Управляващите успешно саботираха първия в новата ни история референдум и окончателно подмениха въпроса, под който се подписаха над 770 хиляди граждани: "Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка "Белене"? С гласовете само на ГЕРБ и независими беше одобрена новата формулировка "Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?"



Социалистите, които са сред инициаторите на подписката, не участваха в гласуването, а депутатите от ДПС не присъстваха и на дебатите. Подмяната на въпроса обрича плебисцита на провал. И при старата формулировка имаше съмнения дали ще гласуват достатъчно хора, но след скандалите активността трудно ще достигне тази от последните парламентарни избори, за да бъде признат резултатът. На последните избори гласуваха 4 226 194 души.

Над три часа продължиха споровете в пленарната зала, в които опозицията и управляващите се обвиняваха взаимно, че нарушават законите и конституцията. От левицата изненадаха с липсата на ясна стратегия какво ще предприемат след подмяната на питането. Вчера стана ясно, че няма да сезират единствения възможен арбитър на спора - Конституционния съд, понеже не могат да разчитат на подкрепа там, а задействането на процедурата само ще забави референдума. Единствената им протестна реакция бе организирана група соцмладежи, които размахваха от балконите в НС плакати с надписи "780 000 излъгани!" и "ГЕРБ =диктатура!", заради което бяха изгонени от квесторите. От гражданското движение "Аз не се отказвам от АЕЦ "Белене" обявиха, че подготвят "мощни протести", но все още се уточнявала датата.

Учудване предизвикаха и изказванията на депутати от левицата, че дори и с преформулирания въпрос хората знаели, че става дума за АЕЦ "Белене". Така легитимираха версията на ГЕРБ, че "нова ядрена електроцентрала" означава "Белене" и подхраниха съмненията на десните, че между двете партии има негласно споразумение "за" строежа на спряната централа. "Ако хората гласуват "за" на този референдум, това за нас ще означава в следващия мандат да строим "Белене". Така ще разчетем вота на хората, а какво ще разчете Искра Фидосова, питайте нея - дали ще я прави в Монтана, в Банкя или на друго място", обясни след гласуването Мая Манолова.

Дебатите в залата преповториха спора в правната комисия и не поднесоха нови аргументи "за" и "против". ГЕРБ за пореден път обяви въпроса на БСП за противоконституционен. Социалистите контраатакуваха, че подмяната на въпроса погазва грубо закона за референдумите и волята на хората. Десните се обявиха против нова централа и против референдума и призоваха привържениците си да не гласуват. Лидерът на ДСБ Иван Костов пресметна, че АЕЦ "Белене" ще се изплати за 117 години.

Искра Фидосова, наричана подигравателно "Кюри" от социалистите, сравни въпроса за "Белене" с въпроса "Искате ли да построите вила на Малдивите?". "Вероятно ще отговорите "да", но ако ви кажем "за 10 милиона лева", вие ще се откажете", упражни се в остроумие шефката на правната комисия. Сякаш за да оправдае новото си прозвище, тя размаха от трибуната картинка на молекула вода, обяснявайки нагледно що е то атом и ядрен разпад. Според лидера на БСП Сергей Станишев разликата между първия и втория вариант на въпроса е като между двете твърдения: "Иван иска да се ожени за Мария" и "Иван иска да се ожени". Станишев подчерта, че от съдбата на проекта зависи дали ще сме нация на "сервитьори и овчари", както съветвал премиерът Борисов, или на високообразовани специалисти.

Дискусията, която на моменти бе прекъсвана от подвиквания и дюдюкания, не бе уважена от членовете на кабинета. Само министърът на икономиката Делян Добрев притича до НС преди заседанието по заръка на премиера, за да изложи последния коз на властта - ако проектът бил толкова хубав, защо не го построила тройната коалиция. След което демонстративно си тръгна. Не беше уважено искането на депутатите от опозицията в парламента да бъдат извикани премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Симеон Дянков. Следващия месец президентът трябва да насрочи дата за допитването, която не може да е по-рано от два и по-късно от три месеца от обнародване решението на парламента.