Не вървяха добре работите.

Търчаха нагоре-надолу държавните хора, отвсякъде течеше и пушеше, те носеха канап и лепило, тук затъкнат, там подпрат, ама нищо не ставаше като хората.

Затова решихме - вместо да седим по цял ден на ментета и да дрънкаме глупости, да се хванем и ние да помогнем в спасението на държавата.

Отидохме пред вратите на правителството, за да им кажем колко много ги обичаме и сме готови на всичко, ама не ни приеха. Имали по-важна работа.

Мислихме, мислихме и решихме да говорим с Европа, там да проявят разбиране и да охлабят малко възела около врата ни. Кой каквото и да правеше - все ходеше да се съветва с Европа.

Европа ни прие веднага, поднесоха ни по чаша вода, един от нашите се излъга да я изпие и веднага му прилоша. Изпратиха го в болница.

- Вижте - рекохме, - идваме да ви кажем, че ние, обикновените хора, сме готови да защитим страната ни от вас!

- От какво точно, силвупле, битте, плийз? - учтиво попита Европа.

- От това, че непрекъснато плашите нашето правителство, че ще му дърпате ушите. И че ще го накажете да стои в ъгъла на съюза.

- Няма такова нещо - рече Европа, - когато някой греши, ние само казваме, че е сгрешил. Просто е, разбирате ли го?

- Не! - признахме си ние. - Никак не го разбираме това, защото нашето правителство не греши.

След кратък размисъл Европа попита:

- И кой ви каза това?

- Нашето правителство!

- Аха - рече Европа, - и какво друго ви каза?

- Каза ни, че при вас работят едни чиновници, които хал хабер си нямат от нещата в живота. Не разбират колко сме умни, красиви и добри. Хич не вдяват от нашите успехи и постижения, а само слагат прът в колелото ни.

Европа си погледна часовника.

- Всъщност какво точно желаете?

- Дойдохме да кажем стоп на неправдите. Време е да ни оцените правдиво! И да декларираме, че ние, най-обикновените хора, сме готови докрай да работим за нашето правителство.

- Работете - рече Европа, - чудесно!

- Не, не в този смисъл да работим. Ние отдавна сме безработни и никой вече не помни какво е това да ходи да бачка и да произвежда. Заявяваме, че колкото и да сте строги, ние сме готови да браним завоеванията си.

Вратата се отвори и влезе нашият приятел, дето се натрови с вода.

- Давай - рекохме му, - тъкмо обещахме, че ще се борим докрай.

Бледен и смутен, той врътна глава, в смисъл - без него.

- И как си представяте вашата грижа за правителството ви? - попита ни Европа.

- Просто е - отговорихме в глас.

- Аз - рече един от нашите, - съм готов за министър.

- На какво? - попита Европа с интерес.

- На каквото и да е - честно отговори нашият другар. - И нарочно всеки ден стоя по разклони и бензиностанции - дано мине оттам премиерът, да ме види и да ме вземе в екипа си. Няма по-подготвен човек от мен. Що кръстопътища съм обиколил...

Европа нищо не каза. Обади се друг от агитката ни:

- Аз пък от сутрин до вечер позирам пред телевизора - който от нашите държавници се появи, мога да го имитирам. Ако ме изберат в правителството, мога да дрънкам безспир, няма да засрамя никого.

- Аз - каза трети, - съм готов да се храня веднъж седмично, ако вие обещаете да не посягате на нашето правителство. Преди се хранехме по три пъти на ден, но днес темповете не са така убийствени вече при нас, не знам при вас как е...

Европа стана, рече, че има важна и неотложна работа и излезе. Тръгнахме си и ние.

Казахме си всичко, изслушаха ни. Вежливи, възпитани - и какво? Гледат ни строго, нищо не казват, от тяхната вода ни прилошава.

Каже ли ви някой Европа - бегайте далеч, бе, за нищо не стават! Кой знае какво им е ментето на тия!