|
| -------- |
Какво може да накара един министър да каже такива тежки думи на журналист, който го пита... защо военното разузнаване е проспало кацането на тримата френски парашутисти край с. Коиловци? Ясно е, че по инерция политикът издава яда си от очевидно бламирания му проект за покупка без конкурс на изтребители. Гафът е явен и се наложи личният му медиен съветник да се извинява на журналиста, че е станала грешка. Само че фактът, че напоследък военният министър Аню Ангелов е много нервен, не може да бъде скрит. А той със сигурност има много причини да бъде неспокоен, защото нещата в ресора му не вървят.
Неизпълнени обещания за бонуси
Нервността в МО започна от обещанието за бонуси в армията, което не беше изпълнено, и "пусна духа от бутилката". Преди изборите шефът на МО заяви, че почти всички военни и цивилни ще получат допълнително материално стимулиране през ноември, защото имало спестени между 10 и 15 млн. лв. от фонд "Работна заплата". След вота обаче се оказа, че тези пари трябва да отидат за плащания на вече доставена военна техника, а армията остана с пръст в уста. За да замажат положението, неофициално от военното министерство разпространиха слуха, че финансовият министър Симеон Дянков е виновен за всичко, но усещането, че министърът на отбраната не е защитил подчинените, си остана. И докато министърът не извоюва нищо за своите и се оплете в обяснения, стана ясно, че други ведомства са си раздали коледни бонуси.
Постоянни полуреформи
Това усещане сред военните се затвърди и около промяната в осигурителния стаж и предстоящото изменение на пенсионната възраст. Оказа се, че армията единствена от всички силови структури се съгласи да се раздели с някои социални придобивки. Първо от 25 на 27 години беше увеличен осигурителният стаж за придобиване на право на пенсия от 1 януари тази година. Въпреки че тогава министърът заяви, че това няма да доведе до сериозно увеличаване на рапортите за напускане, се оказа, че това не е така. "Миналата година освободихме около 1300 военнослужещи, които си тръгнаха по собствено желание", призна преди 10-ина дни Аню Ангелов пред "Преса". И отново се опита да затвори темата, но този път неуспешно.
Около предстоящата промяна на правилата за пенсиониране на военните напрежението между Министерството на отбраната и състава на армията се повиши още повече. Договорените с финансовото министерство изменения за въвеждане на пределна възраст за пенсиониране и обвързването й с осигурителния стаж, както и намаляването на отпуската бяха предприети без никакво обсъждане с войската. Военният министър предпочете да наложи промяната еднолично с манталитета на генерал от резерва вместо на цивилен ръководител на политическото ръководство на Министерството на отбраната. Затова се стигна и до безпрецедентния протест на офицери пред Министерския съвет преди месец, а очакваните рапорти за напускане отново ще бъдат неколкостотин. И не изглежда да са последните.
Гърмящата България
Един от големите провали на МО се оказа невъзможността му да унищожи няколко тона боеприпаси, без те да гръмнат и да застрашат населението. И ако взривът в поделението в Челопечене се размина без жертви, последният инцидент при утилизацията на боеприпаси край Петолъчката отне живота на трима души. Тактиката на министерството е да прехвърля отговорността на фирмите, които режат бомбите, заобикаляйки факта, че именно експерти на МО избират тези фирми. Те преценяват дали компаниите могат да извършват подобна дейност и проверяват дали дадена фирма работи по правилата. Може би затова нито една обществена поръчка за утилизация на военното министерство досега не е минала без проблем.
Изтребители - на всяка цена
Вкарването на проекта за покупката на изтребители в Министерския съвет явно е поредното нещо, което е опънало нервите на началника на МО. Въпреки че Ангелов се зарече, че до 31 октомври ще поиска мандат от правителството да води преговори с други държави за изтребители втора ръка, това не се случи. Оказа се, че по "технически причини" вкарването на решението в Министерския съвет се отлага с десетина дни. Пред министъра стои непосилната задача да обясни защо е нужно точно сега да се купуват 25-годишни самолети за 400 млн. долара. И то в момента на криза, когато обяснява на подчинените си, че за да им се увеличат заплатите с 60-70 лв., трябва да се разделят с не една социална придобивка. Да не забравяме, че и в момента България разполага с изтребители МиГ-29, както и щурмовите Су-25, които срещу много по-малко пари ще могат да продължат да летят. Тезата, че все пак трябва да се мисли за бъдещето на авиацията, със сигурност е вярна, но едва ли това трябва да става без конкурс и без прозрачност. Друг е въпросът дали има смисъл от изтребители втора ръка.
Затова не е чудно, че напрежението в армията расте, а Министерството на отбраната не прави нищо адекватно, за да го намали. Даже може да се каже, че постига обратното с погрешната си тактика на недоволните да се спускат само заповеди, вместо да се води диалог, а парите на данъкоплатците да се харчат без смислени аргументи. Което означава, че инерцията от времената, когато България не бе член на НАТО, а беше част от Варшавския договор, още не е отминала.
