|
| Диригентът |
Само за операта нищо не мога да кажа, това без съмнение е любимото изкуство на все същите властообладатели. Те от оперните театри не излизат, даже направо там май си живеят, както стана ясно при поредното рязане на ленти - на операта в Бургас. Тогава големият началник предрече, че най-върлите почитатели на оперното изкуство - вътрешният и отбранителният министър, непременно ще отскочат до южния крайморски град за малко оперна разтуха. Колко съм бил несправедлив, досега ми се струваше, че вътрешният министър би отишъл на опера само ако след първо действие сред зрителите разиграват на томбола апартаменти.
Мисля си, че вместо да се показват в празноглави шкембести снимки с престарели задокеански филмови дейци, вместо да галят златни тракийски съкровище и да пърхат замаяно около тях, вместо да се канят един друг на опера, щеше да е по-хубаво, ако тия властообладатели, за които ни е приказката, вземеха да си свършат работата. Щото ми се струваше, че за това са ги избрали. Може пък и да съм в грешка.
* * *
Ако операта е предпочитаното изкуство на днешните властообладатели, археологията е любимата им наука. Сигурно много се харесват на кадро втренчени глуповато в археологически находки, които са им съвсем непонятни. Така де, като паднат от власт, кой ще им отваря витрините в музеите, за да се лигавят с експонатите. Да се чуди човек защо с такова упорство и детска непосредственост ги влече в тая посока.
Вместо комплексарски да се щракат с всичко, което те си мислят, че ще им направи допълнителна реклама и ще придаде по-интелигентен вид на режима, щеше да е добре наистина да се погрижат за научните изследвания. Но понеже са се наточили да захранят себе си, партията си и обръчите наоколо им с пари от всяка възможна област на обществения ни живот (за справка - последната сесия на Фонд "Научни изследвания") нито им е интересна тая тема, нито имат представа как би трябвало да стане.
Ще трябва да се поправя малко. Както стана ясно от едни архикапацитети и свръхинтелигенти от Агенцията за обществените поръчки всъщност археологията изобщо не била наука, сигурно трябва да е нещо като благоустройство и озеленяване. То верно, че точно натам отиват всичките усилия напоследък с безкрайните промени на Закона за културното наследство. Не спират културните началници да се упражняват все по-често върху тоя злощастен текст,
няма да мирясат, докато не го мутризират окончателно.
Тук обаче следва да поразкопаем по-надолу и да видим наистина ли археолозите и археологията като наука са пръчката в колелото на (строително-магистралния) прогрес. Ще трябва честно да си признаем, че безумното предложение в проектозакона, което предвижда археологически разкопки да се провеждат чрез възлагане на обществени поръчки, си има предистория, има си тая крушка опашка, както се казва. Всъщност това предложение беше предизвикано през последните години точно от членовете на археологическата колегия, това също трябва да се каже ясно.
Изтерзани от многогодишната мизерия, в която сме поставени, някои археолози започнаха да пишат безумни плансметки за провеждането на археологическите проучвания на де-що имаше строителен обект с такива находки. Като се има предвид, че в тези случаи площта за проучване е строго ограничена, а особено по магистралите многослойните обекти, които изискват по-продължителна работа, са рядкост, та наистина не знам как се получаваха шестцифрените суми за нищо и никакви обекти. В крайна сметка се изискват средства за самото археологическо проучване, това е прекрасно, но самите археологически разкопки обикновено никак не са скъпи. Пишат се средства за издръжка на археологическия екип по време на проучванията, без това не може. Предвиждат се пари за консервационно-реставрационни работи. Тук трябва забележка - на голямата част от археологическите обекти такава намеса е ненужна. Разкопаването на некропол например не изисква изобщо такова перо - при проучването му се вдига и документира всичко, което е продукт на човешката дейност, на терена просто нищо не остава. Често архитектурните останки са толкова обезличени, че просто се затрупват също след пълното им документиране. Примерите могат да продължат, в общи линии някъде в две трети от случаите консервация и реставрация на терена не е нужна.
Продължаваме с разходите
Предвиждат се пари за консервация на находките, което много често също е пренебрежимо като сума. Много е хубаво, че в тия плансметки се добавят пари за обнародването на резултатите. Археолозите не работят за собствено удоволствие, резултатите от проучванията трябва да станат обществено достояние задължително.
След всичко изброено нямам представа откъде се получават шест- и седемцифрените суми, които се представят на инвеститорите на строителните обекти. Раздувки, раздувки и ето го резултата!
Изтощени от нереалистични искания, инвеститорите отвърнаха с наказателния проектозакон, който тук разглеждаме. Той сигурно все пак ще бъде спрян, но е желателно тоя случай да остане като обеца на ухото за всички участници в процеса по проучване на миналото ни чрез археологически методи.
Частни интереси прозират и в частта на проектозакона, която предвижда досегашните историко-архитектурни, етнографски и всякакви други резервати, с изключение на археологическите. Отсега насетне те ще се водят като "групови паметници". Обяснението е, че в новия закон за културното наследство, приет през 2009 г., е предвидено да има само археологически резервати и никакви други. Тук нещо не ми стана ясно, а чиновническите мантри от типа "най-висока степен на защита" за старинните ни селища хич не ми помогнаха. Като не са предвидени в закона други резервати, не беше ли по-логично със сегашните промени те да се предвидят?! Разликата между "резерват" и "групов паметник" е значителна, във втория случай разрушаването на специфичната среда на старинните ни селища, в които впрочем са вложени и огромни държавни пари, е повече от възможна. Особено като се има предвид силната корумпираност при издаването на разрешения за строителство в тези селища.
Сякаш не е толкова странно, че един
безумен проектозакон изобщо стигна до разглеждане в Народното събрание
На 25 октомври това писано слово премина съвсем успешно и необезпокоявано през Комисията по регионалната политика и местното самоуправление с 9 гласа "за", 4 "против" и 3 въздържания.
Изглежда, че в ясно видимите условия на разпадаща се държавност някаква надежда все пак прозира. На 14 ноември скандалният законопроект не можа да се промуши през Комисията по културата, гражданското общество и медиите, подкрепен само от петима народни избраници. Видно е от парламентарните репортажи, че постигането на този резултат е било възможно след напрягане на сетните сили на археологическата общност. Впрочем вече доста време след това разглеждане на интернет-страницата на Народното събрание липсва официалният доклад, следващ по правило разглеждането в комисиите.
Може би малко поизбързах с надеждата. Законопроектът трябва да се разгледа също и в Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите и в Комисията по образованието и науката. Въпреки тези предстоящи процедури, ако вносителят не си оттегли творението, очевидно ще се появи за гласуване в пленарната зала. Така, че за кой знае каква радост още няма повод.
* * *
Културният началник наскоро ни уведоми, че "лежим върху злато от история" по повод откриването на новото Свещарско съкровище. Позволявам си да предположа, че ставаше дума за "история от злато", ама карай да върви. Да се чуди човек, тия началници толкоз ли нямат по един поне верен приятел или добронамерен роднина, който да им разясни, че археологическите находки са обект на изучаване от сериозна и тежка наука, а не са играчки в детски магазин. Археологическите находки са преди всичко нашата възможност да изучим миналото си в още по-големи подробности, материалите, от които са изработени са сред по-несъществените им показатели.
Създаването на "история от злато", българска или чужда, не е престижна научна цел. Дори излагането на находките в археологическите отдели на общоисторическите музеи или в самостоятелни археологически музеи е съпътстваща дейност, на първо място винаги ще остане използването на музейните експонати като исторически извор. Находките, превърнати в музейни експонати, се изучават дълго, докато от тях се "изцедят" всички възможни сведения за миналото ни. И телешкият възторг, галенето и целуването им определено са неуместни.
|
| Премиерът и министърът на културата разглеждат в Националния археологически музей находките от Омуртаговата могила край село Свещари, Разград. Проф.Диана Гергова им показва златните тракийски накити. |
