|
| Дори "кадровиците" на държавата в момента не могат да измислят един авторитет за КС. |
Логично на обратната позиция е Първанов. Той припомня, че не е имало такъв скандал "в тези над 20 г. съществуване на Конституционния съд" и че се надявал институцията "да не се товари с повече негативизъм". От думите му стана ясно, че предпочита всичко да продължи да минава тихо, без спорове, под сурдинка, с общо разбирателство, без никакъв медиен или граждански контрол... Защото така се пази "авторитетът" на институциите. Кавичките не са случайни - в редки случаи можем изобщо да говорим за авторитет на съдебните институции. Или на хората, които биваха избирани там.
Затова не може да се отрече, че този път премиерът е прав. Друг е въпросът, че ГЕРБ трябваше да започне да прилага този подход от самото начало. Тогава може би нямаше да бъдат избрани доста спорни кандидатури като Владимира Янева и Георги Колев, чийто основен коз бе, че са приятели на вътрешния министър Цветан Цветанов. Първата стана председател на Софийски градски съд, а вторият е шеф на Върховния административен съд. И двете назначения бяха отбелязани в мониторинговите доклади на ЕК, включително и с намек за непрозрачност.
Не може да се отрече, че
практиката не е изобретение на ГЕРБ
През последните 20 години заради споразумения под масата цели системи, включително и съдебната, се превърнаха в блато. Оплетоха се в роднински, приятелски, бизнес, шуробаджанашки паяжини... На високи постове бяха издигани хора, за които бе публична тайна, че са далеч от всякакви морални критерии. Колко от бившите и настоящите шефове на съдилища, прокурори, членове на КС могат да издържат тестовете, на които бяха подложени Венета Марковска и Галя Гугушева? И колко далеч по-компрометирани от тях не само продължават да правораздават, но и се издигат в йерархията? Въпреки всички сигнали, необясними решения, странни заеми, светкавично забогатяване от наследства и дарения... Та ако погледнете имотните декларации на магистратите, ще се убедите, че те направо са си сбъркали професията - трябвало да е станат брокери на недвижими имоти или финансови консултанти. Защото колцина са онези, които могат да постигнат толкова изгодни цени на покупка или продажба, които могат да вземат огромни заеми с ниски лихви от банки или просто да разполагат с приятели, които да им услужат с впечатляващи суми в труден момент.
За първи път покрай скандалите за Конституционния съд, а сега - и покрай избора на нов главен прокурор,
бе направен пробив в системата
Първо, стана кристално ясно, че е трудно, почти невъзможно, да се намери кандидат, който да има авторитет и да издържи и бегла проверка на имотно състояние, без да възникнат основателни съмнения за действията му през годините. За високи нравствени качества изобщо няма да говорим. Второ, видя се, че дългогодишната омерта в съдебната система е направила много от нейните членове доста небрежни или самоуверени - освен че е изключителна рядкост да намериш кандидат за висш пост, който да не е милионер, повечето дори не са си направили труда да "опаковат" законово всички свои дарения, заеми, имоти... А роднините им се събуждат милионери и без да продават ябълки. И няма да е трудно те да попаднат под ударите на закона, ако данъчните и прокуратурата просто си свършат работата. Трето, магистратите очевидно живеят с убеждението, че за тях законите не важат - ако ги спрат за нарушение на пътя, ще уредят въпроса със зам.-министър на МВР, ако забравят да декларират конфликт на интереси, ще задействат някоя политическа протекция от човек, чието дело са решили по "правилния" начин... И защо да не е така, след като МВР е готово да търси автор на сигнал за корупция, вместо да разследва има ли изобщо корупция. А политиците откровено изтъкват като положително качество на един съдия факта, че той е "уреждал" всякакви техни проблеми. Четвърто, демонстрирана бе порочността на роднинската мрежа, която почти всеки магистрат със солиден стаж гради около себе си - обикновено има роднина адвокат, роднина нотариус, роднина прокурор, роднина съдия... И шансът едно дело да попадне при роднина не е изключение, а правило. А решението, което се взема, никога не е изненадващо. Засега ВСС не проявява особен ентусиазъм да разследва тези притеснителни факти. За какъв "авторитет" изобщо на съдебната власт да говорим!
Всичко това изскочи покрай скандалите само около двама кандидати. А представяте ли си какво ще се случи, ако всеки кандидат за някакъв пост в съдебната система (а и не само там) бъде подложен на подобен тест?! Затова практиката трябва да бъде не само адмирирана. Тя трябва да стане единствено възможната и да се разшири - към парламента и към правителството например. Дори и за определен период от време някои институции да останат в непълен състав заради невъзможността да бъде намерен човек с чисти ръце. Защото авторитет не се гради със замитане на проблемите под килима и с договорки под масата. Историята на прехода в България е категорично доказателство за това.
[
по-добре махленският хулиган отколкото политбюровското келеме 
