гвардия" и свършим със "Съвета за тристранно сътрудничество" и в днешна България, фашисткият принцип на "държавно-общественото начало" не е отмрял.
-
Но ако коментарът е лекомислен, то е не толкова заради това, а защото пропуска, че интегрирането на населението в мероприятията на властта, принуждаването му към съпричастност, е основна характеристика на тоталитарните режими.
20 Октомври 2012 07:43
Общ преглед на документите създава усещане, че през десетилетията на социализма страната се е развивала от догматичен и непросветен абсолютизъм към по-малко догматичен и малко по-просветен абсолютизъм

Гвоздеят в статията! Именно това развитие на догматичен и непросветен абсолютизъм доведе до настоящата "научна конференция" в СУ , която има за цел да представи, как непросветният догматизъм става малко по-просветен благодарение на Людмила Живкова...
20 Октомври 2012 08:03
Е и ако това ако не е научно постижение, сдраве му кажи! Верно, бая наука ще да е била нужна, че да се "позволи" четенето на световна литература по собствен избор. Пардон, не на ВСЯКА световна литература. Само на тази, на която ний сме решили, че може. Другата е запрещенная, если читать, стрелят будут! Пардон моа за руския...
20 Октомври 2012 08:13
Доста хубава статия . Една неточност относно проф.Димитър Димитров. Същият се е отрекъл още 1948г. от това за което е работил години наред с проф.Богдан Филов.Може би след време е бил нарочен, като един от необходимите "подхлъзнали се" другари и отново възтановен, като разкаял се..
На 3 януари 1948 г. бившият асистент
на професор Богдан Филов Димитър П. Димитров се изказва пред Общото събрание на
Българската академия на науките по повод на Археологическия институт, наскоро
присъединен към Академията. Той подхвърля обвинението, че Институтът бил
“антиславянски” и “фалшифицирал” истината24.
На 21 февруари, 6 и 13 март 1948 г. в Българската академия на науките се провежда
дискусия за състоянието и задачите на българската археология. Главен докладчик e
Димитър П. Димитров. Той установява, че под влиянието на крайно шовинистични
настроения и на чуждата антиславянска пропаганда българската наука приписвала
изключително значение на прабългарите в миналото. “Предвзетата” теза на австрийския
професор J. Strzygovski, доразвита от “унгарския агент” Геза Фехер, “замаяла” българските
учени.
20 Октомври 2012 08:54
Под дописката тече самоподготовка за участие в предстоящия Референдум . Отговорът на Въпроса неизбежно се сбира в личната ни оценка за "прехода" , като пряка причина за блокираното ни Общо развитие . Обективно , че и няма като как иначе ...
20 Октомври 2012 09:29
Жалък жълт журналистически пасквил. Не случайно е казано че архивите са за историци с обективен и безпристрастен поглед на оценка и не са лъжица за подлизващи журналистчета плюещи пикантерии от рода на:
Религиозният профил на властта
и
колективен Биг брадър,

Съветският съюз предлага да подпомага българското земеделие с техника под формата на кредит, срещу който очаква да получава храни и земеделска продукция.
Де ги сегашните ни американски наставници да ни предложат нещо градивно а то само ни ръчкат да рушкаме повече и повече.
Сред партийната върхушка това абстрактно зло се нарича "политическа грешка".
А може ли да се нариче държавническо и отговорно мислене.
През 50-те и 60-те години сянката на войната присъства постоянно в обществения живот.
Справка с американските разсрекетени архиви - войната не е била никаква сянка а съвсем добре планирана заплаха.
20 Октомври 2012 09:35
Нормална административна дейност на ръководния орган, какво толкова прави впечатление на виждам.
20 Октомври 2012 09:36
Някои форумци не могат да разберат, че една статия не е словесен паноптикум, в която да побереш какво ли не. Авторът е избрал една тема и излага своята гледна точка по нея.
Ама не - викат въпросните форумци, - защо авторът не е написал за непрестанния възход на Родината под мъдрото ръководство на Партията? Защо не е описал попълзновенията на империализма? Защо не е разказал за сегашната разруха при демосрацията? Защо не е описал зверската експлоатация при капитализма? Защо не е изразил възхищението си от прекрасните автомобили, които произвеждахме в Ловеч и Шумен и за които цял свят ни завиждаше, ама не можеше да си купи, защото задоволяваха нуждите на българската работническа класа, трудовите селяни и народната интелигенция? Защо не е описал как слънце Тракия огрява, над Пирина пламеней? Защо не е произнесъл панегирик за Тато, Батето, Каката и другите членове на Семейството?
Хубав край! Хубави хора!
20 Октомври 2012 09:49
.
20 Октомври 2012 09:53
Туткалчев
20 Октомври 2012 09:36
защо авторът не е написал за ...?
Да Туткалчев -- защо?? Не може да избираш само гнилите ябълки и да предендираш за обективна журналистика. Затова историята е за историците. Журналистите да си гледат злободневието или ако се нагърбват със статия за историята да я представят със всичките въпроси ""за възход на Родината"". Иначе си е горния пасквил.
20 Октомври 2012 10:00
Плямпало, според мен авторът съвсем не е подбрал "само глините ябълки", а се е отнесъл доста добронамерено към материята. Разбира се, с необходимата степен ирония. Защото инак би трябвало да бъде язвителност и негодувание.
Забележи: това, че част от комунистическата върхушка (високата стопанска номенклатура, елитът на Комсомола и част от българските тайни служби, имащи връзка със задграничните стопански операции) ни спретна т.нар. "преход", не означава, че обществото, в което живяхме под ръководството на правешкия сатрап, бе свястно.
20 Октомври 2012 10:09
Милиционер държи дете пред Партийния дом, София, 60-те години на ХХ век, пропагандна фотография

Хайде ПАК да УЧИМЕ!
През " 60-те години на ХХ век" милиционерите бяха със ЗЕЛЕНИ военни униформи.
После им измислиха едни "кафяви" униформи(като в "Топло",
които предизвикаха помисли за сходство с екскременти.
Накрая ги направиха сиви ВЪПРЕКИ приликата с "преди девети"...
20 Октомври 2012 10:16
Требва час по скоро да изкарат, сканират и публикуват всичко до 1.1.1990.
ДС, ЦК, Куманизките "профсъюзи" и т.н.
Хубаво е да се публикуват и "отбранителните" "планове" на БНА.
20 Октомври 2012 11:05
Хубаво е да се публикуват и "отбранителните" "планове" на БНА.

А нападателните таквиа на "братската" ти турска армия?
20 Октомври 2012 11:26
Лъве, през последните 30г. съм изчел бая книги и документи по темата. Та за разлика от тебе няма нужда да се образовам, точно от нета.
20 Октомври 2012 11:27
На съдържанието на статията повече приляга загланието "Большо́й Бра́т в Политбюро"
20 Октомври 2012 11:31
По горе дадох 2 примера да покажа на автора и на форума, че като сравним икономиката и отбраната на Република България преди 1989г и след, картината е , че сега е някаква трагедия и симулация.
Всъщност няма точка по , която да не опровергая автора , как всичко след 1989г. е много по зле и дори трагично.
И това го казвам без политически пристрастия, а от здрав разум. С политика и партии никога не съм зе занимавал.
20 Октомври 2012 11:32
щурчо
20 Октомври 2012 11:26,

Не ти личи да си чел, даже вицове.
20 Октомври 2012 11:37
Жалък жълт журналистически пасквил
Котка
20 Октомври 2012 11:44
Лъве, документи от Централния партиен архив съм чел още през 1993г., когато беше предаден в Централния държавен архив. В един от архивните фондове, четох следния виц: Добри Терпешев отправя критика към своите другари, че след победата са зарязали своите стари бойни другарки от партизанските отряди. И вместо тях са се събрали с млади госпожици от "буржоазен произход". Тъй щото, нема нужда да ме обсъждаш лично мене. Знам предостатъчно. Понеже непрекъснато работя с документи.
20 Октомври 2012 11:49
Щурчо,
"Знам предостатъчно" е окиморон.
20 Октомври 2012 11:54

Както вече казах , сегашното положение е трагично във всеки аспект!
20 Октомври 2012 11:58
щурчо
20 Октомври 2012 11:44
Лъве, документи от Централния партиен архив съм чел още през 1993г., когато беше предаден в Централния държавен архив. В един от архивните фондове, четох следния виц: Добри Терпешев отправя критика към своите другари, че след победата са зарязали своите стари бойни другарки от партизанските отряди. И вместо тях са се събрали с млади госпожици от "буржоазен произход". Тъй щото, нема нужда да ме обсъждаш лично мене. Знам предостатъчно. Понеже непрекъснато работя с документи.

Не се и съмнявам, че само "кокошкарските" истории си чел в архива. Всеки с интересите си, както се казва.
20 Октомври 2012 11:58
А нападателните таквиа на "братската" ти турска армия?

Komandante,
При внезапен масиран ядрен удар в Източна Тракия щеше да има само страдащи хора.
Миникалибърът на Варшавския договор беха 20КТ и 100КТ.
Кви нападателни планове, кви три рубля?
20 Октомври 2012 12:00
То когато се стигне до махленско политиканстване, фактите и аргументите са без значение. Явно агитка от СУ се е прухвърлила и тук.
20 Октомври 2012 12:04
Лъве, за разлика от тебе непрекъснато чета документи. Ти искаше виц и го разказах. Изобщо не разбирам, след като си извън темата, обсъждаш мене. Ако имаш професионални аргументи ги представяй. Иначе не се занимавай с мене. Аз не съм политикан.
20 Октомври 2012 12:25
Няма държавно управление, от която и да е страна и по което и да е време, от чиито архив да не могат да се извадят избирателно десетина документи, които поднесени на широката публика да не характеризират това управление като "занимавало се с глупости". Точно това прави сега нашата журналистика.
20 Октомври 2012 12:28
Няма държавно управление, от която и да е страна и по което и да е време, от чиито архив да не могат да се извадят избирателно десетина документи, които поднесени на широката публика да не характеризират това управление като "занимавало се с глупости". Точно това прави сега нашата журналистика.

А, отдавна го прави - всеки петък ни вадят откъси от стенограми, за да ни убеждават в това
20 Октомври 2012 12:46
А, отдавна го прави - всеки петък ни вадят откъси от стенограми, за да ни убеждават в това

При това не особено успешно.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД