29 Ноември 2012 19:37

Важното е да имаме щастливи кокошки...и имаме.

29 Ноември 2012 19:50

учудващо ли е?
кое да им е щастливото на българите?

29 Ноември 2012 19:53

Нищо ново. Преди години "The Economist" излезе със заглавие "The rich, the poor and Bulgaria" на статия, в която се казваше, че има сравнително ясна корелация между стандарта на живот на една страна и удовлетвореността на хората - с изключение на България, която е с БВП/глава по ППС по-висок от Бразилия, но с недоволство, по-голямо от Хаити.

29 Ноември 2012 20:11

По-изгодно ни е да лъжем Континента , а през медиите и да си повтаряме "роличката". Огледайте се и помислете , а за коректност , повече се загледайте пред щандовете за скъпи храни в продавачниците на София . Андрешкото ни днес , е навсякъде ...

29 Ноември 2012 20:13

А ти защо си мислиш, че щастието се мери на кантара на месото в продавачниците (скъпите)?

29 Ноември 2012 20:16

Същите хора се редят за социални помощи , а като затуй , не предизвиквай кучето "на дребно" ...

29 Ноември 2012 20:30

От една друга статия в "Сега":
"Ди Цайт:Г-н министър, страната Ви представя изключително добри стойности по отношение на дълга и бюджета. Какво може да научи Европа от България?"

Много съм озадачен защо ли българите са толкова нещастни?!

Изглежда, че фискалната дициплина и "добрите" показатели не подобряват, а напротив, влошават стандарта на живот в България.

http://bulgaria-mmt.blogspot.com/

29 Ноември 2012 20:31

Жителите на балканските страни традиционно, а вероятно и исторически, са си нещастни по презумпция.
И най-богати да станат един ден, хем ще се оплакват, хем ще се хвалят.

Отворете който и да е форум, разискващ, примерно, с какво се парфюмират или какви часовници носят участниците, и ще се изненадате...

Неотдавна прочетох в безплатното вестниче 19 минути, че продавач на сандвичи в късните тридесет отделя месечно по 100-200 лв. за парфюмерия.

Уличен продавач на сандвичи... Представям си колко харчи, примерно, държавен чиновник или програмист. Или пък редови банкер.

29 Ноември 2012 20:37

Ето тук началото на книгата "Нещастието да си грък" на Никос Диму, в превод на Б. Богданов:

НЕЩАСТИЕТО ДА СИ ЧОВЕК

1
Определяме като щастие състоянието (обикновено временно), в което действителността съвпада с желанията ни.

2
По аналогия, нещастие трябва да бъде несъвпадането между желание и действителност.

3
С други думи, нещастие можем да наречем наличието на дистанция между желание и действителност.

4
Колкото по-голяма е дистанцията, толкова по-нещастни сме.

5
Щастието (или нещастието) ни зависи: от големината, силата и броя на желанията ни, от една страна - и от характера на действителността, от друга.

6
Може да съм нещастен, защото имам прекомерни и прекалени желания, които (справедливо) остават неизпълнени. Или пък може желанията ми да са “разумни” (по средната човешка мярка), но действителността да ме преследва (като Йов). Тогава говорим за злощастие.

7
Влагаме някакъв статистически смисъл в щастието. Вярваме, че човек с “разумни” желания би трябвало да има в равна степен успехи и разочарования. (Доказателство: изразите “ще му се обърне късметът”, “ще се обърне съдбата” и т. н.).

8
Но животът опровергава това мислене. Обикновено тези, които имат много силни желания, осъществяват повече от тези, които имат малко и скромни. Само че ненаситната природа на първите рядко им позволява да усетят състоянието на равновесие, което наричаме щастие.

9
Дистанцията, която нарекохме нещастие, функционира позитивно и негативно. Нямам това, което желая, или имам нещо, което не желая (например болест).

10
Тези, които дават “рецепти за щастие”, се опитват обикновено да видоизменят или да намалят желанията - понеже не е лесно да въздействаш на действителността. Разбира се, колкото по-малко желания имаме, толкова по-малко рискуваме да се разочароваме и да страдаме.

11
Следващата крачка е мисълта на Буда за премахването на желанието като сигурно средство срещу нещастието. (Още по-резултатно: премахването на източника на всяко желание - на А-за).

12
При животните процепът между желание и действителност е минимален. Основните стремежи на животното се покриват от възможностите около него. То е абсолютно приспособено към околната среда.

13
Трудно може да се говори за щастливи и нещастни животни, тъй като не би трябвало в тях да съществува напрежението между двата (човешки) полюса. Нещо обаче ми говори, че птичките в небето трябва да са щастливи.

14
Противно на животните, човекът има желания, “по конвенция и по природа” неизпълними. Жадува безсмъртие. А единственото сигурно нещо, което знае за бъдещето, е, че някога ще умре.

15
Бихме могли да определим човека като животно, което желае винаги повече, отколкото постига. Неприспособимото животно. Бихме могли, с други думи, да определим човека като същество, което носи нещастието - вродено - в себе си.

16
Или пък бихме могли да определим човека като трагическо животно. Защото какво друго е трагедията, ако не агонистичното изживяване на разстоянието между човека и света?

17
Колкото по е човек, колкото повече копнее и иска, толкова повече зейва процепът. И ако е герой, се бори и се погубва. А ако е творец, се опитва да запълни процепа с форми.

18
Ако човекът, като човек, носи в себе си нещастието, то определени типове хора имат по-голяма предразположеност към това. Дори определени народности. Между тях, със сигурност, гърците. Новогърците.

19
Тезата на тази книга е, че в ново-гърка, поради история, наследственост и характер, се отваря по-голям процеп между желание и действителност, отколкото е от средната мярка.

20
Т. е., ако да бъдеш човек, вече означава със сигурност една мярка нещастие - това да бъдеш грък, предвещава по-голяма доза.

21
Става дума за “нещастието да си грък”.

29 Ноември 2012 21:00

нещастието е общвалидна категория, засяга както гърци, така и други нации.

29 Ноември 2012 21:02

Дали пък не е защото никой не спазва законите!? Най-паче никой не дава "дължимото" предимство на "черния джиБ" по кръстовищата на страната.
Някои май не могат да вдянат какво истинско нещастие е да се "изчука" ("спестяване" на данъци/банички и др. тълкувателно незабранени дейности по закон) един черен джип, да се турят златни ланци или изрусена перуки, и пак да нямаш предимство в тоя живот. Заради един ланец по-малко или "забравена" дамска чантичка в кола на приятел, да се изпусне възможността за недосегаемост. Барем една пенсийка или орден, и без това ги раздават за щяло и нещяло, "заслужил тарикат" да се отпускаше и броят на нещастните щеше да намалее. Е, преди само 13 години със сто и тридесет хиляди активни борци какво щастие грееше по почивни станции и санаториуми.

29 Ноември 2012 21:04

Щом го пише във безплатния вестник, няма начин да не е вярно.

29 Ноември 2012 21:05

Много проплакват,че сме на опашката по степен на добър живот. И никой не обелва и дума,как ще плащаме глобите по заменките от 2005-09 година...И от кои пенсии и социални помощи ще се отдели сумата...

29 Ноември 2012 21:13

Българите са нещастни защото са завистливи.
Искат да работят като кубинци и да имат колкото швейцарци. Цените да са като в Китай.
Кога това стане - мое и да ги поотпусне мъката на непоносимото битие.

29 Ноември 2012 21:23

Всъщност, България измести Украйна в тази класация през 2006 г., така че другарите да не се хвърлят от нещастието си в еуфория.

29 Ноември 2012 21:26

Така взето, изречението подсказва известна неубеденост у авторите - на материала и на заглавието, имам предвид. Хем икономически така, хем психологически инак. Всеки ще се подвуоми, за какво точно да напцуе Борисов, тук и сега. Това си е загуба на време

Прав е уважаемият Манрико, че ние сме "И България", неизвестен на науката вид. Но защо влязохме в учебниците?

У нас, за да станем единица мярка за "нещастност", се съчетаха по исторически- уникален начин, два синдрома.

Историческият песимизъм, чувството за историческа безизходност, пост- травматичният синдром на комунизма. Неговите причини са ясни и последиците му у нас не са по- различни, отколкото у останалите страни от пост- съветското пространство.

Но какво е другото, което ни превърна в "И България"?

Може да ви прозвучи парадоксално, но това е самият демократизъм на българина. И дълбоко вкорененият му анархистичен, в смисъла на икономическа свобода и самодейност, мироглед.
Върху всички нас бе извършено чудовищно икономическо насилие. Невижданата в цялата ни досегашна история пропаст между класите е абсолютно зло. Но дори тя е по- малкото зло, в сравнение с чудовищната злоупотреба със закон и власт, която я създаде. Българският народ бе предаден от политиците и от "правосъдието", които храни.

Те са, които ни научиха да мразим първо тях, после останалите хора, а накрая и себе си. "И България"

29 Ноември 2012 21:27

Voci, това е съдбата на знаещия. Колкото повече знае, толкова по-нещастен . В никакъв случай не е завистливост . Иначе бонусите, де тука ги раздаваме по подобие на американските банки, щяха да са в същия размер.

29 Ноември 2012 21:38

VOCI "Българите са нещастни защото са завистливи. Искат да работят като кубинци и да имат колкото швейцарци."
Обикновени мрънкачи. Тези, които наистина искаха по-хубав живот свързан с много работа, се изнесоха.

29 Ноември 2012 21:42

Това, разбира се, е въпрос за специалисти - психолози и социолози. И не е лесен въпрос, иначе щеше да е намерен отговорът. На мен, чисто емпирично, ми се струва, че "другото" е манталитетът на повечето българи, че нещата в живота не се постигат, а се "дават". На първо място материалните неща, но не само те. Може да се чуе в градския транспорт между лелки "Ейй, какъв късмет имат хората, какви мъже си имат, а на мен ми се падна пияница". И на държавно ниво във форума все се говори "ние сега като сме с ЕС и САЩ, какво ни дават?". Та от тази мисъл за даването идва нещастието и завистта - "защо на другите им дават, а на мен (нас) не ни дават". Струва ми се, че може да се дължи на това, че българският народ много малко е бил свободен. След турското робство малко свобода, после социализъм - все системи, при които наистина много малко зависи от теб, а повече от господаря. Хубавото е, че доста от младите хора, предимно будните и образованите, вече не чакат нещата от живота да им се дадат.

29 Ноември 2012 21:50

Е т'ва, не може да е верно

29 Ноември 2012 21:53

Често можеш да чуеш в трамвая/метрото лелки оживено да дебатират: "Ее-еееей, другите жени живот си живеят - мъж-дюлгерин, стабилни доходи, здрави мускули и непрекъснат ищах, а на нас ни се падат политолози, всичколози, програмисти и манерки - по цел ден щракат на клавиатурите и когато требва най-важните задължения да изпълняват клюмват като пекан праз"

29 Ноември 2012 22:06

Нейде между 634 и 681-во лето, но и това му е много!!!

29 Ноември 2012 22:08

Твърдя, че българите не сме нито "по- завистливи", нито "по- разчитащи някому". Дори бих казал, че е обратното, но не е там въпросът.
Ето пример, уважеми колеги, добре известен и лесно проверим :
През 1996-а, държавата прави така, че "АКБ Форес" да прибере боновете на 104 000 души, за да управлява предприятията им.
Няколко години по- късно, държавата е позволила предприятията на фонда "АКБ" да са фалирани, 103 999 от "акционерите" са на улицата и мизерстват, но лицето Николай Банев да бъде собственик на "Русалка", самолети, яхти и каквото се сетите.
И вие още питате защо 103 999 от българите са най- нещастните в света?
Толкова ли е трудно да се сетите, че тези 104 хиляди души, без един, нито завиждат, нито искат самолети и яхти, нито чакат Баневица да ги накърми?

29 Ноември 2012 22:20

Има един семантичен проблем, да ме поправят преводачи и лингвисти, ако греша. Предполагам, че изследването е преведено от английски на български.
На български "щастие" е по-широко понятие. Английското "happy" на български би трябвало да се превежда "доволен", не "щастлив".

29 Ноември 2012 22:28

Би, би, ама друг път

29 Ноември 2012 22:50

В съседна рубрика има свенливо съобщение "И съдебната система има вина за бедността"

Скромно, но от сърдце. Нищо, че става дума за главен виновник...
Представете си, че сте в страна с умерено щастливи хора. Какво бихте направили, ако някой ви е лишил от законни и гарантирани права върху собственост?
Правилно. Ше го съдите и до две- три години, съдът ще го накара да повърне всичко

Още ли питате защо българинът е най- нещастният човек на света?

29 Ноември 2012 22:51

Сървърът се бави, по това време

29 Ноември 2012 23:41

Манерко, "След турското робство малко свобода, после социализъм"
Може да се напише дисертация на тема: "Кое робство е по-страшно - турското или социализЪма?"

29 Ноември 2012 23:56

Нормално е българина да е най-нещастен. Как няма да бъде, когато сравнява живота си сега, с живота, който СДС му обещаваше преди 23 години и не намира нищо общо. Стандартът на живот на около 80% от населението падна средно 10 пъти, за сметка на това някъде на около 5% стандарта скочи много - в хиляди и повече пъти. Средно всички ядем пуйка с зеле /ППС по-голям от Бразилия/, но 5% ръфат пуйката, 15% си похапват зелето, а на останалите 80% остана миризмата на пуйката с зеле. Чудно защо сме били недоволни при този ППС по-голям от Бразилия - нали всички средно ядем пуйка с зеле, а и не сме забравили вкуса на мръвката от преди 25 години.

30 Ноември 2012 01:22

babajaga2-2 29 Ноември 2012 21:38

Обикновени мрънкачи. Тези, които наистина искаха по-хубав живот свързан с много работа, се изнесоха.

30 Ноември 2012 01:37

Значи да обобщя мненията дотук:
Българите не са нещастни (щастливи са)!
Само се преструват (на нещастни)....

30 Ноември 2012 01:58

Дадохте ли му възможност на СДС да направи необходимите реформи?
Не - наложихте мораториум на изплащането на дълга, отрекохте "шоковата терапия", дадохте възможност да се източат и фалират предприятията, една група хора да станат милионери с кредити и спекула на валута.
Какво искаш повече? Как да ти се оправи животът? И докога ще чакате от пустата държава да ви оправи живота? Като гледам, чакате държавата и децата да ви направи.

30 Ноември 2012 02:04

СДС като проект на ДС разбира се не проведе лустрация и не прежали петшестина шлепа за най-отявлените красножопи престъпници.
Остави ги да продължават да диктуват дневният ред.
Резултатите са налице.
Кво мрънкате сега ?

30 Ноември 2012 07:36

Всеки четвърти (23%) българин не може да отоплява дома си адекватно, 65% не могат да си позволят да пътуват някъде за годишната отпуска, три четвърти (76%) не виждат как да сменят старите мебели, 36% не могат да си купуват през ден някакъв вид месо. Освен това половината (51%) анкетирани българи казват, че не могат спокойно да си купуват нови дрехи, а 34% няма как да поканят веднъж месечно на вечеря или пийване приятели или семейство.

30 Ноември 2012 07:47

Аполитичен, ти много аполитично дрънкаш глупости.
Разбира се, че българите са нещастни, защото:
1. има около 400 000 безработни;
2. защото огромното мнозинство пенсионери получават толкова на месец, колкото един западен пенсионер на ден, а цените са съизмерими;
3. защото и със средна заплата трудно могат да се посрещнат харчълъците за основни неща от битието -отопление, осветление и др. такива;
4. а преди 1989г. не само БФК ходеха на санаториуми и почивни станции, а целокупния народ, спомням си, чепочивката ми от нашият институт по линия на профсъюзите в къмпинг Градина, и в Черноморец беше безплатна, само си плащаш храната, както се храниш и в София.
А ти си Аполитичен колкото си и трамвай.

30 Ноември 2012 08:13

Липсата на щастие има връзка с парите в джоба , но и със застаряването на населението, липсата на религиозна вяра, липсата на ефективна житейска философия и ...

30 Ноември 2012 09:04

Сигурно е така.
Обаче, защо, тези, които "наистина искаха по-хубав живот свързан с много работа се изнесоха"? Т.е. защо им трябваше да се изнасят, за да намерят тоя, по-хубавия, живот? Защо, след като са готови за много работа, способни са, не мрънкат и не чакат "някой да ги оправи", въпреки това не успяха да си изградят хубавия живот в България? Ясно, мрънкачите, дето чакат на готово потъват, другите, способните, преуспяват и си стоят в БГ - кой бяга от хубавото? Да, ама не.
Май излиза, че най-важното условие за хубавия живот е да се изнесеш, защото иначе не става. Мрънкаш, не мрънка, много работа, малко работа - все си на дъното или мнооого близо около него.
Има една проста истина - колкото и да бачкат служителите /народа/ в една компания /държава/ ако ръководството /политическия елит/ краде, източва, влошава условията на труд и дори целенасочено води към фалит то те, служителите /хората/, нямат шанс. Но пък винаги могат да излязат виновни де - че са мрънкачи, некадърни, мързеливи и прочие.

30 Ноември 2012 09:08

Малко след 1989г. имаше статистически данни , че българите сме най-големите оптимисти в бившия соц. лагер. С други думи сме били най-малко близо до реализма. Тоест сме били бъдещи най-големи нещастници. Е нищо де , тогава ни е било хубаво повече от на другите. Усмихнете се.

30 Ноември 2012 10:01

Nafarr 29 Ноември 2012 20:37
Внимателният
Освен дежурното мрънкане, икономическите причини и недоверието към овластените да ни "оправят", част от причините да се чувстваме нещастни вероятно са и липсата на чувство за сигурност в обозримо бъдеще, тенденциозно насажданите негативни прогнози за бъдещето(търсейки медиина сензация) и циркулиращата в масовата психика чувство на безнадеждност - видите ли България загива, българите изчезваме и скоро няма ди ни има... Не знам доколко това чувство не е привнесено или умишлено генерирано за да манипулира общественото съзнание...Разбира се, налице са тежки проблеми сред които застаряването на населението и демографския срив, но те, в по-рационални общества, би следвало да мотивират търсенето на решения и начини за справяне с проблемите, а не да стимулират поддаването на негативизма до степен изпълнение на самосбъдващо се пророчество...

30 Ноември 2012 10:03

Доходите ма 70-80% от българите паднаха в пъти и това е основната причина да се чувстваме нещастни.
През 1988 година средномесечната работна заплата според НОИ е била 252.08 лева. За да си осигуриш подобен живот, сега ти трябва около 12-15 пъти по-висока заплата, ако не и повече, т.е. над 3000 лева. Колко от нас сега имат заплати над 3000 лева, т.е. над средната от 1988 година? Тогава имаше доста хора, с заплати и премиални между 500 и 1000 лева, а някои по заводите и повече. Това сега са около 6000-12000 лева месечно. Смешното е че, се намират все още кухи манерки, които с някаква мижава заплата от 2000-3000-5000 лева, си мислят, че взимат страшно много пари. Примерно един инженер бачкатор в някой завод, може да е взимал и над 1000 лева с премиите, примерно 1500 или 2000 лева месечно през 1985-1989 години. Как сега да му обясниш, че живее по-добре с 400 лева, когато е около 45-60 пъти по-зле? Вярно е, че това са редки случаи, но в масовия случай хората са само между 5 и 10 пъти по-зле и трябва да сме щастливи от това!
Може да се спори дали сега трябват 12-15 пъти по-високи заплати, но според мен даже и това може би е малко. В кюпа за сравнение трябва да се сложат освен цените, още и данъците и осигуровките, плащанията за образование и здраве, подпомагането на родителите пенсионери, застраховките за МПС-та и т.н.
Не е достатъчно да се каже, че картата за градски транспорт била 5 лева, а сега е 60 лева, т.е. 12 пъти или че преди време си плащал 10 лева за парно и топла вода, а сега плащаш 150 лева. Трябва да се отчетат и още фактори.

30 Ноември 2012 10:06

Е има си хас
. В Журналистическия Факултет на СУ има цяла школа на Марко Семов, бълващи от десителтия професионални оплаквачки. В отношение сме много напред пред другите и би било срамота ако изтървем първото място.

30 Ноември 2012 10:10

Набиването на комплекс на малоценност у българите от кремълските завоеватели с помощта на местните комунисти се счита за най-успешния им инструмент за политическо влияние на Балканите.
У нас това им излезе изключително евтино - няколко командировки до Япония, две-три тънки книжлета и толкоз. Докато за да поддържат влиянието си в Сърбия сред гордите сърби, им коства милиарди под формата на различни видове помощи и субсидии.

30 Ноември 2012 10:15

Ами ето ви един от отговорите на въпроса от заглавието.
Нещастни са тези, чиито мечти са насочени в миналото.

30 Ноември 2012 10:16

Едно време СДС ни обещаваха, че до 5-6 години с три средни месечни заплати българина ще си купува нова лека кола. Примерно Опел Астра сега го продават на цени между 25055 и 53090 лева /без допълнителните "екстри"/, т.е. три средни заплати на българина трябва да са поне 8500 лева и това трябваше да е факт преди 15-20 години. Е, ако вземем за основа Дачия, може и по-малко, а ако вземем за основа дървения фиат на италианците от 60-те години, ще е съвсем друго.

30 Ноември 2012 10:23

И така щеше да бъде, ако българите бяха оставили Филип Димитров да разрита комунистите и ченгетата от властовите позиции.
Обаче като започна с голямата лопата те му скроиха шапката и той човека се каза в поседната реч пред Парламента, че страната попада в ръцете на мафията и това ще е за дълго.
И после Беров, Виденов, Софиянски, Костов, Царя, Станишев, пък и сегашния Боко - все играчи, полски свирачи.

30 Ноември 2012 10:30

"Неотдавна прочетох в безплатното вестниче 19 минути, че продавач на сандвичи в късните тридесет отделя месечно по 100-200 лв. за парфюмерия.

Уличен продавач на сандвичи... Представям си колко харчи, примерно, държавен чиновник или програмист. Или пък редови банкер."

Нафар, ще ме извиниш, но сигурен ли си, че този продавач плаща данъци и социални осигуровки? Защото няма как да сравняваш харчовете му с тези на държавния чиновник, програмиста или редовия банкер, които със сигурност са на договор и им удържат данъци и осигуровки.

30 Ноември 2012 10:34

Е, основата на мафията беше СДС, така че "той човека" добре го е знаел.

30 Ноември 2012 10:48

Някой спомня ли си в дълбокия социализъм, когато Румъния не беше в добри отношения със СССР, Чаушеску нямаше и долар външен дълг, но събирахме помощи под формата на храни, обелкло и одеала за румънците?

Коментарите оставям за помнещите.

30 Ноември 2012 10:50

Един много умен (и вероятно нещастен) българин е казал:

30 Ноември 2012 10:52

Бай Илия,

Би могло да се провери точно дали въпросният човек плаща данъци, тъй като вестничето е публикувало и снимките, и имената на анкетираните.

Виж, по форумите е по-лесно да се изцепиш, че носиш Ролекс, караш Бентли и си красив като, примерно, Антонио Бандерас.
Мрежата дава възможност и с едно "натисни тук" да покажеш какво уж притежаваш...

В същото вестниче обаче имаше отговори и от други анкетирани, които се въртяха около нормата да използват дезодорантите, подарени им по някакви поводи, т. е. да не харчат - види се - нито лев за парфюмерия...

Всъщност, това се забелязва и с невъоръжен... нос!