Министрите на финансите на ЕС постигнаха в Брюксел споразумение за създаването на единен банков надзор в еврозоната, за който ще отговаря Европейската централна банка (ЕЦБ), предадоха агенциите. Европейският комисар за вътрешния пазар и финансовите услуги Мишел Барние съобщи, че надзорът на банките ще започне да действа от 1 март 2014 г., а не както бе планирано от началото на следващата година. Това е първа стъпка към банковия съюз, който лидерите на страните - членки на ЕС искат да учредят, за да бъдат предотвратени нови кризи. Темата е обсъждана от правителствените и държавни ръководители от ЕС на започналия снощи в Брюксел Европейски съвет.
Кипърският финансов министър Васос Шиарли определи като коледен подарък постигането на споразумение за единен банков надзор в еврозоната. "Споразумението е било една от целите на кипърското председателство на Съвета на Европейския съюз, което приключва в края на годината", допълни той.
Споразумението предвижда ЕЦБ да получи правомощия на финансов регулатор, който ще може да се намесва в работата на всяка банка в еврозоната, когато бъдат забелязани първи признаци за финансови трудности. Под контрола на единния регулатор попадат 200 големи банки в еврозоната, чиито активи възлизат на над 30 млрд. евро. В Европа действат над 6000 банки и се предполага, че те ще се окажат под юрисдикцията на регулатора след създаването на банковия съюз. Франция настоява след създаването на съюза финансовите власти на ЕС да се намесват в работата на всяка търговска банка в ЕС, а Германия иска малките спестовни и кооперативни банки в германските провинции да са извън директния обсег на ЕЦБ.
"България ще се включи в единния банков надзор", заяви пред БНР премиерът Бойко Борисов при пристигането си в Брюксел. Според него няма да има Европа на две скорости и гласът на България ще е равен на този на Германия. Гаранция за това давало договореното от финансовите министри - решението да бъдат приемани с двойно мнозинство, като се зачита и позицията на страните извън еврозоната. Борисов твърди, че заслугата да се приеме такъв подход има и България. "Това, което постигна България, е точно обратното, което се говори за Европа на две скорости. Ние винаги, като една от най-финансово дисциплинираните държави в Европа, сме държали да има банков надзор. Всяка държава, която участва там, независимо дали е в Еврозоната или извън Еврозоната, както е България, има право на глас и този глас да е равен на гласа на Германия, Франция и на Гърция. Това е постигнато", заяви той.
Великобритания, Швеция и Чехия няма да се присъединят към общоевропейския банков единен надзорен механизъм, заявиха министрите на финансите на трите държави. "Интересите на Великобритания са напълно защитени и нямаме намерение да се присъединяваме към надзорния механизъм", заяви британският министър на финансите Джордж Озбърн.
11 държави ще облагат финансовите транзакции
11 държави - членки на ЕС, ще въведат данък върху финансовите транзакции, след като ЕП одобри на пленарната сесия в Страсбург плановете им, съобщи пресслужбата на ЕП. Новият налог ще бъде прилаган в Австрия, Белгия, Естония, Франция, Германия, Гърция, Италия, Португалия, Словакия, Словения и Испания. Целта е правителствата да генерират нови средства като част от мерките за овладяване на дълговата криза в Европа. Данъкът ще бъде въведен само в 11 от държавите от ЕС, тъй като не получи подкрепа от останалите. Най-силна бе съпротивата на Великобритания, според която налогът може да се окаже не средство за стабилизиране, а заплаха за банковия сектор.
ЕП одобри бюджета на ЕС за 2013 г., който е на стойност близо 133 млрд. евро, което сложи край на несигурността около бъдещото финансиране на съюза след провала на преговорите за бюджета за 2014-2020 г.
ЕП одобри бюджета на ЕС за 2013 г., който е на стойност близо 133 млрд. евро, което сложи край на несигурността около бъдещото финансиране на съюза след провала на преговорите за бюджета за 2014-2020 г.