Всички граждани и фирми с изтекли по давност публични задължения трябва да ги отпишат със съдействието на данъчната администрация в срок до 1 януари 2014 г. Въпреки изтеклата давност, неотписаните навреме дългове след тази дата ще станат изискуеми. Давността при публичните задължения е 5 години, ако не бъде прекъсната заради заведено дело, тоест касае дългове за данъци и осигуровки, трупани преди 1 януари 2008 г. Това обясниха от НАП по повод приетите от депутатите промени в данъчно-осигурителния и процесуален кодекс. Парламентът измени кодекса и други 10 данъчни закона с преходни разпоредби на закона за ДДС, като много от текстовете останаха необяснени. Давността не влиза в сила автоматично, а само след писмено възражение на длъжника.

Казусът с погасените по давност задължения възниква заради решението на депутатите да задължат НАП да погасява с приоритет най-старите по дата на възникване задължения, независимо от волята на данъкоплатеца. Така пари, платени за осигуровки например, могат да се насочат към покриване на по-стари данъчни задължения. Правилото "най-старо по дата" задължение касае и погасените по давност дългове, тъй като те не се отписват служебно от НАП и продължават да фигурират в регистрите на данъчните. Отписването им може да стане само след изрично възражение на длъжника.

Гражданите и фирмите ще имат 1-годишен преходен срок, в който могат да уредят тези въпроси. Самото отписване на задълженията става след получаване на покана от данъчните и подаване на официално възражение, че задълженията трябва да бъдат погасени по давност. Неотписаните до 1 януари 2014 г. задължения с изтекла давност ще станат изискуеми и данъчните ще започнат да ги удържат от постъпващи плащания по други пера. От НАП обещават до 2 седмици да са готови с новата информационна услуга за съществуващи задължения и дата на възникването им, така че всеки гражданин или фирма да може да се информира какво и откога дължи. Ще бъде допълнително изяснен и редът, по който данъчните ще поканят длъжниците да подадат възражения заради изтеклата давност.

Това е само един от проблемите около въвеждането на новата поредност за погасяване на публични задължения. Проверка на "Сега" показа, че това ще обезкръви допълнително бюджетите на НОИ и здравната каса, защото при финансови затруднения фирмите предпочитат да изплащат с приоритет осигуровките и масово имат забавени данъци с по-стара дата. "Заради по-високите лихви върху просрочените вноски досега те обикновено са плащани с приоритет и най-вероятно натрупаните по-стари дългове в по-голямата си част са за данъци. Така много от парите, преведени за вноски, няма да стигат до осигурителния институт", смята Иван Нейков, председател на Балканския институт по труда и социалната политика и бивш социален министър.

От приходната агенция отказаха да отговорят колко са просрочените дългове и колко от тях са съответно за данъци и за осигуровки. Все пак от агенцията уточниха, че при сравнението на салдата на просрочените задължения към края на 2011 спрямо края на 2010 г. се наблюдава тенденция на нарастване на общите просрочени задължения (за данъци и осигуровки) с 675 млн. лв., като в същото време при осигурителните вноски тенденцията е за намаляване с 48 млн. лв., тоест растат дълговете за данъци. Към 30 юни 2012 г. спрямо същия период на 2011 г. пък просрочените задължения общо са нараснали с 932 млн. лв., като от тях 143 млн. лв. е увеличението на просрочията за осигуровки.

Тези данни потвърждават тезата, че структурата на дълговете към НАП е силно деформирана. По информация на "Сега" данъчните задължения са 8 пъти повече от тези за осигуровки. А заради промяната на поредността в НОИ вероятно няма да влязат около 100 млн. лв. планирани приходи. Привържениците на идеята за единната сметка припомнят, че хората на трудови и служебни правоотношения не губят здравни и осигурителни права, дори работодателите им да не внесат осигуровките за тях. Затова няма да е проблем, че пари за вноски ще отиват за покриване на стари дългове. А в закона за общественото осигуряване е записано, че държавата е длъжна да покрива недостига от средства в осигурителния институт. В здравната каса проблемът ще бъде по-голям, тъй като там няма дофинансиране от бюджета и тя може да харчи толкова, колкото получи от осигурителни вноски. "Това веднага ще доведе до орязване на разходи, което може да стане чрез намаляване на безплатните лекарства и на финансирането на болниците. Така пациентите ще трябва да доплащат повече, дори да са здравно осигурени", смята председателят на социалната комисия в НС и депутат от БСП Драгомир Стойнев.

"Намалението на приходите ще увеличи дефицита на НОИ и финансирането му от държавата, което се използва от ГЕРБ като аргумент за въвеждане на нови рестрикции. Спомнете си, че точно с мотива да се ограничи дефицитът в НОИ бяха затегнати условията за пенсиониране, но въпреки това той не пада", коментира Стойнев. Според председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова от промяната на поредността за покриване на задълженията може да пострадат единствено некоректните самоосигуряващи се, тъй като те придобиват права едва след реалното внасяне на вноски. Стоянова обаче смята, че щом сами се грижат за себе си, те следва да бъдат изрядни. За тях все пак се прави изключение при здравните вноски да избират дали да погасят тях или стари задължения. За Стоянова е все едно дали бюджетът ще додава повече от данъци, за да покрива недостига на НОИ, както е по закон, или парите ще влизат под формата на осигурителни вноски.