България навлиза в 2013 г. с два външнополитически приоритета - да защити от кражби миналото си и да опази днешните си крадци. За целта ще разчита на два нови балкански съюза. Единия сключи публично с Гърция срещу Македония на общото заседание на правителството на Бойко Борисов с гръцкото правителство в Атина на 17 декември. Другият съюз ще бъде таен с Румъния за отбиване на атаките на Брюксел срещу крадливите върхушки в двете държави. Така властта ще се грижи както за историческите си герои, така и за сегашните разбойници.



Съюзът с Гърция е логичен,



доколкото Македония се държи еднакво предизвикателно към двете държави, като си присвоява миналото им и ги напада с груба реторика. Зад претенциите й към по-далечни и по-близки епохи прозира амбицията й за днешни придобивки - например, България да признае "правото" й да се намесва в живота на населението от Пиринския край. Кампанията на Скопие е толкова упорита, че постига резултати в някои европейски институции. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа ще обсъжда през януари резолюция, настояваща между другото за признаване на македонско и помашко малцинство в България. Гърция, която неофициално е склонна да признае помаците, за да не ги определя като българи, може да се окаже под натиск и за македонско малцинство, ако не успее да се пребори за името "Македония" като запазена марка за своята северна провинция. Налице е общ дразнител като класически катализатор на нетраен балкански съюз, който може да се разпадне, щом едната от съюзените държави си реши проблема с дразнителя. България е в по-неизгодна позиция от Гърция, защото, първо, дразнителят е "Другата България", и второ, защото си поставя безсрочна цел за разлика от Атина. Нейното искане Скопие да даде трайни доказателства за добросъседство е твърде размито за разлика от настояването на Гърция за смяна на името на Македония, което може да се изпълни чрез договор на точно определена дата. Фактически Гърция може да има България за съюзник за неопределено време, докато България може да разчита на Гърция до един конкретен момент, след което да бъде изоставена и да се превърне трайно в най-мразен съсед за македонците. Въпреки това съгласуваният натиск на двете държави над Македония в момента е разбираем, ако не се разглежда в далечна перспектива.



По-дълготрайна е дружбата ни с Румъния



Общият ни европейски път ни сплоти в един кюп, както Варшавският договор не можа. Евросъюзът постави двете държави под общ знаменател заради корупцията им на високо равнище. Той им наложи безкрайно наблюдение, което теоретически би свършило, когато изловят и вкарат в затвора значителна част от своята клептокрация. Колко? - никой не казва. Става дума за върхушките в двете държави, които въпреки политическата си шарения следват от две десетилетия един и същи курс за отглеждане на привилегировани касти за сметка на останалото население и в явно противоречие с върховенството на закона.

Политическата игра отрежда в момента този курс да бъде продължен в България от имитатори на демократична десница, докато в Румъния властта се държи от имитатори на демократична левица. Премиерът Бойко Борисов и румънският му колега Виктор Понта принадлежат на различни европейски политически семейства, но не се е чувало някой от тях да отправя забележки към другия, въпреки че Европейската народна партия (десницата) влезе в сблъсък с Партията на европейските социалисти (ПЕС) заради погазване на основни демократични принципи в Румъния. Звучи смайващо, но Борисов пропусна да атакува любимата си мишена Сергей Станишев, който в качеството си на председател на ПЕС защити пламенно Виктор Понта, както не посмяха други леви лидери в ЕС. Налице е негласен стратегически съюз между върхушките в двете държави независимо от политическата им разцветка в името на тяхното оцеляване под европейския натиск. Голямата за тях цел оправдава "малките" жертви за сметка на собствените им народи като, например, неприемането им в общото европейско пространство без вътрешни граници. През 2013 г. водеща роля за проваляне на шенгенската им кандидатура ще играе Румъния, но може да се прогнозира, че България ни най-малко няма да я упрекне. Възможно е дори правителството на Борисов да се зарадва, че в сравнение с кабинета на Виктор Понта започва да изглежда по-праведно пред Брюксел, което би му свършило добра работа пред изборите през юли догодина.



Разбойниците и в двете държави си остават недосегаеми



Парадоксално е, че Румъния придоби по-лош образ въпреки ефективните присъди и многобройни арести и разследвания през изтеклата година срещу висши корумпирани функционери. Тя се държа като дойна крава, която след като напълни менчето с мляко, го ритна в последния момент - точно когато Брюксел й пишеше първия си похвален доклад миналото лято. Тогава нейната олигархия начело с питомника на пратения в затвора бивш премиер Адриан Нъстасе и продължител на делото му Виктор Понта пристъпи към реставрация, за да не допусне верижна реакция от присъди срещу неограничен брой представители на висшата каста. Изборите на 9 декември укрепиха тази тенденция, защото дадоха още повече власт на Виктор Понта поради отвращението на избирателите от политическите му предшественици. И в Румъния хората винаги гласуват на принципа "от две злини - следващата".

Според оценки в букурещкия печат този път "Румъния избра най-престъпния парламент в историята си: двама с влезли в сила присъди, 15 изпратени на съд и петима наказателно разследвани" ("Евениментул зилей"). "Романия либера" преброи още повече - 27 осъдени, арестувани, несъвместими или наказателно преследвани депутати. Според изданието осмина от новите членове на парламента, главно от победилия Социаллиберален съюз, имат условни присъди, осъдени са на първа инстанция или имат проблеми с прозрачността. Някои престъпни барони се натиснаха да получат и министерски постове. Европейската комисия, която през януари ще публикува извънреден доклад за Румъния, трябва здраво да стисне очи и да си запуши носа, за да отчете някакъв напредък в борбата с корупцията на високо равнище. От този доклад пък ще зависи дали през март Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешни работи ще смекчи позицията си срещу приемането на България и Румъния в Шенгенската зона. Председателката на ЕС през първото полугодие на 2013 г. Ирландия вече даде да се разбере, че темата не фигурира сред приоритетите й.

При тази безперспективна ситуация на България не й остава друго, освен да укрепи дружбата си с Румъния, но без да се набива в европейски очи. Когато управляващите нямат какво да загубят освен себе си, по-добре от тяхна гледна точка е губещи да бъдат управляваните.