Житейският опит е нещо като депо на досадата. Пълен е с втръснали познания, с повторения, от които паметта не може да се отърве, с безпогрешни предсказания. В житейския опит няма изненади, освен изненадата, че всичко се повтаря - каквото сме си го знаели отпреди. Не че животът не ни е дал доказателства, че ще го прави, а именно защото сме си повтаряли - не, този път не!

Уж историята практикувала това, повторението, но всеки път като фарс...

В нашата история обаче драмата всеки път се повтаря като драма. Дори когато така упорито я разиграват като фарс, тя пак си остава мрачна и безмилостна - трагедия от български простонароден тип. Затова пък не ни е трудно да я разпознаваме, нито да я предсказваме.

Припомням една емблематична случка от разпадането на системата. При Горбачов или малко след него няколко хиляди немци от Съветския съюз получили разрешение да се завърнат в Германия. Не е било точно завръщане, защото онези, които пристигнали, отдавна били в земята. Петър I навремето ги довел в старата Русия и ги закъщил в Поволжието, след векове техните потомци Сталин ги попилял от репресии и разселвания. Сега в Казахстан ги товарели на самолети на "Луфтханза" и ги превозвали във фатерланда. С пристигането им връчвали по 2000 марки, с които на първо време да се адаптират към европейския живот. С две хиляди марки в джоба новите-стари немци нахълтвали в най-близкия магазин...

Пред включените камери и микрофоните на германските медии се разигравало най-бързото пазаруване - като за "Гинес". Имигрантите пълнели количките до откат, именно като паднали от небето. Похарчвали всичко до последния пфениг и едва тогава отивали да разопаковат багажа си и да му мислят за утрешния ден. Слисани журналисти задавали въпроса: защо така? Отговорите били още по-зашеметяващи от гледката: новодошлите, свикнали с хроничния дефицит и празните рафтове в СССР, просто не вярвали, че и утре магазинът ще е все така зареден. Решили, че просто късметът е проработил, но го възприемали като еднократен. Възползвали се симпатягите. Трогателно, а?

Тази случка съм предлагал като алегория на пазарната треска сред управляващите партии в края на всеки мандат. Доста прозрачна алегория, впрочем, дори малко грубовата. Винаги така става,



стресът от пълния магазин удивлява властта



Не че не са го виждали пълен, учудва ги, че още не е ометен след три и повече години тяхно управление. И запретват ръкави...

Тук целта е да се изпразни магазинът. И да се похарчат парите. Харчовете обаче, с редки изключения, са такива, които носят комисиони. Или пък генерират неофициални парични потоци от купувача към продавача. Поради стремителното приближаване на изборите магазинът минава на денонощно работно време. (Който си спомня: най-големите продажби на държавни компании се случваха все в суматохата в края на мандата на предишните правителства. Те са добре известни и подробно коментирани заради загадъчно странните си цени.) Доколкото има опасност и този денонощен режим да не стигне на властта да разпредели в правилни ръце всички ресурси в държавата, запознати очакват парламентът да гласува удължаване на денонощието.

Това е рядък вид комерсиална дейност, която не използва реклама. За нейните успехи научаваме предимно случайно или чрез строго контролирана информация. Тези пробиви в търговската тайна зачестяват. Те са дело най-често на конкуренцията, на опозицията или на особено вредните за този бизнес еколози. Обмислят се специални застраховки срещу разгласа. Те ще внесат сигурност в търговските операции на властта.

Пресен пример за нуждата от такова осигуряване са нашумелите сделки с дюни край морето. Оказва се, че дюните на тезгяха са били доста повече, отколкото в кадастъра. Някакви невръстни дейци и организации сега искат да предизвикат инвентаризация на тези пясъчни образувания. Настояват, че с изтъргуваните досега би могло да се пратят поне дузина допитвания до народа.

Тази година търговската практика се разви в нови, неизследвани досега форми. Президентството на републиката излезе на електронния пазар. Вдъхновено от търговията с дюни, то си "напазарува" внушителни, направо страховити зъбери от Колорадо. Кавичките означават, че "покупката" е не почти, както е прието при държавните продажби у нас, а направо безплатна. Изпиратстваха ги тия зъбери - и колкото за едни дюни не платиха. Мисля, че това е една обещаваща линия за развитие: пиратството в океана впоследствие също е прераснало в държавна дейност и много пиратски капитани са се пенсионирали като адмирали.



Новост е и изнасянето на дейността на открито.



Поради липсата на търговски площи, по подобие на познатите панаири и събори от миналото, бяха сключени впечатляващи сделки - по време на граждански протести, неподчинения и т.н. Високи представители на законодателната и на изпълнителната власт капарираха на едро електорат срещу подкрепа за несъгласието със законите, реда и правилата в държавата.

Какво говори в този случай заявеният в началото житейски опит?

Говори, че ако нещо може да спаси търговския обект от закриване, то ще е единствено недостигът от часове в денонощието.

А нещо за гражданина, който не е нито зад, нито пред тезгяха? За гражданина ще си помогнем с обикнатата африканска поговорка:

Антилопата не отива на пазара, но кожата й отива...