|
| Кирил Геретлиев |
- Г-н Гератлиев към момента едва 13 фирми са проявили интерес към мярката за енергийната ефективност по програма "Конкурентоспособност", по която може да се кандидатства от няколко месеца. Защо са толкова малко?
- Не мисля, че има проблем, това е нормалният ход на тази програма. Причината нещата да вървят малко по-бавно е, че тя е съвсем различна от останалите мерки по програмата. Всичко, което фирмите обикновено вършат, след като са спечелили даден проект, тук трябва да се случи предварително. Първо трябва да се избере одитор, който да направи анализ и да препоръча подходящото оборудване, от което фирмата има нужда. След това да се избере доставчикът на това оборудване и чак тогава да се попълни формуляр за кандидатстване. Тоест - работата е изнесена преди подаването на документите за кандидатстване.
- Това обаче е свързано с пари, които фирмите трябва да извадят предварително...
- Да, фирмите имат предварителни разходи. Но не бива да се забравя, че одитът се включва в разходите за проекта и трябва да бъде заплатен и възстановен от нас впоследствие, ако проектът бъде одобрен.
- При цялата условност - колко струва един одит?
- Това е строго специфично. Зависи дали говорим за сграда или за промишлена система, за конкретна машина или за конкретна комбинация от машини. Схемата за енергийна ефективност покрива разходи за одит до 20 000 лв.
- Стана ясно, че ако няма интерес по мярката до март, правилата за кандидатстване ще се опростят. Защо обаче трябва да се чака до пролетта, при положение че и към момента интересът не е кой знае какъв?
- За нас критичен е март - ако сме съумели да обясним на всички фирми как точно се кандидатства, голяма част от проектите трябва да дойдат през март. Ако тогава се окаже, че няма интерес, ще търсим решения, които могат да бъдат насочени към опростяване на кандидатстването. Например част от процедурите, които сега трябва да се изпълнят преди самото кандидатстване, да могат да се случат и след като фирмата подаде документи. А 11 от 13-те проекта, които получихме, са върнати за доработка.
- Защо?
- Защото в документите бяха допуснати грешки, свързани най-често с енергийния одит или с избора на доставчик на оборудването. Хубавото е, че те могат да се поправят и няма срок за това. Но е добре фирмите да внесат обратно документите си при нас възможно най-скоро.
- Възможност за опростяване на правилата е и онлайн подаването на проекти - не само по мярката за енергийна ефективност, но и по цялата програма "Конкурентоспособност". Кога ще стане възможно това?
- Най-напред ще е възможно за една нова процедура, която ще стартира в началото на следващата година. Това е малка схема за университетите и за институтите на БАН, в която пилотно ще тестваме електронното кандидатстване. Засега няма изискване към управляващия орган на програмата да осигури електронно кандидатстване. Срокът, с който всички трябва да се съобразят, е краят на 2014 г., когато това става задължително. Дотогава трябва да развием електронните формуляри и процедурите по кандидатстване - не само за изпращане на файл, но и оценка и изпълнение. Идеята е фирмите да могат във всеки един момент да видят какво се случва с техния проект.
- А защо трябва да има специално изискване от Брюксел за електронното подаване на документи? Не може ли да го направим и без някой да ни го налага?
- И в този програмен период е възможно електронно кандидатстване и отчитане на проектите по някои процедури. Към момента обаче в дирекцията няма самостоятелно внедрена информационна система за управление на проектите.
- Какво ще се случи с парите по инициативата "Джереми", ако останат неусвоени - те в момента са в банките? Това не е ли вид държавна помощ?
- Парите са в БНБ, те не са в другите банки. По "Джереми" са разработени 6 продукта, като само по 1 от тях в момента се извършват плащания - това е по Гаранционния фонд. Можем да се похвалим с над 1200 кредита за повече от 120 млн. лева. В момента почти всеки втори фирмен кредит е по "Джереми". След като прехвърлихме към програмата допълнителни средства за въвеждането на нов финансов инструмент, се надяваме да получим още по-добри условия за лихвите по фирмените кредити. Ресурсът от 150 млн. евро, който прехвърляме, е предназначен за финансиране чрез поделяне на риска. Предвижда се нивото на лихвения процент към бизнеса да бъде 0% върху частта, предоставена по "Джереми", и пазарни лихвени нива върху частта, предоставяна от банките. По този начин лихвеният процент ще се намали наполовина. Важното за продуктите, създадени от колегите ни от Европейския инвестиционен фонд по "Джереми", е, че тези пари през 2013 г., 2014 г. и 2015 г. ще бъдат разплатени в реалния сектор. Ако това се случи, те ще останат за България, ако ли не - ще се наложи да върнем неусвоената част от тях.
- А защо тогава отсега се отчитат като усвоени?
- Защото такива са регламентите в настоящия програмен период. Ние ги отчитаме като договорени, разплатени и сертифицирани, защото такъв е процесът по управление и изпълнение на финансовите инструменти.
- Това не изкривява ли реалните данни?
- Не. Имайте предвид, че такива инструменти ще има и в следващия програмен период.
- Да, но ако тогава парите ще се дават целево, то сега ги отделяме във фондове, за да ги спасим от загуба...
- Планирането през 2005 и 2006 г., когато са задавани критериите по програмата, е било едно, ситуацията сега е съвсем различна. Няма как с един програмен документ, писан тогава, да отразим реалностите сега. Има едно разбиране, което трябва да се разсее - парите сега не са само безвъзмездна финансова помощ. В новата програма също ще има подобни финансови инструменти и ние трябва да уважаваме труда, който е положен преди нас, и този на колегите от Европейския инвестиционен фонд. Тези продукти дават нещо, което в нашата банкова система няма. Тоест предприятията, които в момента получават гаранции по Гаранционния фонд, не биха получили такива, ако него го нямаше.
- Ясна ли е вече концепцията за "София тех парк"?
- Имаме предварителен бизнес план, който ни беше представен от компанията. Предстои през декември да обявим официално процедурата. Самата компания е конкретен кандидат и там оценка няма, така че съвсем скоро очаквам този проект да е договорен.
- Компанията бе създадена преди половин година. Не се ли избърза прекалено - имотът беше отчужден наскоро, а все още няма концепция?
- Не, нещата се движат паралелно. Компанията беше регистрирана през юни, а концепцията, с която разполагахме към онзи момент, наследихме от предишния екип на министерството. Тя сега се развива, с подкрепата на консултантите от "Джаспърс", с бизнеса и с научните организации. Идеята бе да има отделен екип, който да изготви нужните документи. Предстои ние да сключим договор със "София тех парк" за безвъзмездна финансова помощ. Така, ако те харчат средствата според правилата, ние ще възстановяваме сумите на етапи през 2014 г. и 2015 г.
- Наскоро Германско-българската търговска камара се оплака, че от Агенцията за малкия бизнес отново бавят пари за щандовете ни зад граница. За каква сума става въпрос и къде е проблемът? Предния път от агенцията обвиниха вас.
- Към момента нямам информация за колко пари става въпрос. Аз чувам това непрекъснато и искам да разсеем облака. Агенцията за малките и средни предприятия от години има бюджет от 1 млн. лева. Договорът, който изпълнява по "Конкурентоспособност", е за 27 млн. лева. Какво се случва според вас, когато едно предприятие кандидатства при нас и няма възможност да осигури мостовия ресурс? Случва се точно това, в което сме изпаднали в момента. Редно е агенцията да разполага с допълнителен ресурс от 2-3 млн. лв., за да покрива плащанията си и да прави отчети пред нас. Нито една фирма не може да изпълни който и да е проект, ако не разполага с допълнителен ресурс за това.
- У кого е вината тогава?
- Търсим решение. А аз не търся вина у никого, защото това е най-лесно. Опитваме се да намерим начин да подпомогнем агенцията, така че тя да изпълнява задълженията си.
