Неделните вестници нямаха терзания в избора на тема: това, което имаме като атентат срещу Доган, ако може да се изразим като един вътрешнопсихически министър. Неслучайно за втори път в тази рубрика титулуваме по този начин министър Цветанов. Освен оратор, мислител, атлет, консултант и притежател на имоти, Цветанов все по-ярко се изявява и като психопортретист и автопортретист. И макар че атентаторът мълчеше, сведения за душевното му състояние бидоха добити от МВР по обходен път: "Това, което имаме като информация от неговото обкръжение, е, че е бил амбициозен, но се е чувствал доста неудовлетворен от това, че не е оценен в неговия кръг". На съседната страница Т. Безлов от Центъра за изследване на демокрацията също дава социо-психомоторно обяснение на инцидента: "Нападението - част от вълната на лудост". А тая вълна никак не е малка и заоблена; вълноломи за нея не се е чуло да се строят: "Всеки пети с разбита психика", сочи доклад за здравето на нацията, цитиран от "Труд".

"Преса" се придържа към героично-епичен тон: "Доган и оцеля, и държи етническия мир"... "Сокола сам спаси живота си...". Самоспасението влиза в остро противоречие със следващото заглавие в същия вестник: "Засечка спаси живота на Доган". Но противоречията не са нещо, което да стряска медиите и публиката. Далеч по-голяма тревога предизвиква избора на тоалет примерно.

"Стандарт" както винаги вади ефектно заглавие - леко, безгрижно - спрямо някои дребни факти: "Куршум не го лови", гърми със сигнално-звуковите патрони вестникът в пълна независимост от факта, че патроните, с които е било заредено оръжието, не съдържали куршуми. И дори да оценяваме атентата само като зрелищна инсценировка, не би било уместно да викнем, примерно: И хляб, и свинец за електората!.. Прочее, хлябът насъщен вестникарски и зрелищата телевизионни все пак са си нужни народу. Като слънцето и въздуха.