Едно от най-големите престъпления на прехода и българските политици е съсипването на здравната система, при положение че и преди 1989 г. не беше перфектна. Но след това тя бе просто превърната в извратен бизнес, за който всъщност няма кой да плаща; израждането на мисленето на лекарите и разбиването на цялата система на нефункциониращи отделни части. А и това, че занимавайки се с "реформи" и комерс, медицинската помощ у нас спря да се развива. Технологично, логистично и научно българската медицина е на ниво отпреди 15 години, при това става дума за водещите клиники у нас. А медицината е наука, в която за 15 години се случват доста революции.

С това, в което се е превърнало българското здравеопазване, се е сблъсквал всеки. И всеки се оправя, както успее. Някои се обръщат към народната медицина, други - към откровени шарлатани, трети просто се предават, четвърти имат късмет, пети просто не са толкова болни. Все по-нарастваща група от хора обаче избира да се лекува в чужбина. Колко са тези хора не се знае. Доскоро се смяташе, че това се основно пациенти, за които няма лечение у нас или които опитват всичко, за да отложат неизбежното, което ги чака заради тежката им диагноза. Държавните институции често представят тези хора като жертва на чужди шарлатани или поне на прекалено агресивен маркетинг, зад който едва ли не няма покритие, т.е. клиенти на продавачи на надежда. Това, оказва се, изобщо не е така. Все повече хора търсят помощ навън и за лечими и у нас заболявания. Само че навън срещат друго отношение и лечение.

Смята се, че огромната част от пациентите в чужбина са медийно познати, тъй като правят кампании за набиране на средства. Друга част от тях пък получават пари от държавата - здравното министерство или здравната каса. И това не е така



- за повечето такива пациенти не разбира никой, защото те си плащат сами



През 2011 г. в здравното министерство и здравната каса са постъпили общо 374 молби от пациенти за финансиране на лечение в чужбина. От тях са одобрени 167, т.е. за толкова е счетено, че няма лечение у нас. През същата тази година потърсилите помощ само в една болница в Турция - "Анадолу медицински център", са 1700. Тоест хората, които ходят в чужбина за лечение, което съществува и у нас, очевидно са в пъти повече от тези, за които не се предлага тук помощ. Отделно се ходи в други болници в Турция, в Германия, Израел, Русия, Франция, Испания, Австрия, САЩ. Няма статистика колко общо са българите, които се лекуват навън. Най-често помощ се търси за онкологични заболявания, мозъчни тумори и по-специално за лъчелечение с т.нар. кибернож, обясняват от здравното министерство. Навън се пътува и за химиотерапия, трансплантации и костно-мозъчни операции, ортопедични и очни операции, лечение със стволови клетки, ин витро. Цените са от 7000 до 120 000 евро в зависимост от лечението. Съдейки и по броя на кампаниите в платформата единен дарителски номер (dms), голямата част от болните избират и да си го плащат сами. И предвид това, че от догодина здравната каса ще поема, макар и малка част от лечението в ЕС, търсещите помощ навън ще се увеличат още.



Защо?



Лечението в чужбина рядко е прищявка, макар че вероятно има и такива случаи. Голям процент от пациентите, които ходят навън са с тежки проблеми, които у нас не са решени, въпреки че болните са направили опит. Според Десислава Хурмузова от инициативата "Спаси, дари на...", която помага и в дарителските инициативи на dms, в момента най-търсената дестинация е Турция. Там е по-евтино в сравнение със Западна Европа, по-близо е, качеството е сравнимо, а отношението - коренно различно от това у нас. Турция между другото води целенасочена политика за създаване на условия за здравен туризъм и заедно с Индия и Сингапур е сред водещите дестинации в света за този тип пътувания, а чуждестранните й пациенти растат постоянно.

"В България ни казаха, че няма какво да се направи повече. Проверихме какви са цените, в Турция се оказа най-евтино, същевременно е и близо, което е особено важно за продължително лечение и при което постоянно се пътува. Има уреден превод, а в хотела чуваш само българска реч и се чувстваш почти като вкъщи. Проучихме и самите лечебни методи", обяснява Деси Сеймянович, съпруга на Игор Сеймянович, който е с астроцитом - мозъчен тумор с не особено добра прогноза. Игор е претърпял операция тук и лекарите му дали 7 месеца. След проучване двамата заминали за "Анадолу медицински център" в Истанбул. Болницата е асоциирана към обявената от какви ли не класации най-добра болница в САЩ "Джон Хопкинс". Изпълнителният директор е американец и там постоянно се въвеждат нови и нови технологии. Известният кибернож в "Анадолу", който всъщност представлява машина за лъчетерапия, която насочено атакува туморните тъкани и позволява избягването на хирургическа намеса, е един от първите в Европа.

Специално в "Анадолу" българите най-често ходят за лечение на ракови заболявания. "Но не всичко е кибернож, както се смята в България и както се казва - като се купи и тук такъв апарат, хората няма да ходят навън. От тези хора, които идват при нас, от киберножа се възползват максимум 50-60 годишно", опровергава общото мнение Мустафа Мехмедов, мениджър за България на "Анадолу". Той припомня, че болницата разполага и с други апаратури, които ги няма тук.

За нивото на тази болница и желанието на все повече българи да се лекуват там е показателно следното: Според хирурга в болницата Хюсеин Кемал Раша в 95% от случаите на рак на гърдата не се отстранява засегнатата гърда - маха се само туморната тъкан, а останалото се върши от прицелна химио- и лъчетерапия.



В България подобно нещо е абсолютно табу



и никой никога не би го казал публично, защото у нас стандартът все още е да се отстранява гърдата, нещо, което е било масова практика и по света, но преди 15 години, според Раша. Турският лекар обяснява и смята, че емоционалната и психологическата помощ са също толкова важни за оздравяването, колкото и самото лечение. Това е известно и в България, само че тук не се практикува. И вероятно поради всички тези причини, както и поради липса на профилактика и ранно откриване у нас от рак на гърдата все още умират една трета от заболелите, докато турският лекар обяснява, че това е едно от най-"леките" онкозаболявания и преживяемостта при него е близо 90% в първите 5 години.

Въпреки 7-месечната прогноза у нас след операция, химио- и лъчетерапия в "Анадолу" 30-годишният Игор Сеймянович е преживял 2 години. След това се е появил рецидив и в момента той и съпругата му събират дарения чрез dms, за да продължат лечението, за което се смята, че ще е успешно и окончателно. Дали е така - времето ще покаже, но Игор е достатъчно млад, за да си струва да се положат всички усилия да преживее болестта.

Естествено, те имат цена. Само за предстоящото лечение на Игор са нужни 20 000 евро. Това е индивидуалната оферта, която се изготвя за всеки пациент, изчислява се от административния екип на болницата и всеки знае, че толкова ще плати за целия курс лечение заедно с престоя, и т.н. Никой не дава на ръка нито стотинка на лекари, те дори често не знаят каква е цената на назначеното от тях лечение, няма "изненадващи" разходи, нови изследвания и т.н. Няма и комисионни за посредници.

Освен това в сравнение с Европа цената е доста по-ниска. Например една интервенция с кибернож в Западна Европа е с 30-40% по-скъпа. "Ние сме болница на най-голямата турска фондация - "Анадолу". При нас не се гони много печалбата", твърди Мустафа Мехмедов. Според него освен цената другото, с което болницата привлича пациенти от България, е и подходът към тях и мултидисциплинарният екип. Е, и марката "Джон Хопкинс".

И човещината. Едно от най-впечатляващите неща в тази болница е пътят към нея. "Всеки пациент със сложна диагноза може да получи безплатно второ мнение от болницата", обяснява Мехмедов. Болницата има два офиса у нас - в София и Пловдив, самият Мехмедов е неин служител и получава заплата от нея, а не от комисионни за пращане на пациенти. Всеки може да потърси офисите, да представи медицинската си документация и да получи отговор може ли да бъде лекуван и каква е горе-долу прогнозата му. След това отива в Турция, преглеждат го, често се налага да му се направят и допълнителни изследвания или направо дублиращи българските (по обясними причини) и му се изготвя оферта. "Аз съм приятел с всички пациенти. Вече 7 години всяка божа неделя пътувам с пациентите за Истанбул. В моята лична кола, с която пътувам за болницата, всяка седмица пътуват и 4-има пациенти, без да вземам 1 лев от никого. На границата ни чакат още коли и правим конвой. Ако идват със самолет или автобус, им организираме всичко - посрещане и превоз до болницата, превод", обяснява Мехмедов.

Той наистина се дразни, когато някой му каже, че лечението в неговата болница е бизнес, когато го питат защо българските пациенти избират "Анадолу" или го карат да сравнява с лекарите и лечението тук. Колкото и невероятно да звучи.



ОБРАТНАТА СТРАНА

Естествено, това, че дадено лечение е в чужбина, не гарантира нищо само по себе си. И по света, както и у нас, се предлагат доста съмнителни експериментални "лечения". Колкото и невероятно да звучи, пациенти у нас продължават да събират пари за вливания на стволови клетки в Русия, за които се твърди, че помагат на хора с увреждания на гръбначния мозък и едва ли не могат да вдигнат на крака човек в будна кома. Процедурата се правеше и у нас, но след скандал това беше преустановено. Официалното становище е, че въпреки дългите опити досега няма сериозни доказателства, че вливането на стволови клетки помага.

Най-новото "спасение" за пациенти с детска церебрална парализа и още 31 нелечими болести пък е т.нар. биокорекция в Израел. Представлява лечение с допамин и от "Спаси, дари на..." очакват българските лекари да направят официално изявление за съмнителността на този метод, за който само за един курс се плащат по 10-12 000 евро, като на болните се обяснява, че са нужни няколко.