Седнахме вчера с приятели да се разцепваме за края на света. Тия маи нямат милост. Знаели са те какво е да се разкъртиш като за последно - и са решили да го причинят на цялото човечество! То е ясно, че нямат край мъките човешки. Апокалипсисът е халюцинация, краят на света е Изгубеният рай - и това пък е ясно като кристал в мозъка. Стар изследовател съм и знам какво представлява пророческият транс - чист делириум! Постига се с активни съставки в кръвта и груба инвазия в мозъка.

Обаче сега в тази печална сутрин се чувствам - все едно ме е хванал Веждичката да ми прави прическа с чука и длетото. Около мен се въргалят по грешния балатум другите страдалци, с които осмисляхме Края.

***

Някой торментор с по-лек махмурлук е пуснал сутрешния блок на Бареков! При положение че дори тропотът на хлебарките кънти в главата ми като марш на вража армия, представете си какво е туй да те инвазира в такова състояние... Светилото на българската публицистика. Маниакалните възклицания, полубожественият език на тялото, сардоничните му бон-мо-та... - всичко това ме докара до водораслено състояние, плувах и дори плавах в някаква невнятна мъгла между факт и фикция, между простотия и конспирация...

***

Един седесар седнал срещу Бюрека и артикулира нещо крайно незначително: Ал Петроне имал няква Надежда за президент - ако кажа, че ме боли оная работа, няма да излъжа; всичко ме боли безнадеждно. Седесаринът опитва да се придържа към сдържано лицемерен тон, но Великият инквизитор Бареков на всяка дума го прекъсва и реве като ранена в сърцето пантера:

- Моля ви се, кажете в кой ресторант се срещнахте, нека да видим къде ходи Ал Петроне. Поне да знаят хората къде да не ходят те! Той може да ги пребие, да ги изнасили, да ги обиди, да ги склони към проституция, трябва да се пазят. Той стреля!

Ти стреляш в черепа ми, палачо! О, палячо, защо нямам сила да стоваря пръст на дистанционното...

***

Седесаринът в телевизора пак се мъчи да рече нещо тихо и водоравно:

- Тука ще се въздържа просто защото това, което казвам, е фактологическата истина и бих предпочел да говоря спокойно...

Ама къде спокойствие - то това водещото, и то като за последно води, подскача и се гъзурчи, гаче ли натрошени стъкла има на стола:

- Клиента да го наричаме Ал Петроне оттук нататък, да не споменаваме името му, че замърсяваме ефира. КлиенТЪТ!

И нещо се опитват да ми кажат, а на мен ми е през кабела дали е вярно или не. Какво изобщо представлява някакво СДС в сравнение дори с един елементарен махмурлук. Определено смятам, че явлението махмурлук е с много по-силно влияние върху обществено-политическия живот, отколкото някакво гербаво СДС и още някакво - мавърско; почти еднакво дисфункционални и неразличими.

***

Бюречето накрая прояви известно чувство за тумор. В смисъл - трупен хумор:

- Имам добра новина за СДС в нашето студио!... Идва краят на света - това е една добра новина за СДС - и без това няма да ги има след Нова година!

***

Ха-ха-ха.

Последен се смее демонът в главата ми. Триста чука на триста камбани в главата ми бият. На умряло бият, на тежка сватба. Аз искам да стана жених на смъртта. О, трижди проклети да сте, маи сбръчкани! О, калинки и свине да те любят, Бареков!...