- Пред прага сме на поредната революция! - заявявам с поредната доза исторически оптимизъм, вдишвайки есенно-зимния атмосферен кислород. - При първата революция свалиха диктатора Тодор Живков от партийния пиедестал. При втората революция праснаха с палка главата на безумно самоотвержения Филип Димитров. Сега, при третата, арестуваха Николай Колев-Босия. Решил, чофтелията, да замеря Парламента с домати, внос от Испания.

Тримата изтъкнати активисти от сдружението "Граждани за Мусагеница" - аз, Панайотов от съседния вход и Данчо Акъла - сме се опънали в градинската беседка. На биричка без мезе. Изконна традиция. Понякога блъскаме домино. Радиото от опела на Панайотов дъни новини.

- Да, бе, арестуваха го, ваджишкия! - въздиша комшията. - Предводител и организатор на така наречената "доматена революция" бил. Предводител - трънки. Поне десетина дни преди неговата хулиганска проява анонимни революционери напльокаха Съдебната палата с буркани доматен сос. Че може и кетчуп да е бил, знае ли човек интимните помисли на революционерите!

- Обаче точно от него се роди мечтата за доматена революция, нали! - заявявам със стабилна доза историческа справедливост. - Именно вдъхновен от неговите въжделения един буден гражданин от будните граждани на Меглена Кунева застанал няколко дни след това пред Висшия съдебен съвет с домат в ръката и революционни искри в очите. "Няма реално да хвърлям домата, викал с грейнало от социални идеали лице, обаче символично ще го хвърлям, докато избирате главен прокурор без граждански съвет!"

- Гявол! - възмущава се комшията. - Хем революция прави, хем ще си го хапне после доматчето!

- Аналогично! - намесва се в задълбочения разговор Данчо. - В супера докараха холандски кервиз, половината ударен и мухлясал, кой знае в какъв кервизен бунт са се замеряли бунтарските холандци с него!

Йордан Спасов е кварталният хахо, къде Фелибето им викат кукунджос. Ние си го знаем Данчо Акъла. Малко акъл да имаш, са рекли хората, ама да ти идва навреме. Пък той - много акъл имал, ама изобщо не му идвал. Та затуй.

- То и в мойта душа, да ти призная, отдавна зрее бунт! - вълнува се Панайотов. - До гуша ми дойде от корупционни практики, до две гуши - от национално предателство! Не домати! Лимони за тях!

- К'ви лимони, бе, бунтовнико? - провиква се зад ъгъла Панайотовата буля Таня. Лекарка, симпатяга, само дето боботи с тембъра на д-р Хаус.

- От ония, дето правят "Бум"! - охотно обяснява комшията. - Имало е през Втората световна ръчни гранати, наричали ги "лимонки".

- Интересно предложение! - съм типично толерантен. - Бива! С голям ефект. А ефектът от доматите може много лесно да бъде сведен до нула.

- Като как ще стане тая работа, щото не ми е ясно? - се хили.

- Боядисваме държавните институции с червена боя и готово! - викам - Два тона домати да им напльокаш, няма да им личи.

- Аналогично! - мърмори Данчо Акъла. - На домашна разпивка миналата седмица комшията от горния етаж Евлоги Марков - Чичето сбъркал любимата ментовка с антрацитна зелена боя, прибрали го в болницата, ама лекарите не могли да различат боята, щото рентгеновите снимки били черно-бели.

- Ма управниците си го заслужават! - заключавам. - Направо ни таковаха, бе да не казвам какво. Босия, знаем го, нежна душа, никога не ругае за "мамата" с оная мръсна дума, в самоироничен стил вика "Обуха ни мамата!"

- Той да вземе най-накрая да обуе едни чорапи! - съска д-р Хаус.

С Панайотов отпиваме от бирата.

Радикалните промени, такава е историческата логика, заливат света. След украинската "оранжева революция" и северноафриканската "арабска пролет" явно е дошло времето на "балканския кетчуп".