Разбрахме, че радиото в автомобила на Павката кой знае как е застанало на честотата на "Хоризонт", когато от него потече бюлетинът за нивото на река Дунав в сантиметри. От изненада за едното чудо щях да сляза в движение. Не бях го чувал този бюлетин от десетилетия и дори като го слушах, пак не вярвах, че още съществува. Звучеше все така тържествено, равнодушно и, кой знае защо, някак тоталитарно. Българското радио по едно време здравата го чистиха откъм минало, амбицирано и припряно изтръскваха програмите и фондовете му, какво изхвърлиха и какво отмъкнаха едва ли някога ще се разбере, но ето че бюлетинът бе оцелял. Зарадвах му се, макар все още да ми се струваше, че чувам глас от отвъдното. Е, не глас, а гласове. На български, руски и френски.

Спомних си как пътувахме от Сомовит за Русе с големите пътнически кораби и високоговорителите на борда огласяха палубите, бреговете и цялата река с данни за нивото. Тези данни, обясняваше баща ми, известяват на капитаните какво ги чака по пътя. Няма да е добре, ако някъде нивото е паднало толкова, че корабът да заседне.



Защото заседнал кораб е по-лошо и от потънал кораб.



Защо по-лошо, баща ми не обясняваше. Учудвах се, че всеки път на кораба съобщаваха бюлетина за нивото - едва ли не в наша чест. Обяснявам си го чак сега: просто разписанието е било такова, потегляне от Сомовит в три часа следобед.

После големите кораби неспасяемо остаряха, спряха ги. След години атрактивният русенски културтрегер Йордан де Мео чрез някаква своя връзка ни записа за екскурзия по реката с един от двата нови круизера на "Балкантурист". Беше първият пролетен рейс, още в студа, но другите бяха само за чужденци. Зимата се оказа люта, реката замръзна и ледът стоя до май. Пропадна плаването. Тогава намразих бюлетина. Ниво имаше, вода нямаше. Сега обаче не открих и следа от стари чувства. Бяхме си домилели.

Спомних си младежката ни закачка, измислена от Симеон Сп. Как "на другия ден", като слуша бюлетина, си представя, че цялата тази река Дунав, всичките тези водни маси, заедно с корабите и шлеповете, със сомовете и власите се изливат в гърлото му и гасят огъня от предишната вечер. Трикратно се излива: на български, на руски и на френски. Тогава Дунава беше по-чист и и от това видението бе правдоподобно. Само едно го гневеше: че тия талази се явяват едва в три следобед, а не още рано сутринта. И че точно това не може да го нарисува - той, за когото ние бяхме готови да се закълнем, че може да нарисува всичко.

Освежихме се с Павката. Той отдавна слушал само музика, избирал станции, където нищо не говорят и нищо не съобщават. Аз пък, като съм свикнал на тишина, се задоволявам да хвърлям по едно око на телевизора. Дори съм забравил има ли някъде вкъщи радио. Откри се все пак едно читаво, дори не просто радио, а радиочасовник. Нагласяваш му часа и минутите и то се включва, когато ти трябва. Буди те с музика, да ти се услади и да се разсъниш. Курдисваш го на петнайсет нула шест и бюлетинът за нивото на река Дунав се изсипва, дори ако си забравил за него. От понеделник до петък в петнайсет нула шест. Да, ама не. Часовникът не е точен (той затова и е бил захвърлен) и радиото се обажда в най-различно време. Така, освен култовия в нашия случай бюлетин, понякога изслушвам каква ли не информация. Отначало реших - странична. По-късно установих, че не.



Не и без отношение към нивото



Чуваш например какво е заявил един министър: че мизерното заплащане на месеците за майчинство е от полза за самите майки. Че така се стимулират младите жени, вместо да гледат децата си, по-бързо да се върнат на работа. И това е разумната според него причина да бъдат държани младите жени и техните бебета в обидна оскъдица и социална неправда. Грубо, нали? Да, и некултурно.

Друг такъв пробва да се измъкне от неудобен въпрос: подготвя ли се данък върху пенсиите? "На оня свят пари няма" - подмята той. И какво оправдава това? Че трябва да се оскубят навреме утрешните покойници? Или че трябва и с един данък да им се ускори преминаването там, където наистина няма пари, а по тази причина - и бедност, и мизерия, и гладория? Цинично, казвате вие. И гнусно, ще добавя аз.

Или пък коментарите около излагацията покрай избора за конституционни съдии. Съвсем сериозните приказки за лоялността на кандидата към властта, или че всички министри са срещали от кандидата разбиране, че нуждите им са били уважени. Това извира от каймака на политическата мътилка, отвътре им идва. Основните правила на демокрацията са им непознати, не са ги учили, някои от тях не са ги и чували. Елементарно, ще каже някой. Но и опасно.



Тези и всякакви други съобщения от днешния живот

всъщност също съставят един Бюлетин за нивото



Ние го слушаме всеки ден, всеки час. Не трябва да се правим на изненадани. В течение сме.

Първите деятели след промените осмивахме заради белите чорапи и домашните пуловери. Но спомнете си как говореха те, а най-вече - какво говореха! Повечето бяха хора отлично образовани, идваха от науката, от културата, от най-високия пласт на българското изкуство, на техниката, на правото. Е, правистите, които във всяка власт са на върха, тогава бяха прочути адвокати, издигнати съдии и прокурори, университетски преподаватели. Днес писателите и художниците отдавна са се оттеглили. Академици и професори - де ги? А правистите (щом ги споменаваме специално), поне онези, които се виждат по върховете, са завършили някакви полулегални факултети, рабфаци или са бивши школници от Симеоново.

Повечето днешни играчи обичат да откровеничат и често изтървават я кои са им любимите автори, я как и кой ги завел на театър, я как предпочитат футбола по телевизията пред операта. Или пък откровеничат колко пари може да спести един скромен българин (тъст, тъща) за целия си трудов стаж. Такива чудни заявления в интернет има цяло депо. Достатъчно сме се забавлявали с това. Всъщност по-тревожното е как и какво мислят, като ни управляват, каква култура, знание и морал влагат в това.

Бюлетин за нивото. Той е по-мрачен дори от "Нерви и утехи" - за онзи, който може да чете. Искам да го завърша позитивно според повика на времето, или поне с някаква шега.

Но всъщност шегата ще ни я изиграе самото ниво.

Нивото пада и корабът ще опре дъното.

А пред онова, което ни се чертае за тази зима, ние с вас не можем да се надяваме дори на едно sans changement...