|
| Електромечкадар под прикритие |
Баба Меца все още се чувстваше леко притеснена.
Нейните приятели, астрономите, бяха зарязали футболните си тренировки, потънали в заслужения си дневен сън, в очакване на ясната безлунна нощ, в която отново щяха да се оглеждат за астероида. От една страна - добри момчета, бдителни към звездите, а и малко спортисти, а от друга - спокойна и уравновесена кафява мечка, отдавна свикнала да се грижи сама за себе си... Какво повече й трябва на Природата за постигане на пълната хармония?
Тя за сетен път огледа хралупата, всичко си беше на място - мобилният с покритието, скъп спомен от една туристическа група; удостоверението за кафява мечка; копие от закона за защита на животните; карта за достъп в разрешения за вида й ареал; разрешението за живеене поединично поради несходство в характерите; няколко кила жълъди в случай на внезапно събуждане от зимния сън; план-схема за правилно хранене и поддържане на тегло до 350 кг; предупредителен протокол да не се приближава към овчари, втори протокол да не се приближава и към овце и трети протокол да не... Не проумя какво да не прави, нищо не можеше да разчете... Какво, какво да не прави? Да не кара колело след ядене ли?... Така и не схвана за какво й го дадоха, докато притича да го вземе, цялата комисия наскача в джипа и бързо се изнесе... "Инструкция за разделяне и рециклиране на отпадъците - ловците - до кръчмата, пушките им - в дерето."
Тази инструкция не беше официална, тя беше подарък от нейния приятел горския, за спомен от деня, в който двамата лежаха скрити в пещерата над пътя и чакаха пукотевицата да премине... Много се сближиха тогава, много... То и повече можеше, ама нали тя е вегетарианка, а пък той - семеен... Но различните интереси не им попречиха да си останат приятели.
Понякога й носеше изрезки от вестниците, обичал да разказва на журналистите за дружбата си с нея. Как го гонела с 57 км/ч, а той тичал само с 36, как нито може да й избяга, нито да се качи нависоко някъде... Как нямало спасение от нея, ако те гони!
Стана й обидно - никога не беше вдигала повече от 45 км/ч, и то на магистрала, златен талон имаше - винаги се съобразяваше, но тогава трябваше да пресече по най-бързия начин...
... Даже я предупреди за новото приспособление - електропастир, с което щели да я гонят от населените места... Тя беше безкрайно учудена. Била проблемно животно! Как ли пък не! Ходела била... Какво да търси в тъпото им село?!? Но щом това е бъдещето - нека се въоръжават, какво толкова. Горският вика: "Ти си трай, аз ще спечеля обществена поръчка, ще им доставя електропастирите... Пък после ще ти донеса чуден пчелен мед, мое производство, и бахур, тя тъщата го прави, много е вкусен... Хайде утре пак да се разходиш пред еколозите, знаеш колко обичат да те преброяват! Откакто тръгна проектът за теб, все повече и все по-готини идват, виж колко е хубаво - кипи живот в гората... А и хубава популация се получихте, голяма, трябва да ме запознаеш с родата!"
Стана й много тъжно. Родата не беше с нея. Откакто навършиха две години, всеки си хвана пътя.
Малкият замина за чужбина... На север, на широко, пълно му било на душата... Мечките много ги уважавали там, били символ на страната... Даже един от президентите си кръстили на тях...
Малката се увличаше от изкуство и замина в Парка за танцуващи мечки и сега беше добре, материално осигурена, но в много сложни взаимоотношения с някакъв местен мечок, на "семейни начала" били...
Тя се усмихна. Можеше и сама да търси разумния баланс с всичките там вълци, лисици, елени, сърни, глигани, и оная къртица, дето се правеше на съсел, щото била под прикритие. Това е прекрасно, това е жива природа!
|
| Пролет мила, животворна! |
