Банките ще станат разузнавателни централи, а пък службите се пробват да си извоюват неограничен достъп до всички банкови тайни без разрешение от съда. Това може да се случи, ако в парламента минат и на второ четене поправки в закона за мерките срещу изпирането на пари. За това предупредиха вчера пред БНР експертите Красен Станчев от Института за пазарна икономика и Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията.

Промените бяха вкарани от правителството и набързо минаха на първо четене в парламента. По тях нямаше никакъв дебат, а сега се оказва, че няма и важни становища от заинтересувани от тях лица, които ще трябва да ги прилагат. Измененията например предвиждат банките да проследяват и сигнализират за операции, "които са странни, тоест нямат явна икономическа цел". Никъде обаче няма никакво определение за това какво се има предвид под странни сделки.

Станчев обяви вчера, че промените може бързо да минат на второ четене след приемането на бюджета при занижено обществено внимание, както през лятото те са били приети от Министерския съвет без дискусия. Според Безлов с промените и с вменяването на новите задължения на банките всъщност органите, които се занимават с прането на пари, се опитват да прехвърлят върху банките една своя дейност".

Само преди дни критики към законопроекта бяха отправени и от Асоциацията на банките в България. Те информираха, че нито те, нито БНБ са били търсени за мнение. От асоциацията се учудват от вменяването на задължението за "особено наблюдение на всички сложни и необичайно големи сделки и операции" и за събирането на "информация относно съществените елементи и размери на операции или сделки". Оттам се питат какво значи да се следи за операции, които "нямат явна икономическа и законна цел". Нещата в сегашния закон са ясни - доказва се произходът на парите, идентифицира се клиентът, проверява се неговата идентификация и др. Например при преводи на парите в страната банките нямат право да искат документи за основанието. Това означава, че те няма и как да знаят каква е целта - икономическа или не - на трансакцията или сделката, предупреждават от асоциацията.

Отделно от това службите и основно финансовото разузнаване, което сега е в структурата на ДАНС, очевидно пробват да си прокарат още по-пълен достъп до банкови сметки и тайни. Последното би се случило примерно при всяка проверка дали банките спазват новите изисквания. Така с оправданието за контрол по изпълнение на закона те ще могат да проследяват сметки, обеми, трансакции.