Режисьорът Рангел Вълчанов е завършил "Хем съм сам, хем няма никой" - третата част от мемоарната поредица, от която вече са издадени "Всички ще умрем, а сега наздраве" и "Ура! Най-после онемях". По повод на "Всички ще умрем..." Георги Данаилов написа: "Това не е автобиография, това не са и мемоари. Това е Рангелиада!".

Откъсът, който публикуваме, ни подсказва, че и третата част е разказ за Рангел - неудържимия, но с няколко нюанса по-мрачен и тъжен.



"...ей, моят род е шведски, а не шопски, а те околните слушатели, ако са умни, нека ми вярват! Ако не са, пак могат при добро желание да креснат, че не са българи, а са македонци, макар че такова растение, такова животно и Мичурин не може да направи.

Мдааа.

Абе, важното е да има смях и понеже смехориите, ако не са кадърни, могат да поемат и в друга посока, да не се разсейвам много, за да ми остане време да направя своите лични археологически разкопки, за да се знае и прочете черно на бяло как нищо не е пречело на някои от моите деди да е бил странстващ кръстоносач от шведските вилаети, например! Аз лично в моя личен архив имам документи по тоя въпрос от баба ми - шопкинята, и ДНК от дядо ми Вълчо - шведа. Жалко, че Европейският съюз се прави на ударен, а нищо не му пречи да ни отпусне малко евросредства да му цвръкнем малко кръвчица в епруветки, заедно с изследванията за свински грип да проследим и националното си шведско ДНК най-накрая! Така на скъперника Брюксел ще му бъде по-евтино, а Шенген и Швеция са ни в кърпа вързани, колкото и да се дразнят европейските социалисти с българския им председател - временен и постоянен.

Повод за тази идея ми даде една щура любовна нощ в клиничната лаборатория в град Сацки, на 30 километра от Прага. Деянието се извърши преди 40 години в компанията на Палома Ранканьо - испанка с тяло и излъчване на френско фламенко. Прекарахме си там няколко яки нощи, които някои биха нарекли незабравими. Палома беше психиатър и нарочно ме замъкна в клиниката на своите млади амбициозни чешки колеги, които заедно с нея работеха по една новаторска програма - чрез ЛСД да върнат паметта на своите пациенти назад, назад, почти в началото на ....когато са излизали от утробата на майка си. Пулсът на тези пациенти ставаше 120, а цветът на тялото им - бебешки червен, със свити ръце на гърдите и на всичкото отгоре и започваха да плачат като бебета. Господи, невероятно! Пациентът беше 52-годишен мъж и чак сега, след половин век, още веднъж излезе от утробата на майка си. Плачеше досущ като новородено. Гледах изумен и може би трябваше да извикам: :"Ама как може!", както една прочута наша телевизионна журналистка! Ами така, може ма, како! Видях го с очите си в тази нощ и си мислех дали, ако успеем да върнем всички хора назад, колкото се може по-назад, може би накрая ще успеем да се ориентираме в наследствените си щуротии, поникнали в буренясалите ниви на съзнателното ни подсъзнание, и тогава кое е мое, кое е твое, ще потъне в мъгли тилилейски. Току-виж най-после ще открием лъжата на своите успехи, своите провали и тогава, няма да се чудя, защо моят племенник се правеше на летец и си беше купил униформа, само и само да му повярват, че лети в небесата. За него това беше проблем, но и за другите, защото беше трудно да си легнат спокойни, ако той самият не можеше да понесе заблудата си.

Прочее заради съня на племенника ми летец и гнева на националистите, давайте съграждани, да пълним епруветки с родна кръв и капки качествена сперма за европейските лаборатории. Може би така ще открием началото на нашето раждане, отново ще излезем от утробата на нашата българска майка юнашка. Отново 120 пулс, отново македонски бебешки плач - прабългарски.