Христо Ковачев, р-л на проекта "Виртуален музей "Сердика-Средец-София", представен в Сердикийския амфитеатър в хотел "Арена ди Сердика", пред агенция "Фокус".



"Фокус": Г-н Ковачев, как се появи идеята за виртуалния музей?

Христо Ковачев: Кой е казал "Сердика е новият Рим"? Това е една мисъл, която Константин Велики повтарял много пъти! Или например защо "Св. София" се казва така? Какво е "Света София"?... Това е общото състояние на българите - те не знаят историята, още по-малко се гордеят с нея!

Понятието "виртуален музей" витае в много глави, но ние го направихмe! Преди 2 години по Коледа в една семейна дискусия със сина и дъщеря ми спорихме за това, че България има повече от 13 века история, а ние не я познаваме и още по-малко се гордеем с нея. Заговорихме за триадата Сердика-Средец-София и се оказа, че много малко знаем и за нея. Американците се перчат с 200 години история, а тук преди 8000 лета се заражда най-ранната европейска цивилизация и на нас хич не ни пука. В един момент някой каза - защо не открием виртуален музей "Сердика-Средец-София"... и така тръгнахме. Преди това направихме два проекта за музеи: на сурвакарите в Ковачевци, Пернишко, който забуксува заради това, че ни го откраднаха, и за неолитното село Чавдар.

Виртуалният музей е на последна боя, има какво още да се довършва, има грешки, но той ще се развива непрекъснато и ние ще си позволяваме да грешим. Той ще бъде един рerpetuum mobile - "вечно движение". Направихме концепцията му преди 2 години. Намерихме доста книги по темата. Една от най-сериозните, която догодина става на 100 лета, е монографията на проф. Богдан Филов за базиликата "Св. София". Той започва първите сериозни разкопки на Сердикийския некропол. Сега арх. Васил Китов ги продължава и преоткри това невероятно богатство - "Градът на мъртвите".

Виртуалният музей вече може да го видите на sofiamuseum.bg и спокойно да критикувате във форума му. Ние като цивилизация преминаваме бавно и неусетно, но много категорично, от реалния във виртуалния свят - за хубаво или за лошо! Виртуалният музей е малка част от този преход.

Виртуалният музей е чудо невиждано - така пиша в блога си! В духа на модерното самохвалство казвам, че такова нещо у нас няма, макар че по света съществуват много виртуални музеи, но точно такъв - "Сердика-Средец-София" - няма. Виртуалният музей не е сайтче, както някои побързаха да го определят, той има философия и кауза, както ще видите.

След кратко ходене по мъките спечелихме финансиране от програма "Култура" на Столична община с 2-рия опит. От големия проект, който имаме, направихме дребна част, фокусирана в трите църкви - моите млади колеги от "Фрегата груп", строители на музея, ги наричат "култови" - базиликата "Св. София", ротондата "Св. Георги" и Боянската църква. Трите църкви символизират трите етапа от развитието на столицата ни, макар че това е условно. Базиликата "Св. София" е построена през IV в. и е една от най-старите действащи християнски църкви в света. А какво има под нея в момента? Под нея сега, според архитект Васил Китов, има един декар - големият източен сердикийски некропол. Той е разкопан частично. В този 1 декар под "Св. София" има разкрити и консервирани 56 гробници, които започват от I век. Между тях върви стъклена пътека, която обикаля от северния коридор на църквата, под нея и излиза вдясно от амвона. Пред "Св. София" има ламаринена покривка - там е гробницата на Хонорий - един от сердикийските епископи. Оттам ще бъде прокаран тунел и това ще бъде входът, за да не се смущава службата на "Св. София". Ще се минава през гробницата - от малък гроб, най-елементарно направен от камъни, до гробници, които са изградени и стенописвани. Това предстои да бъде показано. В момента ние слагаме акцент върху сердикийския акропол и "Св. София".

Аз съм журналист от кариерата с над двайсетгодишен стаж по вестници и списания. Това ми помага в заниманията с виртуалния музей. Колегата Христо Буковски, журналист и писател, с когото отдавна работим заедно, ми постави диагнозата "обсебен от Сердика". Другият колега, който открихме за каузата, е д-р Веселина Вачкова. Ние сме троицата, които правим на първо време виртуалния музей. Но вече всички са добре дошли в дискусиите и в научния сектор.

Оказа се, че д-р Вачкова има 6 книги за античната и средновековната европейска история. Последната е "Сердика е моят Рим". Но първата монография, в която се повдига въпросът за забравата на Сердика, е нейната "Белите полета в българската културна памет". Авторката ми я подари и виждам, че ние, без да сме я чели, правим точно това - осветяваме белите полета в българската памет. Неща, които масово не се знаят - какво е "Света София"? Защо е "Света София"? Всички казват - това е майката на онези трите - Вяра, Надежда и Любов. Света София е Премъдрост Божия - другото име на Христос. Целта ни е да навлизаме постепенно в антична Сердика и да я показваме с нейните красиви и вълнуващи истории. А след това ще продължаваме напред-назад във времето.

Благодарение на Йорданка Фандъкова и заместник-кметът Тодор Чобанов, които като експерти помогнаха да видим истинския образ на този виртуален музей, и то не като кмет и заместник-кмет, а като хора, с които обсъждахме как да стане. Една велика комисия каза, че това е измишльотина и не може и не бива да се прави, защото има такива и такива музеи! Втория път почти бяхме дисквалифицирани...

Виртуалният музей няма да бъде прашасал и застинал, каквито са повечето днешни наши музеи. Той ще бъде жив, динамичен - с тези интересни факти, които малцина знаят - от 22-вековната история на най-старата европейска столица. Това е така, бъдете спокойни за истинността на твърдението. Казват го не само разказите на Божидар Димитров. Това е научна истина - няма по-стара европейска столица от София, макар че не съм забелязал това особено да ни повдига самочувствието. Нашият музей тепърва ще се развива във времето с историческите пластове, които ще показва визуално. В момента има над 300 3D реконструкции, направени от екипа на Атанас Димитров. Преговаряме с него да покажем тези вълшебни и много скъпи визии на Сердика - на главните сгради, на статуите. Правят ги от доста време със собствени пари. Това е основен сектор на виртуалния музей, който активно ще разработваме. Влезте във виртуалния музей на Рим, примерно - идете в епохата на Нерон, ще го видите с времето му. Всичко там е виртуално и оживено. Но за това трябват много пари. Ние тръгваме от малкото, от тези 3D реконструкции, които ще бъдат представени с разказ.

Другата част от философията на виртуалния музей е, че искаме да правим хубава кръстоска между факт и фикция, това, което е привлекателната сила за културния туризъм.

В София се откриват много камъни, които са бездушни - има камък, но няма атракция. Някои ги наричат археология, но това е науката. Камъните и тухлите, градежите са артефакти. Ние ще представяме митовете и легендите заедно с истинската фактология на това, което се открива в изграждащия се Античен комплекс "Сердика" в ларгото на столицата ни, под "Св. София", в Лозенец, където също е имало уникални антични сгради, и т.н. Искаме да направим това, което в момента липсва на София и на българската т. нар. "археология" - за всеки камък трябва да има по една история. Ще разказваме истинската история на семантичната ос "Сердика-Средец-София", но и интересните истории.

Другото, което правим във виртуалния музей, е една полемика, която ще продължи догодина със слоган - "Сердика - първата християнска столица на Европа". А същността е - "От Сердикийския едикт до сердикийския събор и след това".

Ние няма да вървим само по обекти. Музеят на София е невероятно богат и интересен. Той няма сайт - нещо, което да го покаже. Това беше един от стимулите ни да го направим - да покажем едно невероятно богатство на стара София. Стига толкова се е спорило да бъде ли банята половината музей, половина - СПА център. Вече има решение на Общинския съвет и там ще се прави музеят на София.

Ще представим на 13 декември в "Арена ди Сердика" откриването на виртуалния музей "Сердика-Средец-София". В този хотел се намира част от амфитеатъра на древния ни град, който по размери е бил почти колкото Римския колизеум. Собствениците на фирмата, изградила хотела, съхраниха част от амфитеатъра. Запазеният градеж е силно енергийно място и по стар сердикийски обичай там ще отворим виртуалния музей с кръстницата му Йорданка Фандъкова - ако, разбира се, не я дръпнат за по-важно мероприятие. Оказа се, че рязането на ленти като порязване на нашия трибагреник, не е твърде нормално. Даже някои го наричат кощунствено. Да плискаш менче с вода също е неясен фолклорен обичай. Ние ще го открием по стар сердикийски обичай този наш музеум!

Проектът "От Сердикийския едикт до сердикийския събор и след това" е интересен с това, че иска да се мери с проект на Ватикана. Догодина там ще се прави една вселенска конференция, посветена на 1700-годишнината на Миланския едикт. Това е вторият закон, който постановява, че християнската религия е равностойна на останалите и че християните няма да бъдат преследвани, гонени, убивани. Този закон е подписан от Константин Велики. А откъде е преписан Миланският едикт почти дословно? Той е преписан от Сердикийския едикт, който е подписан от император Галерий в предсмъртните му дни. Това е първият закон за толерантността.

Догодина Ватикана подготвя много солидна и скъпа международна конференция за Миланският едикт, на която ще участват и български учени. Но там едва ли ще се спомене, че той е окръжно писмо, което преразказва Сердикийския закон. В спора с някои наши и чужди професори ще доказваме видимото - Миланският едикт е равен на Сердикийския едикт. Догодина и ние ще честваме голямата Миланска годишнина, но ще отбележим и още една, не по-малко важна - 1670 лета от Втория християнски вселенски събор. Той се е състоял в Сердика. Ако не го извадим на бял свят, съвсем ще се забрави. Както миналогодишната конференцията за Сердикийския едикт, състояла се в Столична община, минала умно и безшумно, а с висока стойност не само за учените. Така ще мине и годишнината на Сердикийския събор, който е интересен по разни причини, ако не му направим подобаваща промоция. За него по света има стотици статии, студии и монографии. Време е и в България да се появи първата сериозна монография, посветена на тази тема, централна в живота на християнската църква и духовното развитие по нашите земи.

Искаме в "Арена ди Сердика" да пресъздадем реално и виртуално Втория вселенски събор с участието на най-добрите световни учени по антична история - един американец, един италианец и един от Турция. Това ще се случи вероятно през септември, ако ни подкрепи Столична община, около 17 септември, когато е Денят на София. Ако не, ще поискаме подкрепа от Ватикана!

На събора са спорели до скандал, карали са се - тези неща са интересни и като сюжет, и като пикантерии. Но съборът е много важен за световната християнска история, както казват учените, и ние ще го покажем, колкото и да ни струва.

Ние ще вървим по линията на факта и фикцията. Ще разкажем по интересен начин това, което е известно и видимо. Искаме да направим истории за всички тези невероятни богатства, които са близо до София. Това, което си представяме като дискусия, е какво трябва да съдържа подземният музей под базиликата "Св. София", защото в момента той е място, в което, като влезеш, трябва да си взел нещо успокоително. Влизаш в гробище - колкото и да се хвалим, че можем да издържим да влизаме в катакомби и некрополи, престоят в това място е стресиращ. Това място трябва да се оживи с един музей. Според някои това трябва да бъде музей на християнизацията на Европа.

Ще отидем в един момент и при Божидар Димитров - или може би той ще дойде при нас - и ще му речем: дай да покажем заедно във виртуалния музей най-интересните неща, които са свързани със София, а и с България, от НИМ. Това е едно безкрайно поле, но се опасявам, че няма да намерим достатъчно пари, за да направим истинския виртуален музей с виртуални разходки. Това ни е мечтата. Да влезем виртуално в един подземен музей като Сердикийския некропол и да покажем, без да изземаме функциите на истинския музей, какво представлява. Да бъдем като репетиция и магнит за хората от целия свят, които искат да дойдат тук.

Ще имаме и английска версия. Освен на българите в чужбина ние искаме да покажем музея и на света. Но засега всичко е на български, защото не ни достигнаха парите.

Отпуснаха ни субсидия, пет пъти по-малка от заявения бюджет. И инвестирахме три пъти повече в труд, пари и време. Не смея да кажа колко струва музеят. Ще се засрами Столична община, която обаче ни помогна решително - и като експертна подкрепа, и като рамо, което ни дават днес кметът и заместникът му д-р Тодор Чобанов! Затова казвам, че финансирането беше малко, но от сърце. Мисля, че го оправдахме и тепърва ще връщаме инвестициите...

Ние сме много благодарни и за друго, защото най-отдолу в сайта поставихме, както е изискването на програма "Култура", софийския герб и знака на инициатива "София - кандидат за Европейска столица на културата, 2019". Това ни е достатъчно, за да кажем, че ни подкрепя силна институция като Столична община, за която работим с голямо удоволствие.