Беше ми нещо много тъпо - сякаш един век тъпота легна изведнъж на раменете ми. Пробвах като един Атлас да се разкърша - няма, братко, тежи това битие, не мога да мръдна. А не съм толкова дебел... Една тромава деветка, която още бележи попадения във вратата на противника. Обаче сега ми е тъпо, та се не трае. Сто години комуняги, шушляци и шматки се гаврят с душата ми! Благодарим за опороченото детство!

***

Тогава натиснах копчето на телефона си...

- Цецоу!

- Аз!

- Идвай бързо, че ми се слушат кретении за разсейване на нервната преумора. Къде си?

- Пред вратата. Знаех, че ще ме повикате.

- Затова те харесвам. Ти си точно като българския народ - тъпо, но вярно куче! Седни! Легни! Що ми подслушваш ти мислите бе, мастийо!

- От преданост, г-н Премиер!

- Добре! Искам да си поговорим за свободата на словото. Ти какво мислиш за Нели Крус?

- Аз такива думи нямам в речника!

- Кукумявка!

- Не възразявам, г-н Премиер.

- Куха лейка!

- На ваше място и аз така бих се изразил.

- Чанта! Куфар! Табуретка!

- Не бих могъл да го кажа по-добре!

И Цецко в желанието си да ме ободри включи на режим "непосилната тежест на словоредо":

- А мога ли и аз на свой ред да запитам под формата на въпрос? Как така да няма свобода на словото?! Аз като слушам някои контингенти на територията на страната - страшни работи се говорят по телефонните устройства! То е нещо отвъд всякакъв морал и чувство за мярка в порнографското отношение към това, което ни е дадено като живот. Съгласете се, че при една корупционна схема съвсем не е нужно замесените лица да са такива циници и вулгаризатори. Та те изригват като вулканизатори - то е лава от нецензурности, вярвайте ми - слушам и ушите ми се изчервяват! И кой смее да твърди, че сме сгазили или потъпкали дадено изречение или например една йота? Ами че ние с такова внимание се отнасяме към това слово, ние думица не пропускаме! Вярно е, че понякога имаме теч на обстоятелства и сересета на течение, тоест лица и хора от нашата къщичка създават изкуствено стечение на класифицирани обстоятелства. Но това, което става в нашата къщичка, разберете, ние правим всичко възможно да запушим тези пробойни и да поставим правилните хора по тръбите. Аз питам кога в къщичката на съдебната система ще бъдат входирани и задвижени процедурите и лечението на техните срамни течения, които са като гнойна рана върху снагата на гражданското ни общество?!... Разведрих ли ви поне малко, г-н Премиер?

- Айде, айде, бегай оттука!

***

Не мога да разбера - исхемия ли е това, или празнота в сърцето? Тъпо ми е, та не знам вече кого да викна. Натиснах друго копче на телефона...

Искрометните копита на Леката кавалерия зачаткаха по коридора и ето я - хоп-троп - министърката на здравето в кабинета ми.

- Що ми е толкоз тъпо, ма кобилке? - попитах унило.

- Мисля, че знам защо - вика тя. - Сутринта гледахте ли се по телевизора?

- Час и нещо.

- Любувахте ли се на списания с ББ на корицата?

- Не повече от 40 минути.

- Ами това е. Вие сте в сантиментална връзка с публичния си образ. Науката е категорична: от години сте в перманентна посткоитална маниакална депресия! Omnia animalia post coitum trista sunt.

***

- Миро, я ела малко в кабинета ми, че ме фана Мирова скръб...

------

* Иво Балев