Вървях по една от алеите на Борисовата градина и гледах как накацалите по заснежените клони гарги нещо са се умислили. Покрай тях и аз се умислих и тъкмо да започна да грача грозно, зловещо, край езерото с боклуците, известно още като езерото с водните лилии, забелязах интересни купчини сняг. До всяка една от тях водеше грижливо прокарана пъртина.

Позавъртях се наоколо. Снежните купчини бяха натрупани в кръг и отстрани на всяка бе метнато по едно чердже. Снегът между тях бе утъпкан и в него чернееше угаснало огнище, сред мокрите въглени забелязах старателно оглозгани кокали от дребни животни.

Изведнъж едно от черджетата се отметна, разкри се отвор и от вътрешността на купчината изпълзя на четири крака възрастен мъж, облечен в пристегнат с войнишки колан балтон и с импровизирана ушанка на главата. Изпълзелият стана и отупа коленете си от снега.

- Добър ден - поздравих от немай къде.

- Добър да е - отговори разсеяно непознатият.

Замълчах неловко. Мъжът спокойно оглеждаше небето и вещо душеше въздуха някак по кучешки.

- Слава Богу, снегът ще се задържи още малко! - съобщи резултатите от анализа си той.

- Това важно ли е? - попитах.

- Най-важното! - обясни мъжът. - Ако времето се затопли, иглутата ни ще се стопят!

- Значи това са иглута?! - учудих се и даже за всеки случай посочих с пръст.

Мъжът кимна, а пък аз уточних:

- И вие живеете в тях?

- Ами да, къде другаде да живеем? - учуди се на свой ред той. - Нямаме къде другаде да живеем и затова струпахме тези иглута.

- Е, как е в тях? - полюбопитствах.

- Добре - сви рамене онзи. - Много добре. Знаете ли, учените са установили, че иглуто е най-съвършеният дом. В него една свещ да запалиш и става топло. Пък и снегът е безплатен, при него не става дума за еди-колко си евро квадратния метър, него просто трябва да го има.

- За съжаление вече зимите не са толкова снежни - отбелязах.

- Абе, зимите! - тросна се мъжът. - Изнасят го! Нелегално изнасят сняг над определените от правителството квоти! Защо, мислите, беше толкова топло до онзи ден? Мошеници! Добре, че от Европа ги натиснаха и в началото на декември бяха деблокирани известни количества сняг от държавния резерв, та вална, иначе не знам какво щяхме да правим!

- Това, за снежната афера, сериозно ли е? - вдигнах вежда.

- Е, че как иначе?! Всичко в тази държава е сериозно!

Огледах се.

- На хубаво място сте се настанили.

- Край вечния огън е по-добре, ама там беше заето. Не се оплакваме, и тук не е лошо. Плащаме на общината минимален данък иглу и си живеем. Вечер дори се събираме тук, край огъня, и пеем песни за студения северен вятър, който прави иглутата по-здрави и зачервява бузките и нослетата на децата ни.

- Красиво! - въздъхнах.

- Живот-живот! - въздъхна и мъжът. После попита: - Вие накъде сте тръгнали, щото аз ще ходя да събирам сладки корени хей там и мога да ви откарам?

Съгласих се. Мъжът свирна с уста, иззад иглуто му изскочиха пет-шест дръгливи песа и той ги впрегна в детска шейничка. Двамата седнахме в нея, мъжът подвикна някак особено и полетяхме през парка...