- Г-н Станчев, твърдите, че в България има условия за увеличаване на работната заплата, но те не се прилагат. Какво имате предвид?

- Основната причина за относително ниски доходи в България, в това число относително ниска средна заплата, е ограничено прилаганата защита на частната собственост. Законодателите вярват, че голяма част от дохода е собственост на държавата, а не на тези, които го произвеждат, затова го облагат с високи данъци.

- Но все по-често чуваме, че у нас данъците били дори прекалено ниски, особено за богатите?

- В момента има 10% подоходен данък плюс прогресивно растящ данък на НОИ и ред други социални отчисления. В счетоводството на предприятието това са разходи за труд и свързани с работната сила данъци, различните наименования не променят същността. Данъкът на НОИ се нарича "минимални осигурителни вноски". Те се вдигат административно всяка година - от въвеждането им досега с над 40%.

Кодексът на труда е другото фрапантно нарушение на правото на собственост - върху собствения труд. Той предполага, че профсъюзите и министърът знаят по-добре какви да са договорите между работник и работодател и могат да вменяват условия по него.

Когато се махнат праговете и минималната работна заплата, а договорите бъдат оставени на волята на договарящите се, средната заплата ще се вдигне - вследствие на производителността. Работодателите по принцип не могат да наемат работници на по-ниски цени от постигнатите в техния пазарен сегмент. Липсата на конкуренция за работна сила е основен проблем.

Данните на НСИ показват, че безработицата се увеличава там, където няма работа за работодателите. Това, което може да се направи, е да се поддържа икономическа стабилност, добра перспектива и сигурност на средата за бизнеса, което не се случва.

- Вицепремиерът Дянков заговори за необходимостта от преосмисляне на данъчната политика и евентуален отказ от плоския данък. Привържениците на плоския данък съвсем оредяха - само две партии - СДС и НДСВ, и няколко НПО бранят крепостта. Има ли според Вас реална заплаха за премахване на десятъка?

- Всъщност, привържениците на ниския, плоския данък са много, те са 60% от населението - тези, които работят за себе си, за някой друг, по постоянен или временен договор. Приходите по това перо непрекъснато се увеличават, независимо от т.нар. криза. Други доказателства за рационалността на системата не са нужни. Проблемът е другаде. Правителството създаде вредна среда, в която всеки се бори за привилегията да живее за чужда сметка. Завистта, която тази среда насърчава, вече е много голям проблем. Разходите се увеличават, харчи се неефективно, а работещите намаляват. В тази среда колкото повече се подклажда завистта, толкова повече политическите партии вярват, че успехът на изборите ще дойде от обещания за повече изземване на доход.

Вижте данъка НОИ, осигурителните прагове: в началото те се прилагат при 26 професии, през 2012 - при 81. До 2007 г. увеличават данък пенсии с по 5% на година, през 2008-2009 - с 25-27%, и от тогава до сега - с по 4%. Някой да е видял дефицитът на НОИ да намалява? Не става с решения по административен път... Скритата вяра тук е, че от въздуха се получава боя. Противоречи на природните закони: никой не може да хване риба там, където я няма. За да бъде преразпределен един доход, той трябва първо да бъде произведен.

- Дянков през 2009 г. бе горещ привърженик и на плоския данък, и на премахването на МРЗ, и на намаляването на осигурителната тежест, а днес говори като колегата си Тотю Младенов, социалния министър. Как си обяснявате тази метаморфоза?

- Метаморфоза няма, има смяна на изказванията, не и на делата. Дянков бързо се съгласи с профсъюзите за вдигане на осигурителните прагове и го прави три години подред. Има за задача да осигури премиера в раздаването на облаги - ту на едно, ту на друго съсловие или група по интереси. Той три години подред увеличава разходите и раздава обещания.

Неотдавнашните му изказвания за плоския данък са лесно обясними. За разлика от предишни години сега се очаква избирателна кампания за разглобяване на действащата данъчна система. Дянков отваря вратичка на ГЕРБ да се включи в тази надпревара. Иначе изказванията му са безотговорни. Работата му е да поддържа стабилност и предвидимост на фиска, а не да клати лодката на хазната в толкова несигурна международна конюнктура.

- Правителството успя да удържи финансовата дисциплина, но липсва икономическият растеж и България си остава беднякът на ЕС. Защо ги няма икономическите плодове на финансовата стабилност?

- Не мисля, че финансовата стабилност е заслуга само на правителството и само на това правителство. В България имаше и има доста силно обществено мнение срещу фантазиите за неразумни харчове и промени на фиска, а често и международното положение помага. Примери - колкото искате. Дефицитът за 2010 г. бе изчислен неправилно. Имаше идея за намаляване на ДДС - основната котва на приходите в бюджета. Резервите, натрупани от предшествениците, бяха изхарчени. По идея на профсъюзите за малко да бъдат експроприирани всички пенсионни спестявания в частните професионални фондове. Здравните данъци, които все пак са нарочени за ясни цели, също биват експроприирани, макар и по по-сложни схеми. Ако не беше намесата на ЕЦБ, т.нар Сребърен пенсионен фонд щеше да бъде похарчен не по предназначение и тогава нямаше да има емисия на дълг и задържане и подобряване на кредитния рейтинг. На това отгоре за едни има дисциплина, но за други - не. Хазартът, "ЛУКойл" и "Брикел" са само най-известните примери.

Това са само част от причините за липсата на онова, което наричате "икономически плодове". Но "плодове" все пак има. Ако говорим за доходи - от 1998 г. реално те растат с около 10% на година. Ако е БВП - историята е на ръст от 1998 г. насам, с изключение на 2009 г.

Основните причини за относително незавидното положение на България в сравнение с много страни от ЕС е в безобразията преди 1989 г. и в периода между януари 1995 и март 1997 г. Като добавите и регулирането на всичко, което даже не ви идва на ум, мудността на администрацията и лошото законодателство, ще получите горе-долу пълен списък на причините за бедност.

- Единственото устойчиво нещо в пенсионната система е, че неотклонно върви към фалит. Какво трябва да се случи, за да се стреснат властимащите?

- Днес 58-59% от данъците отиват за поддържане на социалните системи - пенсии (НОИ), здравеопазване, образование, различните социални помощи. Но нетните кредитори на бюджета са само 1.5 милиона - това са онези, които работят в частния сектор и в несубсидирани държавни предприятия. Останалите 4.5 милиона са нетни бенефициенти на преразпределението. Заради тях никое правителство или партия не предлагат разумни решения. Особено пред избори би било самоубийствено да говориш за закриване на НОИ и въвеждане на 200 лв. пособие по старост (а нещата вървят натам). НОИ не може да фалира сам, с него ще се срине и фискът. Тогава страната ще се върне в 1991 или в 1997 г., в смисъл на наложителна решителност, която ще бъде разбираема за избирателите.

- Напишете рецепта за болника България - за привличане на повече инвестиции, за подобряване на доходите?

- България не е болник. Болни са политическите въжделения на много избиратели и почти всички политически партии. Рецептата е ясна: спиране на експроприацията на труд, доходи и собственост, равенство пред закона и конкуренция. Тези мерки са в интерес и на богатите, и на бедните.