Ако смятате, че ЕС се е заел с твърде много задачи, почакайте да видите какво ще стане, когато се развият амбициозните планове за надзор върху европейското правосъдие и борба с корупцията. Най-впечатляващата идея е предложението на еврокомисарката Вивиан Рединг да се пренапише европейският договор, за да стане възможно европейският главен прокурор да преследва и праща в затвора заподозрените за злоупотреби с еврофондовете. И това съвсем не е единствената свръхамбициозна задача на ЕС в тази посока.

Фактите обаче оспорват тези планове. Рединг например твърди, че "истинският размер" на измамите е "много над" 600-те млн. евро, за които е съобщено за м.г. Това обаче зависи от начина, по който дефинираме измамите. Запознатите знаят, че европейските страни с високи нива на корупция е далеч по-вероятно да създават фискални дефицити. Ето защо фискалният пакт става доста оправдана "антикорупционна мярка", макар малцина да се осмеляват да го формулират точно така.

На много места в Южна и Източна Европа еврофондовете се разпределят на фирми, фаворизирани от различните партии. Европейските граждани се оплакват много от корупцията в последното проучване на Евробарометър, като хората, в чиито страни корупцията е широко разпространена, са много критични към политиката на националните си правителства. А това наистина е зов за общоевропейско действие.

Въпреки това обаче не е ясно дали ЕС разбира и знае как да се справи със сложната, често политическа реалност на корупцията в отделните страни членки. ЕС вече има право да насърчава върховенството на закона в новите страни членки от Централна и Източна Европа, благодарение на критериите от Копенхаген за членство в ЕС. Но какво се случи след разширяването?

В Централна Европа повечето нови членки отстъпиха от контрола върху мерките за борба с корупцията след присъединяването си към ЕС през 2004 г. Имаше някакво положително развитие на Балканите, но то не е еднозначно. Последните доклади за Румъния оценяват антикорупционните институции в страната, въпреки това обаче те не предотвратяват широко разпространените измами с еврофондове.

Излиза, че в някои страни системната корупция и успехите в антикорупционните действия съжителстват добре. Дори и в ситуации, които плачат за намесата на международен рефер, какъвто е случаят с Румъния, не личи ЕС да проявява достатъчно разбиране за реалността с корупцията, за да е в състояние да се намеси.

Има само един ярък пример за успех в новоприета страна - Естония, но тя напредна основно благодарение на възприемането на неолиберални и скандинавски политики, а не благодарение на ЕС.

Рисковете, пред които ЕС се изправя, ако предприеме някакви действия, са равни на възможностите, особено ако тези рискове не са добре осъзнати. За начало - действията от страна на ЕС може да не получат доверие и подкрепа в страни, които успешно са си изградили свои системи за добро управление. Само с две кликвания в уебсайта на което и да е скандинавско правителство можете да научите (на английски език) какви средства са предвидени за антикорупционни действия и как са избрани изпълнителите на проектите. Далеч по-трудно е човек да се ориентира за същите неща в европейските институции, всъщност има генерални дирекции, в които нямат никаква представа какво правят в другите дирекции.

Има и риск от унифицирането на мерките. Защо ще й е на Швеция да създава нова служба за управление на еврофондовете, след като управлението на публичните средства в страната върви отлично? Друга опасност се крие в това антикорупционната индустрия да погълне усилията за борба с корупцията.

Много е рисковано да си въобразяваме и че корупцията може да бъде преборено успешно единствено от прокурорите. Страните, които са постигнали успехи в борбата с корупцията, са го сторили чрез увеличаване на прозрачността и намаляване на излишното харчене. Законовите ограничения не са достатъчни за намаляване на корупцията, ако условията за нея все още съществуват.

Не на последно място е и рискът да лекуваме от корупция пациент, който страда от други политически заболявания. Корупцията е причина за множество злини, но системната корупция сама по себе си е резултат от лоша политика. Новоприетите страни и кандидатките за ЕС значително подценяват финансирането на здравеопазването - подаръците за лекарите, които получават под 500 евро месечно не са толкова "подкупи", колкото перверзен начин, по който правителствата карат гражданите да си плащат за здравеопазване, без да се налага властта да увеличава данъците. И проблемите няма да се решат, ако им пратят прокурори. (със съкращения)

----

Авторката оглавява Европейския изследователски център за борба с корупцията в Колежа по управление Херти в Берлин