Никой вече не се съмнява, че миналите президентски избори в САЩ бяха едни от най-оспорваните, като до самия край нямаше сигурен фаворит. Това обаче, което изненада много хора, бяха резултатите от различните проведени референдуми в различните щати (общо 160) и последствията от самия вот за обикновените хора. И ако преди едно десетилетие Америка бе обхваната от треската на неоконсерваторите в лицето на тогавашния президент Джордж Буш младши и на неговите приближени като Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд и Кондолиза Райс, сега нещата явно коренно са се променили в полза на по-либерално мислещите американци. Всъщност се промени и обликът на самата страна, която дължи своето създаване именно на имигрантите.

Наскоро стана ясно, че белите американци вече не са мнозинство в САЩ, за сметка на латиноамериканците, афроамериканците, азиатците и други смесени раси. През май т.г. Бюрото за преброяване на населението съобщи, че именно на тези малцинства се падат вече 50.4% от ражданията. По този начин те за пръв път получиха мнозинство за сметка на белите. През последните години ръстът на испаноговорящото население, имигриращо от Латинска Америка, ускори тенденцията белите да загубят статута си на мнозинство, показват данните на службата. Всички анализатори са съгласни, че именно това донесе сега победата на чернокожия президент Барак Обама над белия Мит Ромни. Преди четири години Обама имаше много повече привърженици сред белите, но сега той компенсира с много гласове от младите американци от различни раси и етноси. Явно именно заради това на повечето референдуми победиха хората, които искат легализиране на марихуаната и да се зачитат правата на хомосексуалистите.

Именно при едно от тези народни допитвания



61% от гласоподавателите в Пуерто Рико поискаха страната



им да стане 51-ви щат на САЩ. Това не е първият подобен референдум в страната, но при предишните три - през 1967 г., 1993 г. и 1998 г., пуерториканците отхвърлиха промяната на техния статут. Но с всяко допитване процентът на привържениците да станат "истински американци" се увеличаваше. Името на карибския остров в превод значи "Богато пристанище" и се намира в североизточно Карибско море. Той е отстъпен от Испания на САЩ през 1898 г. Пуерториканците са американски граждани от 1917 г. и от 1952 г. техният остров е със статут на "държава, свободно присъединила се към САЩ" с население от 4 млн. души. От 1947 г. жителите на архипелага сами избират губернатор. Върховната власт все пак принадлежи на Конгреса на САЩ, но територията има собствена конституция, законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Връзката с Вашингтон се заключава в наличието на американско гражданство, валута и отбрана. Наред с последния референдум, на острова се състояха и избори за губернатор. Претендентът на Народно-демократическата партия Алехандро Гарсия Падиля получи 48% от гласовете и победи действащия губернатор и водач на Новата прогресивна партия Луис Фортуньо. За окончателното решение за включване на страната в Съединените щати се изисква одобрението на Конгреса на САЩ. Президентът Барак Обама вече заяви, че зачита избора на островитяните, но не е ясно какви ще са истинските последствия от референдума.

Привържениците на присъединяването към САЩ твърдят, че така към острова ще потекат федерални пари, което ще доведе до нови работни места и намаляване на безработицата, която в момента е около 13.6%. Освен това икономиката на страната е в рецесия от 2005 г. и м.г. имаше само 1.1% икономически ръст. Задълженията на Пуерто Рико възлизат на 67 млрд. долара, което принуди около 58% от жителите на архипелага да го напуснат, като повечето сега живеят в САЩ. Другият плюс е, че пуерториканците ще могат вече да ползват всичките граждански права в Америка и да гласуват на изборите, при което ще участват в политическия живот на страната. Последното означава и още парични потоци по време на все по-скъпите предизборни кампании. Минусът обаче е, че жителите на този евентуален нов 51-ви щат ще трябва да плащат данъци на американската хазна, а намиращите се на острова компании ще плащат висок корпоративен данък. Което горе-долу ще се изравни с държавните инвестиции и печалбата за обикновените хора няма да е чак толкова голяма.



Против промяната на статута на Пуерто Рико са републиканците в САЩ,



тъй като ако се присъедини, островът ще получи шест места в Камарата на представителите (долната камара на Конгреса) и двама сенатори в Сената (горната камара), които ще бъдат за сметка на останалите щати, взети от другите щати. Освен това те не харесват това, че на острова официален език, освен английския, е и испанският. За това пък много островитяни се страхуват, че ще загубят културното си наследство, ако само английският стане официален език. Но пък привържениците на присъединяването напомнят, че на тихоокеанския остров Хавай, който също е част от САЩ, два езика са официални. За това едва ли скоро съдбата на пуерториканците ще бъде решена. Особено като се има предвид, че в долната камара на Конгреса мнозинство имат републиканците, а и не всички демократи са въодушевени да помагат икономически на новите си бъдещи сънародници, заради продължаващата висока безработица в САЩ, която е около 8%. Освен това новият губернатор на острова Алехандро Гарсия Падиля смята да предложи своя инициатива за статута му и също е против присъединяването към САЩ. Той иска да свика конституционно събрание през 2014 г., което да реши окончателно бъдещето на страната.

По ирония на съдбата или съвсем закономерно, веднага след президентския вот



голям брой американци поискаха да се отделят от САЩ



Над 700 000 граждани от 20 щата са подписали петиции до Белия дом за отделяне на техните щати. Те са от Тексас, Ню Йорк, Ню Джърси, Северна и Южна Каролина, Алабама, Джорджия, Флорида, Индиана, Мичиган, Тенеси, Луизиана, Кентъки, Арканзас, Колорадо, Северна Дакота, Орегон, Мисисипи, Мисури и Монтана. Лидери по броя на подписи са щатите Тексас и Луизиана, които прекрачиха прага от 25 000 гласа (и вече броят им е над 100 000), което задължава Белия дом да даде официален отговор на петицията. И тъй като петициите продължават да се подписват в интернет, те най-вероятно ще прескочат 1 милион души, а може и повече. Другите щати, където беше прекрачен прагът от 25 000 подписа, са Флорида, Северна Каролина, Алабама, Джорджия и Тенеси. Тези инициативи са в рамките на програмата We The People (Ние, народът), която беше създадена от администрацията на Барак Обама през м.г.

Повечето петиции имат само по няколко реда. Текстът от щата Тенеси гласи: "Молим мирно да се даде на щата Тенеси правото да се отдели от САЩ и да създаде свое ново правителство". Тексасците по-специално се оплакват от "крещящите нарушения" на човешките права, сред които и проверките на пътниците по летищата. "САЩ продължават да изпитват икономически затруднения, произтичащи от небрежността на федералното правителство да преструктурира местните и външните разходи", се казва още в петицията. От Луизиана пък припомнят, че в Декларацията за независимост на САЩ се казва, че "правителството се създава от гражданите, те му делегират своите правомощия, като се съгласяват то да ги управлява. Но ако каквато и да е форма на управление се превърне в разрушителна, хората имат право да я променят или премахнат, или да съставят ново правителство". В същото време привърженици на единството на САЩ също поместиха на сайта We The People свои петиции, с които призовават всички сепаратистко настроени граждани да се "лишават от гражданство и да бъдат изгонени от страната".

17 от въпросните щати са гласували за републиканеца Мит Ромни, но има и от щати, подкрепили президента Обама. Според политолозите не е ясно дали политиката на Белия дом или предизборната му кампания са довели до тази дръзка реакция. Според експерти обаче вероятността администрацията да придвижи петициите по съответния ред на гласуване и обсъждане в Конгреса е нищожна. "Въпреки че тези петиции са един вид уведомления, а не истински предложения или искания, те са физически символ за дълбокия гняв от посоката, в която се движат САЩ под ръководството на Обама", коментира изданието "Екзаминер". Отцепването не е нещо ново в историята на щати като Арканзас. Той е един от 11-те щата, които се отделят и сформират Конфедерацията през 1861 г., което бележи началото на кървавата Гражданска война, която конфедератите губят. Благодарение на което Америка е страната, която е. Оттогава насам на редица избори са избуявали отцепническите настроения, но никога досега не е имало толкова сериозни сигнали.