- Министър Дянков, отхвърляте твърденията на БСП, че правителството на ГЕРБ е изхарчило близо 5 млрд. лв. от фискалния резерв и е поело нов дълг. Резервът обаче наистина намаля, а дългът се увеличи. Приемате ли критиките, че България можеше да поддържа поне през 2011 г. и 2012 г. бюджети без дефицити и да не трупа нови дългове за покриването им?

- Като финансов министър бих се радвал, ако сме на балансиран бюджет или дори на малък излишък. Старая се да стигнем до там. Факт е обаче, че в Европа няма нито една държава, която през 2011 г. и 2012 г. ще бъде на излишък. Имаше две държави миналата година - Естония и Унгария, които бяха на излишък. Тази година шанс има само Германия. Говоря за целия Европейски съюз. Норвегия е на излишък, но тя има газ и петрол. Когато имаме газ и петрол след 5-6 години, и ние ще сме на по-големи излишъци. Между другото до края на октомври сме на балансиран бюджет, но е много трудно, когато 15 от държавите в ЕС са в рецесия. Българската икономика расте, но с по-малки темпове, отколкото разчитахме преди 2 г. Така, че максималното, което може да се получи за тази година, е дефицит под 1%. Според мен, който и да е финансов министър би се радвал на такъв резултат.

- Според вас, което и правителството да беше на власт щеше да харчи от резерва и да емитира нов дълг, за да поеме конюнктурата?

- Резервът се събира в добри времена, за да се харчи в лоши. Периодът от 2002 - 2008 г. се нарича вече в цяла Европа "Златния дъжд". Старият континент средно растеше с 6%. Тогава 10-11 държави, сред които и България, събраха по-голям фискален резерв и всички го харчат. Повечето от тях много повече от България. Всъщност с дефицита около 1% ще се наредим на трето място в ЕС по най-нисък дефицит. В момента пред нас са Швеция и Германия.

- Критикуват ви, че вашите прогнози за икономическия растеж на макрониво не се случиха. Защо? Вие сте знаели за тежката конюнктура, когато сте ги правили.

- Официалната прогноза се правеше преди от Агенцията за анализи и прогнози, която сега е дирекция в Министерството на финансите. Тя използва модел на Световната банка отпреди 12 години. Тези модели са добри в нормални времена, тъй като горе-долу уцелват какво е състоянието. Но във време на тежки кризи или на голям растеж моделът не успява да стигне до реалните резултати. Ако видите същите прогнози при предшественика ми, ще забележите, че те са с по-ниски от резултатите в края на годината. Причината е, че моделите не предполагат резки скокове или спадове в икономическото развитие. Например, внезапният срив на Холандия ни влияе много повече отколкото моделът очаква, защото страната е четвъртият ни най-голям търговски партньор в рамките на ЕС. Като финансов министър имам две решения. Или да не слушам дирекцията и аз да преценя каква е ситуацията, или да чуя прогнозата им, да го запишем в официалните данни пред ЕС, а ние да смятаме бюджета върху нещо, което смятаме за по-реално. Ако забележите, от 2010 г. сметките за бюджета не се управляват от това, което казва макропрогнозата, а винаги са по-консервативни. Това е мое решение, защото ако започнем да изкривяваме официалната прогноза, ще излезе, че не вярваме на статистиците. Ще се окаже, че министърът или група около него си решават какъв ще е растежът. Един вид ставаме като Съветския съюз. Ще видите, че като се нормализира ситуацията в Европа, макропрогнозата пак ще се съедини с тази в бюджета.

- Наистина ли правителството не можеше да подпомогне малко икономиката в тези тежки времена?

- Не. Държавата прави точно толкова, колкото смятам, че е редно да се прави, за да се развива икономиката. Инвестираме много средства в инфраструктура. Не само по европроектите, а и от бюджета. С над 600-700 млн. лв. са се увеличили държавните средства. Това е най-добрият начин да се запазват работни места по време на криза и да се намали спадът в растежа. Там е най-високият мултипликатор. Затова фокусът върху инфраструктурата, който има премиерът, е важен за самото й развитие, но и е най-добрият начин държавата да подпомага добър икономически растеж. Всички останали схеми, които страна с отворена икономика като България може да измисли, не само че не помагат, а парите изтичат навън. Например, обикновено се говори да подпомогнем по някакъв начин потреблението на определени стоки. Последната идея е да намалим ДДС върху новите автомобили. Всъщност идеята е много лоша за България, защото ще подпомагаме икономиките на Германия, Франция и Италия, които произвеждат автомобили. Трябва да се мисли за такива мерки, при които парите остават в България. Инфраструктурата е точно такова нещо. Така, че не смятам, че е могло нещо друго да се направи. Хипотетично можехме да изхарчим много повече средства, но ефектът върху икономиката щеше да е нулев. От декември 2008 до март 2009 г. тогавашният финансов министър Пламен Орешарски е разрешил да се изхарчат допълнително около 5 млрд. за какво ли не. Ефект обаче нямаше. Виждате, че икономиката ни мина на негативен растеж още в последното тримесечие на 2008 г.

- Като вицепремиер не може да сте доволен от проучванията за бизнес средата в България. Инвестициите, които държавата прави, са едно, но тя може да подпомогне бизнеса да работи по-безпроблемно.

- Безспорно е така. Класацията "Doing Business" на Световната банка, за която говорите, съм я създал аз преди 10 години. Трябва обаче да се гледа по кои критерии сме отстъпили и по кои сме напреднали. Някъде сме много добри, но има някои неща, в които сме толкова назад, че дърпат цялата перспектива за работата в България в много негативно отношение.

Всеки бизнес, който смята да дойде в твоята държава, гледа първо данъчната система, инфраструктурата и съдебната система. Едва след това започва да гледа специфични за него показатели. Бих определил данъчната ни система като № 1 в Европа и една от най-добрите в света. В индексите си личи, че през последните години се гради инфраструктура, но ще ни трябват още поне 4-5 години, за да спрем да се питаме какви са ни пътищата.

И стигаме до съдебната система. Там сме държава, която трябва поне още 10 г. с много резки темпове да се подобрява. И то не само по отношение на избора, прозрачността и независимостта на съдебната система, но и от гледна точка на самата процедура. Защото за бизнеса е важно колко време отнема решаването на един търговски казус. Според тази класация решаването на един сравнително лесен търговски казус у нас отнема 4 години. Няма как да си особено удовлетворен от това.

- Премиерът Борисов явно повтаря вашите думи - дали за пътища, археология или спортните федерации. Излиза, че вие сте министър-председателят в сянка. Така ли се чувствате?

- Не, въпреки че може би аз съм министърът, с който премиерът си говори най-много. Вчера сме прекарали над 4 часа в обсъждане на законите за специалните служби. Исках да съм убеден, че базата, която сме създали за държавната администрация, ще се използва и за тяхната обща администрация. Някои от темите премиерът ги задава. Когато станах финансов министър, аз смятах, че той отдава твърде много върху инфраструктурата. След това започнах да разбирам психологията на това. Защото през 2009 г., когато отидеш в Румъния или Гърция, виждаш колко по-зле сме по отношение на инфраструктурата. Според мен след 4-5 години нашите пътища ще са по-добри от тази на съседките ни. Винаги съм знаел, че инфраструктурата е най-големият мултипликатор като икономически ефект.

- Обърнахте внимание на високите заплати в Комисията за защита на конкуренцията. Има ли други комисии и агенции, в които младши експерт да взима 1600 лв. начална заплата? Ще искате ли и там да се прегледат заплатите?

- Знаете, че на 1 юли влязоха в сила новите закони за държавната администрация и държавния служител. Това ни даде възможност министерствата и комисиите да минат по един и същ класификатор. Преди не беше така. Затова в Комисията по финансов надзор получаваха два пъти по-голямо заплащане от това в Министерството на финансите. Няма как да има такава голяма разлика. Това се беше получило, защото КФН беше създадена по отделен закон и в него, както и искаха разузнаването и НСО, си бяха разписали за всички, включително и за чистачките, как ще си получават заплащането. Това го премахнахме. КЗК също е създадена с отделен закон. Затова настоях за намаляване на бюджета им за работна заплата. Смятам, че до голяма степен ще бъда подкрепен в парламента. КФН беше по същия начин. Има още 4-5 такива.

- Очаквахте голяма част от парите за увеличаване на пенсии и заплати да дойдат от приватизация. Тя обаче нещо напоследък не върви. Имате ли проблеми там?

- Става само за миноритарните дялове, докато мажоритарните влизат в Сребърния фонд и не могат да се харчат. Според мен през тази година сме се справили добре от гледна точка на миноритарната приватизация, защото успяхме да продадем дяловете си в ЕВН и ЧЕЗ. И то чрез много прозрачна процедура - чрез борсата. Приходите от двете дружества са общо 200 млн. лв. Сумата не е голяма, но не е и малка, при положение че държавата никога не е получавала дивидент от тези компании. Затова смятам, че държавата не трябва да има миноритарни дялове. Не е издържано от финансова гледна точка. По тази причина съм привърженик на идеята държавата да продаде през борсата и дела си в Пловдивския панаир. Защото по същия начин не сме получавали никакви дивиденти.

Раздържавяването забуксува при "БДЖ Товарни превози". Така и не разбрах защо при първото му предлагане се наложиха такива изисквания към купувачите. Мисля, че при новата процедура е много по-реалистично някой да прояви интерес. Другата приватизация, която се забави, е евентуалната продажба на 10-15% от Българския енергиен холдинг. Причината беше, че трябваше да се реши какво да се прави с АЕЦ "Белене". Продажбата на дела ще доведе и до по-голяма прозрачност в енергетиката. Но се оказа, че за да има истински интерес към БЕХ, трябва да се реши казусът "Белене". Може би референдумът веднъж завинаги ще изчисти тази тема. Иначе миноритарният дял в холдинга ще се приватизира отново чрез фондовата борса. Българската може би ще е твърде малка и ще трябва да се ходи към някакво двойно предлагане.

- Да се върнем към темата за приоритетите. Можеше ли правителството да направи нещо за развитие на регионите не само като инфраструктура, а и като жива икономика?

- Аз съм дясно мислещ финансист и икономист. Не съм привърженик на идеята държавата да подпомага икономическото развитие на даден град или регион. Не това е смисълът на пазарната икономика.

- Тогава можеше по линия на еврофондовете да се получи...

- Не е въпросът дали може или не може. Не смятам, че това трябва да е политиката на едно правителството. Защото това означава министрите, колкото и да са умни, да решават какво и къде да се направи. Това го имаше при социализма. Затова цвъкнаха тук "Кремиковци" с всичките му проблеми. Затова решиха, че цяла Северозападна България трябва да е тежка химическа промишленост. Просто това не е задължение на правителството. Неговата работа е това, което всички инвеститори гледат - данъчна система, инфраструктура, съдебна система и регулации. Ако тези неща ги има, тогава тръгват и другите. Така че за мен инфраструктура е много важно нещо, за да могат хората да мислят къде може да се прави бизнес.

- Съжалявате ли, че замразихте пенсиите почти до края на мандата. Имаше ли вариант ежегодно да бъдат актуализирани?

- Това беше популистки вариант, който винаги се появява в края на годината, включително и сега. Финансовото министерство и аз сме под натиск да дадем пари, защото хората са бедни. Те са така, защото България е била бедна в началото на преходния период. Ще ни трябва много години да дърпаме напред, за да станем нормална европейска държава от гледна точка на доходите. Виждате, че вдигаме средно с 9,3 % пенсиите. Това ни струва по 800 млн. лв. допълнително. Заедно със социалните, които са вързани с тях, сумата достига 1,1 млрд. лв. Можехме да ги да дадем през 2010, 2011 и 2012 г., но в резултат на това сега България щеше да бъде във финансов колапс. Просто трябва да решиш дали работиш за един мандат или искаш да имаш политика и след 10 г. да казваш, че това, което си направил е било трудно, но е помогнало на държавата. Можеше да изхарчим целия фискален резерв, но следващото правителството щеше да е в ситуацията, в която сега се намират Унгария, Словения, Хърватска и Кипър.

- Все пак сумата нямаше да е толкова голяма, защото вие сега ги давате накуп, отчитайки акумулирана инфлация. Тогава сумата щеше да е разпределена.

- Да, но вие тръгвате от 2009 г. - от голям спад в икономиката и приходите в държавата. Да не забравяме, че тогава бяхме в процедура за свръхдефицит. Можехме да продължим като някои други държави - Словакия, Словения, Унгария и Румъния. Кипър го направи и вижте в какво лошо положение е сега. Не може, когато имаш криза, да правиш държавните финанси все едно си в нормална ситуация. Защото това е най-дългата икономическа криза в Европа през последните 100 години.

Когато около теб ври и кипи, ти се стягаш и си казваш, че ще е трудно 2-3 години, но ще излезеш от това. Тази година вече сме на това ниво. Ние не го правим заради изборите. Мисля, че съм се доказал във времето като финансов министър, че взимам решения без значение какъв ще е моят рейтинг и как мнозинството в парламента реагира на една или друга тежка политика. Преди време един голям финансист ми каза: "Не трябва да мислиш какво ти е сега. Дори след 10 години какво ще ти е, защото хората може въобще да не си спомнят за теб. Трябва, когато имаш внуци и те помолят да им разкажеш за младините си, да можеш с гордост да им обясниш какво си вършил преди 30-40 години". Така че моят хоризонт е такъв - внуците ми да не се червят вътрешно, когато им разказвам за тези години. И аз не се червя от тези бюджети, защото иначе България щеше да бъде като Словакия, Словения, Унгария и Румъния.

Ние забравяме, но когато станах финансов министър имаше много спекуланти, които атакуваха българския лев. Те работеха за падане на борда. Това е тема, по която не говорехме, за да не създадем паника. Имаше огромна спекула от другата страна. Тя успя да свали валутите на няколко държави около нас много сериозно, например унгарската. Ако не бяхме показали тогава, че сме готови на много тежки решения, можеше да се случи това и с нас.

- Имате предвид вътрешна спекула?

- Не, външна. Срещу българския лев се изсипваха пари чрез т.нар. CDS предове на международните пазари. От края на 2008 г. до май 2010 г. външни спекуланти с пари натискаха от другата страна за падането на връзката между лева и еврото. Затова винаги се говори, след като е минало, за да им е ясно, че ще издържиш.

- Установихте ли все пак кой стои зад този натиск за падане на борда? Имаше ли вътрешни играчи?

- Не, главно външни. Вътрешните играчи не са достатъчно големи.

- Натискът може да е дошъл отвън, но в България да са заинтересовани от това.

- Разбира се, и тук би имало. Кой би бил заинтересуван от това? Това са хората, които има твърде големи заеми. Но натискът беше огромен особено в началото и в края на 2009 г. Срещу нас имаше доста спекуланти. Не става дума за говорене, а за истински пари. Те отиваха в тези Country default probabilities и казваха, че левът няма да издържи още 3 месеца.

- В някои сектори обаче реформите не се случиха. Къде като вицепремиер виждате сериозните пробойни - в сектора за сигурност, здравеопазването? Защо не успяхте чрез финансови механизми да ги принудите да се реформират?

- В отбраната станаха много големи реформи. Според мен успяхме и в пенсиите, макар че не се признава често. България е една от малкото страни, която направи сериозна пенсионна реформа. Тя вече тече и ни дава по-ниски дефицити в социалното осигуряване. Със здравеопазването се пробвахме. Първата си година и половина се занимавах повече с този сектор, отколкото с финанси. Защото осъзнавах, че това е една сфера, която е много назад с реформите. В здравеопазването се дават все повече и повече пари, но получаваш същото като преди. Оказа се, че колкото и да сменяш персонала в НЗОК и министерството, нещата не стават. Причината е, че в сектора има твърде много лобизъм. Това са различни лобистки групи, които са добре организирани и лесно взимат общественото внимание. Някак си обществено този сектор е много по-чувствителен от другите. Тук не споменах фарма компаниите. Голяма част от парите в здравеопазването отиват точно при тях. Те имат големи организации, ПР агенции, много лесно се организират и парират всякакъв опит да се направи реформа. Смятам че, за да се успее, в следващия парламент трябва да има разбирателството между всички парламентарни групи да се направят 3-4 основни неща. Това трябва да стане в началото на следващото Народно събрание. Иначе никое правителство няма да може да се справи, ако няма общо разбиране в политиката. Както всички помогнаха за финансовата дисциплина, особено за еврооблигациите.

По разбираеми причини - състоянието на кабинета и съответните сили, в МВР нямах възможност за особено въздействие. Там и процесът беше такъв, че първо трябваше да се анализира докъде са нещата. Така че поне една година мина. За мен беше положителна стъпка да се разсекрети щатът. За първи път разбрахме, че реално половината хора не работят на "поле", а са в обща администрация. Но не може само чрез финансовото ведомство да се правят реформи. Или поне в тази конгломерация в кабинета нямаше как това да стане.