Биоземеделието доби голяма популярност и по света. В България обаче сме на път да се простим с този отрасъл, за който имаме идеални условия за развитие.

Още преди години, когато се заговори за биоземеделие, много фермери решиха да се захванат с това. Оказа се обаче, че освен трудностите да отгледаш нещо без химикали има и куп административни проблеми, свързани с поддържането на стопанството.

България може да загуби около 235 млн. евро за агроекология по Програмата за развитие на селските райони. Причината е, че за близо шест години от 279 млн. евро бюджет са усвоени едва 22 млн. Голяма част от парите вероятно ще бъде изгубена, тъй като шансовете за усвояването им до края на 2013 г. са минимални. Дори зам.-министърът на земеделието Светлана Боянова призна, че има опасност да загубим средствата. Като причината според нея е, че в България няма достатъчно фермери, които да кандидатстват по агроекологичните мерки.

Въпреки милионите за биоземеделие, които е отредила ЕК за България, едва 0.5% от обработваемата земя у нас реално се използва за отглеждането на екологично чисти култури. През 2011 г. у нас са били регистрирани само 161 биосвине, около 7000 биоовце и нито една биокрава, докато в Полша например те са почти 20 000, показва анализ на Българската стопанска камара. Към края на миналата година у нас има 976 биоговеда.

Зле се представят и преработвателите, които през 2010 г. са били по-малко от 30. Миналата година страната ни е произвела само 144 тона биосирене за разлика от Полша, която се е отчела с 1200 тона. У нас интерес към биоземеделието традиционно липсва, а производителите изнасят основни житни растения и маслодайни семена. Търсенето на биохрани в ЕС обаче се увеличава. Най-голямо то е в Дания и Австрия, където около 10% от потребителите консумират предимно такива продукти. След тях се нареждат Германия, Франция, Италия и Испания.

Според европейските правила парите за биоземеделие не могат да се пренасочват към други мерки, защото 25% от бюджета на програмата задължително трябва да се усвои за агроекология. Затова се смята за невъзможно България да успее да договори и разплати останалите средства през последната година на този програмен период - 2013 г.



МНОГО ПРАВИЛА



Тежката нормативна уредба е основната пречка за усвояване на средствата за биоземеделие. Заради този проблем през 2008 година 70% от подадените заявления за биопроекти са били върнати от администрацията. За фермерите са тормоз и непрекъснатите проверки, на които са подложени от сертифициращите фирми, че произведената от тях продукция е био. От асоциацията на фермерите за биопроизводство дори се пошегуваха, че проверяващите са повече от производителите. През първите две години на подпомагане всички бенефициенти трябва да преминат през агроекологично обучение или да докажат наличие на опит в дейностите, които прилагат. Задължително изискване е селскостопанската дейност да се извършва върху една и съща земя през петте години на подпомагане. В противен случай помощите ще трябва да се връщат.



ОЩЕ ТРУДНОСТИ



Себестойността на биопродуктите е по-висока от 30 до 100% в зависимост от спецификата на съответния продукт. В земеделието основната разлика е, от една страна, в по-скъпите средства и методи на производство, както и поради значително по-ниските добиви вследствие на неизползването на препарати за растителна защита и химични торове. Добивите са по-ниски, защото не се ползват химически торове, няма препарати за растителна защита, няма и антибиотици. За хормони и дума не може да става.

Необходим е много ръчен труд, има специални изисквания за преработка, пакетиране и търговия, растителната защита е много специфична. Има значителни разходи и по сертифицирането. Българските производители често се оплакват, че правят сериозни разходи за сертификация и за спазване на изискванията, примиряват се с по-ниските добиви и в резултат на всички усилия продукцията им се изкупува на същата цена, както и произведената по конвенционални методи.



МАЛКОТО, КОЕТО ПРОИЗВЕЖДАМЕ, Е ЗА ИЗНОС



Най-успешните направления, в които произвеждат родните биопроизводители, са етеричномаслени и зърнени култури. Те обаче изцяло са предназначени за износ. Като цяло 85-90% от българските биопродукти отиват навън. Основен проблем на местните производители е пласирането на продукцията. Броят на магазините расте, но българските биохрани трудно намират място на щанда. Според маркетингови проучвания до 60% от българските потребители биха консумирали почти редовно биохрани, ако тяхната цена не надвишава 20-30% от техния конвенционален еквивалент.



ПОЗИЦИЯТА НА МИНИСТЕРСТВОТО



Преди няколко месеца, когато усилено се заговори, че ще загубим много от парите за биоземеделие, министър Найденов обясни, че няма гадателски способности, за да каже колко от субсидиите ще изпуснем. Той също не скри, че парите по агроекология не могат да се усвоят: "Не можем да ги усвоим не защото администрацията не обработва проектите, а защото няма проекти. Това е малко като вица с този, дето искал шестица, но не е пуснал тотото. Ние искаме да ги усвоим, но няма проекти, как да ги усвоим?", попита риторично Найденов.



ВРЕМЕ ЗА ПРОМЯНА

Българската стопанска камара предложи да се разработи и приеме стратегия за производство и експорт на биопродукти, обвързана с финансова рамка на Европейския съюз за следващия планов период 2014-2020 г. Брюксел иска 30% от всички средства по Програмата за селските райони да отиват за биоземеделие и биоживотновъдство. Българската позиция е да не се залага определен процент, а той да бъде от 0 до 30%. Причината е, че България и сега има проблем с усвояването на тези пари за този програмен период 2007 - 2013 г. В момента по правилата на ЕС те са 25% от целия бюджет на програмата.

Всъщност биоземеделието може да създаде устойчив поминък за селското население в планинските райони, които не са подходящи за крупно аграрно производство. Това може да доведе до връщане на хората в селата, особено на млади фермери, желаещи да се ангажират с биоземеделие, смятат от БСК. Освен това то се развива успешно на малки участъци земя, които преобладават у нас.