Непосредствено преди полагането на клетвата на президента Барак Обама през 2009 г. се разрази скандал около съобщенията, че той възнамерява да номинира Джон Бренън за директор на ЦРУ. Полемиката, в която участвах и аз, се разрази около факта, че Бренън, високопоставен служител на ЦРУ от ерата на Буш, експресно бе въвел програмите на Буш за мъчения (различни от потапянето под вода) и освен това гръмогласно защитаваше телекомите, които нарушаваха закона в нелегалната програма на Буш за подслушване на телефоните. Накрая Бренън се оттегли сам от процедурата с горчиво писмо, в което обвинява за решението си "силната критика от някои среди, предизвикана от предишната му служба в ЦРУ".

"Победата" от принуждаването на Бренън да се оттегли се оказа пирова, когато Обама го назначи за свой водещ съветник по контратероризма - пост, на който той упражнява влияние като на директор на ЦРУ, ако не и по-голямо. На тази позиция миналата година



Бренън бе хванат да лъже в прав текст,



твърдейки, че програмата на Обама за безпилотните самолети не е довела до човешки жертви в Пакистан. Той разпространяваше пълни лъжи, макар и от позицията на високия авторитет, непосредствено след убийството на Осама бин Ладен, включително и като твърдеше, че Бин Ладен е участвал в престрелка с "тюлените" от американския флот и че използвал съпругата си като жив щит. Бренън ръководи и доста от най-спорните и радикални политики на Обама, сред които въздушните удари в Йемен, чиито мишени са хора, за които изобщо не се знае кои са. На практика той получи властта да определя кой ще бъде набелязан за екзекуция без какъвто и да било процес и при липса на надзор и прозрачност.

Както обикновено става в Съединените американски щати, всички тези измами и радикализъм не водят до загуба на доверие и контраобвинения, а до награда и повишение. Обама официално номинира Бренън да замени ген. Дейвид Петреъс като шеф на ЦРУ - същата позиция, за която преди 4 кратки години



миналото на Бренън като поддръжник на мъченията



го определи като неподходящ.

Въпреки че активно се противопоставих на номинирането на Бренън през 2008 г. за шеф на ЦРУ, сега нямам нито енергията, нито решимостта да го сторя отново. Самата идея някой да бъде дисквалифициран да служи в администрацията на Обама заради участие или подкрепа на екстремистката антитерористична политика на Буш изглежда старомодна, като се вземе предвид приемствеността между Буш и Обама по тези въпроси. Но докато през 2008 г. изглеждаше несигурно в каква посока ще тръгне Обама и затова бе важно кой ще оказва влияние, въпросът сега е изяснен - Бренън е просто симптом, а не причина на екстремизма на Обама. Тази приемственост ще продължи със или без Бренън, защото това очевидно е предпочитаната от Обама политика.

Въпреки това обаче си струва да продължим да коментираме заради драстичната промяна в реакцията спрямо Бренън през 2008 г. и сега. Статия в "Ню Йорк таймс" за номинирането му преди няколко дни посочваше, че "не е сигурно дали темата с мъченията ще създаде сега проблеми за Бренън". Разбира се, че няма нищо несигурно в това: "темата за мъченията" няма да създаде проблеми за Бренън, както това не се случи и през 2008 г., защото Обама погреба тази тема със своите декрети в стил "Гледайте напред, не гледайте назад"; защото повечето хора, които изразяваха тревога по такива теми през 2008 г., се поддадоха на отношението на Обама и защото с много малки изключения, като тези на американската десница, вече няма сериозни кампании срещу решенията на Обама.

Това е



перфектна илюстрация на наследството на Обама -



човек, бил недосегаем като шеф на ЦРУ през 2008 г. заради подкрепата си за най-радикалните политики на Буш, не само че е изборът на Обама за същата позиция днес, но и ще срещне много слаба съпротива. В това можем да открием един от най-значимите аспекти от президентството на Обама - превръщането на някога силно оспорваните десни политики в хармонична догма на двупартийния консенсус във Вашингтон. А като имаме предвид как действа ЦРУ, можем основателно да твърдим, че желанието на Бренън да лъже и дългогодишната му подкрепа за радикална и безконтролна власт го правят перфектния кандидат да управлява агенцията. Изглежда ясно, че това е аритметиката на Обама.

Струва си да отбележим и още нещо: причината Обама да се нуждае от нов шеф на ЦРУ е, че Дейвид Петреъс бе принуден да подаде оставка. В това личат етиката и моралът на имперски Вашингтон: подкрепата в миналото за мъченията не може да дисквалифицира някого за водещ пост в националната сигурност, това може да стори само извънбрачна връзка.



* Авторът е американски политически журналист, адвокат, колумнист и блогър