Лидерите на основните политически сили у нас сериозно си задават фундаменталния въпрос - къде си, вярна ти любов народна? Понеже, нали - избори, референдум, туй-онуй - без електорална подкрепа - тц.

Да речеш, че са по-лоши от аналозите си в чужбина - или че крадат повече - не, ама българинът си е капризен и незадоволен, търси под вола теле, иска "нов морал в политиката", дето не знае какво означава.

Един от лидерите отново показа, че в иновативното балканско мислене засега е №1. И си поигра на Counter-strike. Другите завистливо изпъшкаха и пуйчат - как да приложат челния опит.

Най-просто решим бе проблемът за ПП "Червена роза". Млад партизанин насочва газов шмайзер към лидера и реве: "Смърт на социализма, свобода на народа!" Дулото е заварено, понеже всички знаят за филма "Гарванът" и... Но се откроиха критични фактори. Част от делегатите - на преклонна възраст, недочуват, недовиждат. С риск някой да скочи с вик "Нашите дойдоха!" и ситуацията да стане революционна. А главният сценарист настояваше лидерът да падне и двете най-активни червенорозки във френски премени да го пръснат с вода студена и да го свестят с целувка (ботевският дух на Партията!); като чу това, лидерът каза - предпочитам да не заваряват цевта.

И коалиция "Синчец" се втренчи в идеята. Понеже лидерът на една от партиите нявга бе "новият Стамболов", решението дойде от само себе си. Няколко младежи се качват на трибуната и понечват да го насекат с ятагани. Но макар да бе подчертано, че ятаганите ще са дървени, "новият" се колебаеше и настояваше за пластмасова каска до гарафата. Туй народната любов понякогаш е толкоз страстна, че...

Друга партия - дето кралят бе дал формално властта на една графиня - дълго мъдрува, и - нищо. Отначало крояха комунист да заложи бомба като в една катедрала навремето; после се отказаха - де ще намериш истински комунист в България днес? После някой предложи да дойдат болшевиките и да закарат цялото царско семейство в мазето на разстрел. (Помни Русия!) Но как да го събереш тоя клан на едно място? Пък и в Русия не останаха болшевики за цяр. Графинята лидерка капризничеше: на всяка цена да гръмнели и нея, изискано - по европейски... Дискусиите в централата продължават и в момента.

Лидерът на трета партия бе категоричен - по време на речта му да излезел някакъв човек и да извикал "Той е Апостолът!", па с пушки да нахлуели турски заптиета. Понеже нямаше как да построят до трибуната ограда, която той да се опита да прескочи и да увисне на нея, решиха да рипне през масата с гостите и заптиетата мигом да запуцат с газови патрони.

Друг лидер категорично отказа по време на речта му непознато лице да го доближи и да му подаде флашка, а в нея - пищов и кинжал. Фуу, не можаха да намерят толкова миниатюрни оръжия.

Най-трудно бе за Лидерите В Рейтинга - колкото и да си блъскаха тиквите, не можаха да измислят кой и защо ще посегне да трепе лидера им. Сетиха се за един сърбин и дори му звъннаха, но той се изсмя и ги посъветва да пият повече клекавица и да мезят с плескавица. Накрая един министър се вдъхнови и нахвърля сценарий - докато лидерът им говори, на сцената да излезе млада мома с безумен поглед, а в ръцете й - буркан с отровни калинки. Момичето ще отвори буркана, а докато НСО излови гадинките, народът тръпне и съчувства. Обаче все още се колебаят - ами ако някоя и друга калинка остане на свобода? Отиде им рейтингът...

Абе, капризно нещо е туй електоратът. И го лъготиха толкова години, и звезди му сваляха от свода небесен.. Ама той нали си е малко калпав, все не вярва, че утре морето ще се подкваси. Та се налага и малко драматургия, няма как.

За негово добро е.