Пенсионните дружества може да се окажат в невъзможност да изплащат бъдещите втори пенсии заради прекалено многото рискове, които крие допълнителното задължително пенсионно осигуряване - дълголетие на клиентите, недобро инвестиране на средствата, сривове заради икономически кризи. Това стана ясно от дебатите на кръгла маса за постиженията и проблемите на капиталовото пенсионно осигуряване.

При действащото законодателство пенсионните фондове трябва да започнат да изплащат масово втора пенсия от 2023 г., когато първите осигурени в тях - родените след 1959 г., ще придобият право на пенсиониране от общественото осигуряване. Те трябва да гарантират доживотни плащания. Сумата, която всеки ще получава, зависи от натрупаните средства по неговата партида, които се разделят на години, свързани с предполагаемата продължителност на живот. Според Бялата книга за пенсиите се очаква у нас жените да живеят 17 г. след 65 г., а мъжете - 13 г. и половина.

Един от основните рискове в този случай е прекалено много хора да живеят по-дълго от времето, за което ще стигне партидата им. "Актюерските разчети показват, че това ще стане при повечето осигурени", отчете Георги Тодоров, шеф на "ЦКБ-Сила". И според държавните експерти, и според експертите на дружествата единственото решение да се гарантират тези пенсии е да се създаде общ пул (сметка) и в нея да влязат парите на хората, които вече получават пенсии, и сумите, които остават от партидите на починалите. От този фонд да се изплащат парите на дълголетниците.

"Ние искахме да регламентираме това още при правенето на пенсионната реформа през 2000 г. Но това беше малко след фалитите на банките, рухването на финансовите пирамиди и първите реакции на хората бяха, че правим още една пирамида. Затова отложихме решаването на въпроса за по-нататък", призна Йордан Христосков, един от авторите на големите пенсионни промени преди 12 г.

Сега доживотните пенсии трябва да се гарантират с резерв от собствени средства на дружествата и пари от партиди на починали клиенти, които нямат никакви наследници. Те обаче са пренебрежимо малко, тъй като по закон парите от партидите се наследяват от всички по права линия, но могат да се вземат само накуп. "Няма субект в света, който може да гарантира изплащането на пожизнени пенсии само със собствени средства", твърди Даниела Петкова, шеф на "Доверие". Според нея наложилата се световна практика е останалите в партидата средства при смърт на лицето да не могат да се наследяват накуп, както е в момента у нас, а с тях да се изплащат само наследствени пенсии и то на ограничен брой роднини. Сега всички наследници по права линия могат да претендират за парите по Закона за наследството.

"Задължително се изплащат пенсии на децата до 18 г., на преживелия съпруг, но като процент от пенсията на починалия. Кръгът може да се разшири според продуктите, които дружествата предлагат, например на инвалидизирани деца", обясни системата Петрова. Според нея, а и другите експерти, няма нищо солидарно в това пари от личните партиди на едни лица да се вкарат в общ кюп и да се използват за плащане на пенсии на други, както и да се ограничи унаследяването им, тъй като това ставало след определяне на първата пенсия. "А тя зависи от натрупаните вноски. Хората с по-високи доходи и по-големи партиди ще получават по-големи пенсии от тези с по-малки партиди. Освен това за разлика от солидарния стълб няма никаква вероятност хора, които по една или друга причина не са участвали в осигуряването, да получат пенсии", твърди Петкова.

Другият голям риск пред фондовете е инвестиционният, т.е. вече натрупаните средства да нарастват с възвръщаемост, по-ниска от техническия лихвен процент, обясни Георги Тодоров. Този риск беше отчетен и от Комисията за финансов надзор. Родното законодателството позволява дори хората да губят от парите си и накрая да имат по-малко, отколкото са се натрупали от вноски, тъй като гарантираната доходност може да бъде и отрицателна. "Затова ние искаме да се даде възможност на дружествата да трупат освен резерв за гарантиране на минимална доходност и още един за гарантиране на 100% на натрупаните от вноски суми", обясни Даниела Петкова, шеф на "Доверие". Според данните на КФН към края на септември, изнесени от Петкова, средногодишната номинална доходност на парите ни за втора пенсия е 6.17%. В същото време доходите от лихви са били 5.97%, което означава, че няма кой знае какво значение дали ще се внася за втора пенсия или в банка. Средногодишната инфлация за периода пък е била 5.30%.



ПРЕДСТОЯЩО

Дебатите за законодателни промени във фазата на изплащането на пенсии от капиталовия стълб тепърва предстоят. Сега не е регламентирана възможността да се вземат парите накуп или чрез срочни пенсии. При тези варианти рискът от дълголетие не съществува, тъй като човек получава толкова, колкото има натрупани средства. Получаването на сумите накуп обаче може да доведе до друг проблем - това да се окаже предпочитан начин за повече хора, да се стигне до изтегляне на големи суми от дружествата и те да изпаднат в неплатежоспособност. Другият риск е, след като изхарчат парите за кратък период, хората да изпаднат в "бедност" и да легнат на социалната система.