25 Ноември 2012 18:49

Хааааааа!
Синьото слънце на пустинята!

Комарницки - Президент!!!

25 Ноември 2012 18:51

Настоящий ЛЕВ!!!

25 Ноември 2012 19:38

Те тоя небръснат затваря врата и гаси ламБата... }

25 Ноември 2012 19:59

Браво!
Слязъл е Господ да ви възкреси. Гледайте да не изпуснте трена, държейки мавъра за ръчичка
Щото той билет за този трен няма.

25 Ноември 2012 20:08

А ръчичките режат, режат.
Комарко

25 Ноември 2012 20:24

Като си спомня какви хора имаше едно време в СДС и ги сравня със сегашните, става ми жал...

25 Ноември 2012 21:06

Комаре, стресна ме бре, човек! Помислих, че Му закачат главата като трофей на стената. Пък то не било трофей, ами ... кумир

25 Ноември 2012 21:19

Без думи

25 Ноември 2012 21:49

за идеята.
Колко вярно, уви

26 Ноември 2012 02:19

Като видя синьото лъвче и ми става тъжно. Бяхме млади и с големи надежди. Тогава се изнесох навън, като възнамерявах да се върна. След като видях, че нещата няма да се оправят , реших да си уредя живота тук и не съжалявам. Само надеждите от младоста се оказаха окрадени.
Комарницки ни показва всичко това само на една карикатура. Браво майсторе!

26 Ноември 2012 10:04

Шаро, завиждам ти!
Бил си млад, с големи надежди ( в Синьото лъвче), но си бил достатъчно умен да се "изнесеш".

26 Ноември 2012 12:00

Комарницки
Стар идол с нови идолопоклонници.

26 Ноември 2012 15:20

Супер попадение! Само че това е втора серия. В първата серия Мартинчо окачваше лъвчето с Костовия лик на стената.

26 Ноември 2012 15:31

Някой помни ли чудесното кръчме Синият лъв? Май Явор Дачков го държеше. Първо беше клуб на СДС-Средец, доста голяма къща на ъгъла на Раковски и Иван Вазов, имаше и хубава градина. Хем партийни чествания правехме, хем си похапвахме вечер, в скромна обстановка. Даже си спомням едно честване на 10-годишнината от основаването на СДС-Средец. Мен, макар и отлюспена, ме поканиха, и то от старото ръководство, ах, мисля, самият Иван Сотиров, от което бях доста поласкана и благодарна за оценката, подчертано непартийна. След това, като го взе заведението Явор Дачков, стана много шик, с един млечно бял интериор - ленени пердета и покривки, чудесно дискретно музикално оформление, само джаз. Често го ползвахме вечер компаниите след театър и концерт - на една крачка от Народния и от Зала България. Много изискан народ имаше.
Сега вече, ах, сега вече.... дори и не знам какво има там. Ех, синьо лъвче, някой ако е в час, да ме открехне що е там веч.

26 Ноември 2012 15:51

Браво Комарницки!!!
А този Кабасвинар е избран и призван да закрие клетото сдс...

26 Ноември 2012 17:27

Всичко е казал Майстора. За пореден път онемявам пред гения и смелостта на този човек. Пожелавам му да събира сили за предстоящите събития тая зима, които, според мен, ще надминат всичките ни фантазии.