В Сопот положението е трагично. Учителите от местната гимназия обмислят да се откажат от полагащите им се през годината премии, за да се осигури топъл обяд на децата, чиито родители работят във Вазовските машиностроителни заводи. "Мамо, дай ми 20 стотинки", казва деветокласничка. "За какво са ти, какво ще направиш с 20?", пита майката. "Ще си купя дъвка", отвръща момичето. Майката дава 2 лв., детето пести. Закуската в лавката струва 80 стотинки, за два дни храната му в училище е осигурена.

Майката Милка Станчева е на 34 години, фрезист. В завода се труди и съпругът й. Имат си и детенце в предучилищна възраст. Допреди две години и половина жената е била продавач-консултант в хранителен магазин. Работила на смени, което й пречи да гледа малкото дете. В държавното предприятие се освобождава бройка с нормално работно време и тя постъпва в него. Заплатата й е 380 лв., с удръжките пада докъм 200. Но и тях не може да взема от октомври насам. Семейството се изхранва от майката на Станчева, която е с пенсия 248 лв.



Как се живее с толкова пари,



как се гледат две деца? През зимата? "Плащаме тока. Другото, колкото остане - за храна", казва жената.

Такова е положението с още 3300 оръжейници от Сопот. За последно са им дадени някакви пари за септември.

Повече от 20 дни работниците протестират символично - сутрин и в обедната почивка се събират край портала. Вечер гледат телевизия и чакат да чуят какво ще им кажат Делян Добрев, Симеон Дянков, Бойко Борисов - ще бъдат ли приватизирани, кой ще ги купи, ще се съкратят ли 900 души. 300 са подали молби за напускане, но не се знае дали ще си вземат някога обезщетението.

Отчаяние, обезверение, гняв царят в Сопот. От време на време ги заменят недоумение и примирение. Градът тези дни е



столица на немотията, на срама



Млад мъж, възпитан, интелигентен, обяснява, че отива да копае чужди ниви срещу 12 лв. надник. Семейният бюджет се спасява от жена му, която, слава богу, има работа. Тя е шивачка, взема 300 лв. на месец и това е изключително щастие в Сопот.

На протестите по обед, откъм външната страна на портала се сбират и пенсионери. Извървели са километър, прилошава им, плачат, но са там - доброволно. На повечето животът им е минал в завода, сега децата им работят. Тези старци са истинските спасители на Сопот в момента, на техните пенсии от 250-300 лв. се крепят деца и внуци. Как го постигат? Това е онази магия, при която каквото, където, както да се случи, родителите избавят децата си.

"Дъщеря ми е студентка, втори курс в Хранително-вкусовия институт в Пловдив. До края на другата седмица трябва да й дам 400 лв. за общежитието и семестъра. Откъде да ги намеря?", пита Петър Михайлов. Работи в 161 цех, Завод за нестандартно оборудване, има 27 години стаж. "Добрев излиза и казва, че утре или вдругиден ще бъдат преведени пари. После Дянков се появява - няма да ни дават пари. Накрая "изгрява" Борисов и ни съветва да си продадем пръстените. На кого да вярваме?", негодува мъжът.

43-годишният му колега Никола Марков е осъден преди месец от банка заради неплатени вноски за февруари и април. След присъдата и наказателните лихви кредитът се увеличава от 5100 лв на повече от 7000 лв. От доста години оръжейният завод бави заплатите. Но закъснелите плащания ощастливяват най-вече банките кредиторки, тъй като преведеното по дебитните карти автоматично отива при тях.



"Алтернативата е извън България



Каквото и да е, все някаква работа трябва да се намери там", казва Иван Иванов. Той е мъж на средна възраст, има 27-годишен стаж в завода. "Ако ни съкратят, ще отидем на борсата, после - не знам. Това, дето разправят, че лесничеи ще ни правят, са думи, колкото да ви залъжат вас, журналистите", добавя Григор Станчев от цех 350. Двамата въобще не си правят илюзии, че приватизаторът би оправил нещата. Според тях частните собственици не са по-добри стопани. И обясняват: "В карловския вагонноремонтен завод, който е частен, чуваме, искали 30 човека да съкращават. Цяла година не са плащали на хората, имат да вземат по 3000-4000 лв. Четохме в интернет, че фирмата ЕМКО, която искаше да ни купи, също има да дава пари на служителите си". Двамата имат обяснение и за многочисления щат: "Тези над 3000 души не стигат, когато има поръчки. Тогава ни карат да работим денонощно, събота и неделя.".

Станчев намира сили да се усмихне: "Бойко идваше да реже ленти в центъра, в квартала, пречиствателна станция. Идва, когато се открива.



Ама, когато се закрива, не идва"



Протестиращите пенсионери пустосват премиера, Дянков. "Къде сте, къде е Плевнелиев, защо не дойдете да видите клетия си народ", стене жена. "Сърцето ми не плаче, то кърви", добавя друга. "Всеки божи ден бие камбаната, отива си човек - 50-52 годишен", включва се трети. Четвърти разправя, че недоимъкът принуждава жените да заминат в чужбина и да хванат лошия път. Всички са категорични, че оръженият завод умишлено е воден към фалит, за да бъде продаден евтино или на скрап.

На 22 януари, вторник, 50-ина ученици от гимназията "Владимир Заимов" напускат последния час и се включват в обедния протест. Организират се с есемеси и във "Фейсбук". 150 полицаи завардват Сопот и почти обявяват военно положение. Повечето жители на града определят реакцията на МВР като грозна и срамна.

Някои медии пишат, че директорката Катя Адърска започва да плаши учениците с изключване. Това се оказва невярно, самите деца недоумяват от разпространението на тази лъжа. Единствената санкция е неизвинено за пропуснатия час. Адърска твърди, че се мъчи да предпази тийнейджърите, тъй като в учебно време училището носи отговорност за тях. Обяснява: "Демонстрациите не са безопасно място, нещо може да им се случи, на някои родителите им ги няма на митинга". По идея на директорката децата после се срещат с кмета, синдикатите, след няколко дни ще се включат в регламентиран протест.

Тодор Писков, Катина Георгиева, Венета Костова и Габриела Аврамова са от най-горните класове. Те са в центъра на ученическите вълнения. Извиняват се стократно, че са избягали от час заради митинга. "Искахме да покажем солидарност, да кажем на хората да не се предават. Не знаехме точно как до го направим, вече разбрахме, следващия път ще е законно", казват те. Тодор се покачил върху паметника на Иван Вазов и опънал плакат "Ние сме с вас". Появили се хора, засегнати на патриотизъм. "Извинявам се на всички българи, просто исках да покажа на протестиращите, че не са сами. Днес може мой родител да уволнят, утре - твой, трябва да сме единни", заявява момчето. "Ако се затвори ВМЗ, в училището няма да има деца, магазините ще фалират. Ще настанат кражби, анархия. А аз искам да създам семейство, да възпитавам деца, спокойно да ги пращам на училище", добавя Габриела.

"Момче, какво стана с България, защо така.... Какво стана с нашата България?", пита възрастна жена на изпроводяк. "Искаме бъдеще", казва единадесетокласничката Катина. Край тях днес е пепелище.